Ще направи ли България правилния избор за многоцелеви изтребители?
сряда, 24 октомври 2018
Ген. майор (з) д-р Съби Събев*
Член на УС на Атлантическия съвет на България
и член на Съюза на офицерите от резерва „Атлантик“
Настоящата статия има за цел да информира непредубедения читател за характеристиките на двата многофункционални изтребителя, между които най-вероятно България ще направи избор за своите ВВС. Препоръката за избор ще е в правомощията на политико-военната група, назначена от министър-председателя на страната. Българските граждани, обаче, е добре да бъдат по-пълно информирани за летателно-техническите и оперативни възможности на двата самолета. Статията е разработена на основата на детайлен анализ на наличната публична информация за двата самолета, както и на опита на Словакия в избора на изтребител за ВВС.
Сагата по придобиването на многоцелеви изтребител за българските ВВС, оперативно съвместим по стандартите на НАТО, продължава вече 14 години. Толкова години България е пълноправен член на Алианса и от нея се очакваше да модернизира и подготви своите въоръжени сили по съюзните изисквания. Досега не се е случило нито едното, нито другото. Българската армия успя, със старата си бойна техника и недостатъчна подготовка, да постигне само частична оперативна съвместимост със съюзните армии от НАТО, което не и позволява да участва пълноценно във високо интензивни бойни операции за колективна отбрана. Очевидно българските политици не осъзнават добре ефекта от това положение, както за Алианса, така и за страната си.
Фалстартът на няколко модернизационни проекта през годините, особено с придобиването на нов многофункционален изтребител за българските ВВС показва, че правителствата на България малко ги тревожат, както проблемите и състоянието на националната отбрана, така и приноса на страната към колективната отбрана на НАТО и военните способности на ЕС. Не бяха взети екстрени мерки за извеждане на БА от критичното състояние, в което се намира. Очевидно не ги тревожи също, както изпадането на страната в състояние предимно на потребител на сигурност, така и имиджа ѝ на съюзник. Независимо от взетите решения през 2016 г. за отпускане на повече средства за инвестиционни разходи в бюджета за отбрана, превъоръжаването практически още не е стартирало. Трета година заделените средства за превъоръжаване не се използват по предназначение. Очакванията за сключване на договор за самолетите до края на 2018 г. очевидно не ще се сбъднат.
Повече от пет години продължават и оживените публични спорове по типа нов изтребител който ни е нужен. В тях преобладават повече лобистки и дилетантски, отколкото професионални и национално-отговорни аргументи.
Експертните комисии по подготовката на тактико-техническите задания за проекта и оценка на подадените оферти от страни и компании изпълняваха своите функции в твърде ограничени рамки и са принудени да се съобразяват и с политически или икономически съображения или изисквания, вместо изцяло с технически и оперативни критерии.
Тъй като очевидният избор за многофункционален изтребител за българските ВВС се очертава да бъде между нови самолети F-16 V (Viper) и Gripen C, в общественото пространство започва да прониква манипулация, че пилотите предпочитат шведския самолет, по незнайно какви критерии. За по-обективна представа е предложена кратка сравнителна оценка на тактическите и технически спецификации на двата самолета, в табличен вид.
Изтребител | JAS 39 Gripen С | F-16 Block 70 (Viper) |
Произход | Швеция | САЩ |
На въоръжение в брой страни | 5 | 25 – за всички модификации на F-16 |
Участие в бойни операции | еднократно (Либия – само air policing) | многократно, с доказани високи способности |
Размах на крилото | 8,4 m | 10 m |
Дължина на самолета | 14,8 m | 15,1 m |
Тегло на празен самолет | 7 042,5 kg | 9 720 kg |
Максимално излетно тегло | 13 888 kg | 21 600 kg |
Масимален боен товар (въоръжение и външни резервоари) | 4 725 kg | 7 350 kg |
Екипаж | 1 | 1 |
Двигател | 1х F-404-GE-RM12 | 1х F110-GE-129 D |
Тяга на максимален режим | 80 kN | 129 kN |
Гориво – вътрешни резервоари | 2 380 kg | 4 715 kg |
Тяговъоръженост | 0,94 | 1,095 |
Максимална скорост на малка височина (с ракети „въздух-въздух“) | +1,0 М | +1,2 М |
Максимална скорост на голяма височина(с ракети „въздух-въздух“) | + 1,4М | + 2,0 М |
Претоварване | 9+ | 9+ |
Таван на полета | 16 150 m | 15 240 m |
Скороподемност | 203 m/s | 254 m/s |
Максимална далечина
на полета с допълнителни резервоари |
3 000 km | 3 940 km |
Тактически (боен) радиус | 830 km | 1 570 km |
Време за дежурство във въздуха на отдалечение 740 km от летището за базиране | 12 min | 113 min |
Наличие на автоматична система за избягване сблъсък сьс земята | не | да |
Радар | PS-05/A | APG-83 AESA |
Защитеност от смущения | ниска | повишена |
Възможности по едновременно следене на въздушни цели | 4 | над 20 |
Максимална далечина на откриване на въздушни и наземни (морски) цели | 120 km (за въздушни цели); | 160 km (за въздушни цели)
296 km (за земни и морски цели)
|
Оперативна съвместимост със самолети 5-то поколение | не | да |
Твърди точки за подкачване на въоръжение | 7 | 9 |
Въоръжение – ракети | „въздух-въздух“
6х AIM-9М-9 4х AIM-120 C-5 4х Скайфлаш 2х Meteor „въздух-земя“ 4х AGM-65 Маверик или 2х KEPD 350 „въздух-кораб“ 2х RBS-15F
|
„въздух-въздух“
6 × AIM-9Х/II 6 ×AIM-120C-7 2х AIM-7 Sparrow 6 × IRIS-T 6 × Python-4 „въздух-земя“ 6 × AGM-65 Maverick 4 × AGM-88 HARM AGM-158 (JASSM) „въздух-кораб“ 2 × AGM-84 Harpoon 4 × AGM-119 Penguin 6X MBDA Meteor |
Въоръжение – бомби | 4х GBU-12
2х Bombkapsel 90 8х Mk 82 |
НУРС, управляеми и неуправляеми авиобомби |
Въоръжение – оръдия | 1х 27 mm Mauser BK27 (120 снаряда) | 1х 20 mm 6-цевно M61A1 Vulcan (511 снаряда) |
Максимален технически ресурс | 8 000 h. | 12 000 h. |
Продължителност на експлоатация при 200 h
годишен нальот на самолет |
40 години | 60 години |
Цена на летателен час | 4 700 USD | 7 000 USD |
Разбираемо е, че най-точните данни и спецификации за самолета и неговите системи могат да представят само компаниите производители, които е възможно да се различават малко от представените в таблицата.
Предложените сравнителни данни показват няколко летателно-технически и бойни предимства на F-16 V: двукратно по-голям тактически радиус и време за дежурство във въздуха на значително отдалечение от летището за базиране; по-голям общ боен товар и по-голямо разнообразие от модерно въоръжение; по-мощен двигател, по-голяма скороподемност и по-висока скорост на малки и големи височини; по-голям обем гориво във вътрешни резервоари (по-малка зависимост от въздушно дозареждане с гориво); повече точки за подкачване на въоръжение; по-добър радар с по-голяма далечина на откриване и по-голям брой цели за съпровождане (едновременно въздушни и наземни/морски), както и осигурена оперативна съвместимост с изтребители 5-то поколение. По-ранното и на по-голямо разстояние откриване на въздушни цели и земни (морски) е от особена важност за съвременните многоцелеви изтребители. Управляемите ракети на F-16 V за унищожаване на въздушни цели са с увеличена далечина на поразяване.
Модерният радар на F-16 V, почти идентичен с този на F-35, е с висока различаваща способност, което значително повишава възможностите на самолета срещу такива цели като Су-35 и новите руски крилати ракети. От важно значение е и фактът, че самолета е многократно изпитан в бойни операции и е на въоръжение в 25 държави, включително в съседните страни от НАТО. Летищната инфраструктура в съседните на България съюзни държави Румъния, Гърция и Турция осигурява пълно обслужване на самолета, при кацане на техни летища, както и извършване на спешно възникнали малки ремонти или отстраняване откази на самолета. Голямо предимство на самолета е значително по-дългия жизнен цикъл – до 60 години, което ще компенсира малко по-големите му експлоатационни разходи на час полет. Големият брой самолети от този тип ще даде възможност за коопериране при бъдеща модернизация и постигане на по-ниска цена.
Предимствата на Gripen C са в неговата по-малка претенциозност към полосата за излитане и кацане, поради страничното разполагане на въздухозаборниците на двигателя, малко по-високия таван на полета и по-икономичната му експлоатация, като цена на час полет. Под въпрос е последващата модернизация на самолета, след като компанията СААБ скоро ще започне серийното производство на модификацията Gripen Е, за която има поръчки от правителството на Швеция и други страни. Същевременно трябва да се знае, че Gripen С отпаднаха в конкурсите за избор на самолети в Полша, Хърватия, Словакия, Финландия, Норвегия и Холандия.
На основата на сравнителните данни на самолетите, техните бойни и оперативни способности, е манипулация да се твърди, че пилотите предпочитат Gripen C пред F-16 V. България е препоръчително да избере многоцелеви изтребител с по-добри способности, с по-дълъг жизнен цикъл и налична летищна инфраструктура за него в региона. Не е маловажен фактор също прехода към самолет следващо поколение. След 10-15 години експлоатация на избрания самолет, ако България реши да придобие и ескадрила многоцелеви изтребители 5-то поколение, най-лекия преход към същия осигурява самолета F-16.
На последно място, от значение е и стратегическо партньорство със страната-производител на самолета. Важна е оценката коя страна има капацитет да предложи на България по-разнообразно и по-широко индустриално сътрудничество. По национални стратегически документи, България е избрала САЩ като стратегически партньор, независимо че това не може да бъде ключовият определящ фактор, ако предлаганият самолет не отговаря напълно на българските изисквания.
Българското правителство е длъжно да направи най-добрия избор за своите ВВС, като определящи фактори следва да бъдат главно бойните и оперативни способности, които ще предостави избрания самолет. Така българските ВВС ще отстранят голямото си технологично изоставане от останалите съюзни държави и с пълната оперативна съвместимост, която ще постигнат с новия самолет, ще бъдат в състояние да охраняват в максимална степен въздушното пространство на страната, да подпомагат в тази мисия други съюзни държави и да изпълняват без ограничения съюзните си задължения по колективната отбрана.
Ген. майор (з), д-р Съби Събев e бил първи военен представител на България в Главната квартира на НАТО в Брюксел, след приемането на страната в организацията. В дългогодишната си военна кариера във ВВС е бил началник щаб на авиационна ескадрила, авиополк и дивизия за ПВО, както и зам.началник щаб на авиационен корпус и началник на оперативно управление в щаба на ВВС. Служил е и в ГЩ на БА, като началник на Главно оперативно управление и Управление за планиране на отбраната и въоръжените сили.
Категории: Статии