Прозрачност и обществен контрол върху превъоръжаването!

сряда, 28 юни 2017

П О З И Ц И Я

на Атлантическия съвет на България

за избора на нов многоцелеви изтребител

 

След като извърши редица несвойствени дейности служебното правителство на премиера Герджиков пое отговорността да препоръча самолета „Грипен” като най-подходящ за българските географски, исторически и военнополитически реалности. Служебното правителство, в чийто задължения изобщо не влиза избора на боен самолет, се позова на експертизата, предоставена от Щаба на ВВС, където служат част от най-добрите военновъздушни специалисти на страната ни. С това си решение служебното правителство заложи мина в процеса на избор на новия самолет и остави съмнение за неговата предопределеност. Същевременно то ограничи свободата на действие на редовното правителство и парламента за вземане на окончателно и максимално прозрачно решение.

България се нуждае преди всичко от летателни апарати с доказани БОЙНИ качества, с максимално висок коефициент на бойна ефективност при пълна оперативна съвместимост с нашите съюзници в НАТО.

Атлантическият съвет на България (АСБ) заявява своята категорична позиция срещу непрозрачния и затворен модел за вземане на решение по критичните за бъдещето на отбраната въпроси. Засилването на контрола от страна на  Народното събрание върху програмите и проектите за развитието на въоръжените сили, чрез създаване на временна анкетна комисия, е стъпка в правилната посока и следва да се превърне в утвърдена практика. Българската общественост и данъкоплатците трябва да бъдат максимално информирани и убедени, че бюджетните средства в областта на сигурността и отбраната се изразходват напълно прозрачно, отговорно и с гарантиран парламентарен, обществен и финансов контрол.

В същото време трябва да се подчертае необходимостта временната анкетна комисия да обхване  целия процес на вземане на решение за придобиването на нов тип боен самолет досега- от  ангажиментите, поемани от  президента Георги Първанов през 2007 г.  по време на срещите си с премиера и краля на Швеция, до  действията на президента Румен Радев през последните месеци.  Необходимо е да бъдат идентифицирани основните длъжностни лица и механизмите за вземане на решение по управлението на проекта, включително как са определяни  изискванията, критериите за оценка и  моделите за плащане.

Извън фокуса на обществения дебат, но с критично значение за проекта и развитието на боеспособна армия остават въпросите:

Как този проект ще бъде обвързан с придобиването след време на пето поколение изтребител? Как ще се организира и кога ще приключи процеса на извеждане на остарялото въоръжение? Какво ще е индустриалното сътрудничество, и най-вече – как ще се гарантира сигурността на доставките и поддръжката? Как този проект ще доведе до интегрирането на българската отбранителна индустрия в евро-атлантическата отбранителна технологична и индустриална база? И не на последно място – какво ще допринесе за включването на България в общата европейска отбрана?

Смущаващо е, че алтернативите за придобиване на основен боен самолет са сведени само до три, като една от тях е служебно декласирана. Не е известно дали въобще  са разглеждани варианти за придобиване на новопроизведени F-16 или Eurofighter, както и за преходен изтребител към изтребител от следващо поколение. Към 2025-2030 г. основните съюзни държави от НАТО  ще оперират с многофункционални изтребители със „стелт“ технологии, което налага България да съобрази и този факт при вземане на окончателното решение за придобиване на нов многоцелеви изтребител.

В тази връзка Атланическият съвет ще инициира публични дебати, където експерти, представители на гражданското общество и политици  ще могат да представят  своите гледни точки по въпроса. Институционалното решение за придобиване на нов многоцелеви изтребител следва да се вземе след открита дискусия като се потърси максимален консенсус, а  изборът  да се проведе при ясни и прозрачни правила, които да разсеят всички съмнения за неговата предопределеност. Само с полагането на максимални усилия и ангажираност от всички страни може да се получи  солидна обществена подкрепа за изразходването на значителен публичен ресурс, с който да се гарантира не само националната отбрана, но  и  сигурността на гражданите, тяхното спокойствие и доверие в държавните институции.

Изразявайки тази своя позиция, Атлантическият съвет на България декларира своята категорична подкрепа за своевременното започване на мащабна програма за превъоръжаване, която да позволи изграждането на национални отбранителни способности, адекватни на изискванията на динамичната среда за сигурност  през ХХI в. и на съюзните ангажименти на страната.

Атлантически съвет на България

Категории: