МЕМОРАНДУМ № 3 относно политиката за сигурност и отбрана на Република България

                     Програма „Национална и международна сигурност“

                                    към Атлантическия съвет на България

Независимо че е необходима решителна промяна в провежданата политика за национална сигурност и отбрана, Атлантическият съвет на България (АСБ) с тревога констатира задълбочаване на съществуващите тенденции на пасивност. Те не могат да бъдат прикрити чрез нерешителни и некоординирани действия, които целят да демонстрират активност в сферата на отбраната, но на практика не предлагат цялостно и работещо дългосрочно решение за развитие на необходимите на България боеспособни въоръжени сили.

Република България не излъчва сигнали, че е готова да започне процес на разработване на програма за развитие на отбранителните способности до 2030 г., която да включва всички елементи на въоръжените сили. Напредъкът по основните инвестиционни проекти е бавен, а работа по тях се извършва в условията на недостатъчна прозрачност и отчетност. Плахите опити за повишаване на разходите за отбрана не могат да заместят отсъствието на работещо решение за привличането, задържането на служба и ефективната подготовка на необходимите за отбраната професионалисти.

Отговорната отбранителна политика на Република България, като част от семейството на нациите в НАТО и ЕС, следва да се основава на:

• Разработване и приемане на всеобхватна и финансово осигурена програма за развитие на отбранителните способности до 2030 г., определяща бъдещето на всяка част от въоръжените сили, конкретни срокове и ясна ресурсна рамка;
• Отговорно управление на отбранителните инвестиционни проекти за действително придобиване на необходимите способности, интегриране в европейската отбранителна индустриална база и прекратяване на изтичането на ресурси за поддръжката на остарялото съветско оборудване;
• Максимално интегриране на българската отбрана в НАТО чрез изграждане на боеспособни многонационални формирования на българска територия, повече и по-сложни съвместни съюзни учения и постигане на висока оперативна съвместимост на военно-техническо равнище.

Преглед на политиката за сигурност и отбрана    

Българското общество бива заблуждавано с примамливи обещания за икономически ползи, свързани с реализацията на отделни отбранителни инвестиционни проекти. Това е дълбоко познатият ни симптом за работа „на парче“ и не може да доведе до резултати, различни от тези, постигнати през 2004-2009 – значителни разходи, без наличие на цялостна програма, водещи до неясен резултат и гарантиращи сигурни допълнителни загуби в бъдеще.

Извън това, парализата в стратегическото мислене и липсата на политическа воля превръща България в обикновен наблюдател, не правещ почти нищо за своята сигурност, освен да възприеме пагубната политика не бездействие и „снишаване“, с цел изчакване да се подобри средата за сигурност от само себе си.

1. Седем месеца след идването си на власт управляващата коалиция предприема разнопосочни действия и не демонстрира достатъчна воля за разработване и приемане на дългосрочна и финансово осигурена програма за развитие на националната ни отбрана, като част от системата за колективна отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност на ЕС.
2. Предприети са отделни стъпки, свързани главно с актуализацията на Стратегията за национална сигурност (2011), преглед на изпълнението на „Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2020“ (2015), преглед на „Плана за развитие на въоръжените сили на Република България до 2020 г.” (2015) и работа по реализацията на основни инвестиционни проекти. Тези действия обаче са знак по-скоро за липсата на стратегическа визия и политическа воля да започне разработването на такава дългосрочна програма.
3. Достигането на целта 2% от БВП да бъдат изразходвани за отбрана се отлага за 2024 г., т.е. след края на мандата по Конституция на сегашното правителство (2017-2021). На базата на опита до момента, такъв подход не само ще доведе до неизпълнение на поетите от страната съюзни ангажименти, но на практика ще направи невъзможно стартирането на крайно необходимата високотехнологична модернизация на въоръжените сили през ХХI век.
4. Независимото от заделянето на 100 млн. лв. повече за разходи за личен състав през 2018 г., реалното увеличение на възнагражденията на хората в отбраната ще бъде минимално и на практика няма да има желания ефект. Допълнителните средства ще бъдат изразходвани не само за повишаване на заплатите, но и за попълване на незаети щатни бройки. Подобни мерки не само не предлагат реално решение за набирането и задържането на служба на достатъчен брой мотивирани хора в отбраната, но и по никакъв начин не гарантират намаляване на отлива на личен състав в условията на сегашния пазар на труда, където военната професия става все по-малко конкурентноспособна.
5. Тревога буди намерението на ръководството на Министерството на отбраната да се пристъпи към ремонт на всички налични съветски бойни самолети МиГ-29 и СУ-25, особено в контекста на скандала с непълната документация, предоставена наскоро от руска страна за извършения в Русия ремонт на двигатели за изтребители МиГ-29, което поставя под въпрос тяхната надеждност. Това се случва, при все че за ремонта и резервни части на част от самолетите МиГ-29 през 2016 г. Република България заплати на руската страна около 70 млн. лв. Освен това през идната година влизат в сила и последните обявени американски санкции, включително и срещу РСК МиГ. Евентуалното сключване на нови договори за ремонт на МиГ-29 за още десетки и повече милиони левове с руската страна е проблематично и може да постави под въпрос надеждността на България като съюзник в НАТО.
6. През 2018 г., съгласно установената от 2016 г. насам практика, се предвиждат от държавния бюджет допълнително още 397 млн. лв. за нов тип боен самолет и нови кораби. Това е положително развитие, но прави впечатление, че за бойни бронирани машини на батальонните бойни групи допълнителни целеви средства от държавния бюджет засега не са предвидени, при все че правителство възнамерява да придвижи и трите големи проекта за превъоръжаване едновременно. Въпросът е откъде и евентуално за сметка на кой от останалите два основни проекта ще бъде финансово осигурено започването на превъоръжаването на три батальонни бойни групи през 2018 г. с нови бойни бронирани машини. И ако това стане за сметка на друг приоритетен проект, това най-вероятно ще компрометира изпълнението му още от самото начало.
7. Прави силно впечатление, че управлението на трите основни инвестиционни проекта се извършва в условията на недостатъчна прозрачност и силно размита отговорност, където политическите, икономическите, търговските и военните съображения се преплитат по неясен начин.
8. Проектът за нов боен самолет изглежда е в застой, като най-силните сигнали през последните месеци, излъчени от изпълнителната власт, бяха за продължаване на експлоатацията на старите съветски самолети и следователно до продължаване на зависимостта от Русия.
9. Проектът за модулен боен кораб получи най-голяма подкрепа от изпълнителната власт, като потенциалният доставчик, т.е. единственият явил се кандидат от общо седем, може да спечели на практика без конкуренция в цената и предлагания продукт. Предлаганият от него продукт обаче засега не е ясно дали ще бъде краен, т.е. включени ли са всички необходими системи и най-вече въоръжението в рамките на вече обявената цена от 820 млн. лв. Освен това тази цена е без ДДС и не е ясно дали разходите за българския данъкоплатец по проекта ще нараснат или фирмата ще се вмести в рамките тази вече обявена крайна сума. Ако се реализира последният вариант, не е ясно как това ще засегне характеристиките на предлаганите кораби. Не се знае освен това включена ли е в тази цена и интегрираната логистична поддръжка за определен период от време. Ако това не е осигурено, със сигурност разходите по проекта остават отворени за значително увеличение във времето за сметка на данъкоплатците. Допълнителен източник на риск е фактът, че предлаганият клас кораби предстои тепърва да бъде проектиран.
10. Третият основен проект, този за батальонните бойни групи, също е в застой и задвижването му вероятно би могло да е свързано с решение, подобно на това за бойните кораби – изискване за ниска цена, което не може да бъде покрито от нито един доказан производител. В такъв случай опитът сочи, че ниската цена неизменно е за сметка на бъдещи значителни допълнителни разходи, най-вече за доставка на допълнително оборудване и за поддръжка през жизнения цикъл.
11. България следва твърде пасивна политика по отношение на съвместното съюзно изграждане и поддържане на отбранителни способности и развитие на регионални проекти, особено с Румъния, Словения, Словакия, Албания и Хърватия. Ролята на страната се ограничава главно до това да предоставя територията за провеждане на съюзни учения и разполагане на ограничени съюзни формирования. Овен това не се предприемат стъпки на територията на страната да бъдат постоянно разположени по-значителни съюзни сили или да се изградят допълнителни съвместни съоръжения със съюзници.
12. На практика засега не се предвижда и не се работи никой от основните инвестиционни проекти да се реализира съвместно със съюзници от НАТО, както и да се търси действителна интеграция на отбранителната индустрия в евро-атлантическата отбранителна индустриална и технологична база. Това лишава страната от възможността да сподели разходи със съюзни държави, както и да развива ефективно отбранителната си индустрия.
13. Не се използва ефективно, а и не личи да има намерение за това, потенциалът на агенциите на НАТО и ЕС за придобиване и развитие на необходимите дефицитни способности за българските въоръжени сили. Това води до неефективност, неефикасност и възпрепятства постигането на по-голяма прозрачност и намаляване на корупционния потенциал в процеса на придобиване на въоръжение и техника.

България в НАТО и Европейската отбрана

Атлантическият съвет на България (АСБ) няколкократно подчертава, че в динамичната среда за сигурност и в условията на кризисни и конфликтни зони в непосредствена близост до националната ни територия всяка разумна и отговорна отбранителна политика включва в себе си три основни елемента – повишени инвестиции, ефективно и ефикасно управление на ресурсите и максимална интеграция в НАТО и Европейската отбрана. В тази връзка АСБ подчертава необходимостта от:

1. Разработване на цялостна, решителна, прозрачна и ресурсно осигурена програма за развитие на отбранителните способности до 2030 г.
   • Всяка съставна част от въоръжените сили трябва да намери своята „пътна карта“ до 2030 г. Абсурдно е да се разчита, че без наличието дори и на надежди за превъоръжаване основни формирования ще могат да продължават да изпълняват задачите си с оборудване, произведено преди 45-70 години.
   • Вместо отделни проекти, такава дългосрочна и всеобхватна програма трябва да съдържа най-малкото основни подпрограми, съответно за сухопътни, въздушния, морския и поддържащия компоненти. Във всеки един от случаите не става въпрос за отделни елементи, а за една цялостна система. Придобиването на новия боен самолет, например, ще има цялостен смисъл след интегрирането му в една всеобхватна система за противовъздушна отбрана, включваща радари, наземни системи за противовъздушна и противоракетна отбрана и съвременни средства за бойна подготовка.
   • Дори да се реализират правилно, настоящите три основни проекта ще бъдат само модерни кръпки върху една остаряла система, основаваща се предимно на безнадеждно морално и технически остаряло оборудване. В това отношение особено критично е положението в сухопътния компонент, където не само огромното мнозинство от основните бойни и осигуряващи системи, но и преобладаващата част от индивидуалното оборудване, датират от края на 70-те години или по-рано. Дори разчитащата на „наследени“ от бившия СССР технологии Руска федерация през изминалия близо 30 годишен период не остана на едно място в развитието на своите въоръжени сили, а ги модернизира.
   • Стъпвайки на горчивия български опит, можем да сме сигурни, че такава цялостна програма ще остане само в рамките на добрите пожелания, ако не бъде подкрепена от категоричен ангажимент за осигуряване на необходимите ресурси, в рамките на обозримите годишни бюджети за отбрана.
2. Ясен ангажимент за обвързване на поставените цели за развитие на отбранителните способности с повишаване на разходите за отбрана
   • Достигането на 2% от БВП за разходи за отбрана не е механична цел. Това следва ясно да бъде обвързано с придобиване на нови и надграждане на съществуващи оперативно съвместими отбранителни способности. Трябва ясно да се покаже как увеличените финансови средства за отбрана способстват за придобиването на нови оперативно съвместими национални отбранителни способности и особено за реализацията на пакета Цели за способности на НАТО.
   • Целта сега не може да бъде да се достигне равнището от 2% от БВП чак през 2024 г. Тогава ще бъде твърде късно. Без достигането на това ниво още през 2020-2021 г. собствената ни отбрана ще остане в неадекватно на съвременните условия положение.
   • Внушението, че такова равнище на разходи са „непосилни“ не отговаря на истината. От 2000 до 2008 г. разходите за отбрана надвишаваха 2% от БВП, като за периода средната стойност беше около 2.5%. През 2000 г., все още преодолявайки последствията от най-сериозната финансова и икономическа криза в съвременната си история, България задели за отбрана близо 2.9 % от своя БВП, което остава най-високият дял от 2000 г. до днес. От 2009 г. бюджетът за отбрана спадна под 2% От 2013 г. до днес той непрекъснато намалява като процент от БВП, независимо от поетия на срещата на върха на НАТО през 2014 г. в Уелс ангажимент за достигане на 2%.
   • Избраният подход за увеличение на разходите за отбрана за покриване на специфични нужди, например за повишаване на заплатите или конкретни инвестиционни проекти, е далеч от разумните решения или добрите практики. Това не може да бъде трайно решение. Това е решение на проблемите на парче. Българските въоръжени сили се нуждаят от ясна дългосрочна финансова прогноза, която да позволи да бъде разработена цялостна програма за тяхното развитие, включваща както придобиването на ново въоръжение и техника, така и увеличението на възнагражденията на хората в отбраната и повишаването на разходите за текуща издръжка и особено на тези за бойна подготовка.
     • Придобиването на нови бойни бронирани машини, кораби или самолети със сигурност ще изисква повишаване на разходите за текуща издръжка (обслужване), както и на някои от разходите за бойна подготовка (особено за боеприпаси). Ако при настоящото минимално осигуряване на текущата издръжка, включително и бойната подготовка, се добавят завишени разходи, без увеличение на бюджета за отбрана, ефектът ще бъде единствено придобиване на нови и неизползвани машини, за които екипажите не са достатъчно обучени и не са в достатъчна готовност да използват при необходимост.
     • Трансформацията на отбраната чрез преминаването на качествено ново технологично равнище не трябва да води до пренебрегването на другия основен фактор – човешкият. Въоръжените сили се подчиняват на правилата на пазара на труда. Възможността им да привлекат и задържат необходимите мотивирани и подготвени хора изисква достатъчно конкурентни на пазара на труда заплати, допълнителни компенсации и не на последно място – въвеждането на организационна култура, която утвърждава военния професионализъм и ясни правила за набиране и кариерно израстване.

3. Действително интегриране в НАТО и Европейската отбрана
   • България не изгражда въоръжените си сили „заради изискванията на НАТО“. България изгражда въоръжените си сили, за да гарантира своята отбрана, заедно със съюзниците си от НАТО и ЕС, за да защити по-добре националните и съюзните интереси. Очаквайки помощ при необходимост, ние трябва да сме в състояние да оказваме такава и на съюзниците си.
   • България е в изключително благоприятна позиция да предложи развръщането на поне една многонационална бригада на ротационен принцип на своя територия, включително развръщането на допълнителни тренировъчни, комуникационни, логистични и тренировъчни центрове у нас. В допълнение България следва да разгледа сериозно възможността за съвместно придобиване, производство и поддръжка на оборудване за маневрените формирования, заедно със съюзни държави.
   • България и Румъния са единствените държави-членки на НАТО и ЕС, които осигуряват основната част от западното крайбрежие на Черно море. Пред България се откриват поне три опции, които не са взаимоизключващи се:
     • Съвместно със съюзниците от НАТО и ЕС и по-специално с Румъния да разработи и поддържа система за охрана и отбрана на морските пространства, включително брегови системи, надводни и подводни съдове и морски въздушни сили.
     • Да участва в развитието на военноморски сили на НАТО в Черно море, съвместно с Украйна и Грузия.
     • Да привлече съюзно финансиране и усъвършенстване на системата за наблюдение и контрол на морските пространства чрез придобиване на повече и по-съвременни брегови радарни и ракетни системи, интегрирани в обща система на НАТО.
   • Изграждане на цялостна система за противовъздушна/противоракетна отбрана (ПВО/ПРО), интегрирана със системата за ПВО/ПРО на НАТО.

3.4.1. Придобиване на нов тип боен самолет, съвместим със съюзната система за ПВО/ПРО.

3.4.2. Изграждане на наземна система за ПВО/ПРО като интегрална част от тази на НАТО.

 3.4.3. Постоянно разполагане на съюзни военновъздушни сили на ротационен принцип на наша територията, с обръщане на специално внимание на сътрудничеството с Германия, САЩ, Италия, Франция, Обединеното Кралство и Полша.

• За преодоляване на натрупаните дефицити в системата за национално придобиване на способности и за нейното решително усъвършенстване по най-добрите практики в НАТО и ЕС е необходимо отсега нататък да се използва потенциала на агенциите на НАТО и Европейската агенция за отбрана в процеса на придобиване и развитие на необходимите отбранителни способности. Този подход следва да се използва именно при реализацията на многонационални проекти със съюзни държави в НАТО. Използването на този инструмент следва са се утвърждава като правило, като той ще гарантира по-ефективно, по-ефикасно и по-прозрачно изразходване на средствата за отбрана.
• Една от главните задачи на технологичното превъоръжаване на българските въоръжени сили е интегрирането на националната индустрия в общата европейска и евро-атлантическа отбранителна индустриална и технологична база. В своята същност това означава свързване на отбранителната промишленост в България с водещи компании от Европа и Северна Америка за трансфер и усвояване на нови технологии, специализация в области с преимущество и в крайна сметка – превръщането на български фирми в желан партньор на картата на европейската отбранителна индустрия.

АТЛАНТИЧЕСКИ СЪВЕТ НА БЪЛГАРИЯ

Програма „Национална и международна сигурност“

Категории: Анализи, Доклади, Национална и международна сигурност