България в НАТО и Европейската отбрана
Friday, 22 September 2017Меморандум на Програма „Национална и международна сигурност“ към Атлантическия съвет на България
за политиката за сигурност и отбрана на Република България
22.09.2017 г.
Преглед на политиката за сигурност и отбрана:
- В Годишния доклад за състоянието на националната сигурност през 2016 г. подчертаването на извода, че Русия е дестабилизиращ фактор за сигурността на Югоизточна Европа и Черноморския регион става три години след анексирането на Крим и провокирането на конфликта в Източна Украйна. Макар закъсняла, това е реакция в правилната посока.
- Намесата на Русия продължи през 2017 г. с откритите опити за дестабилизация на Черна гора и Македония и политиката и за подкопаване на стабилността на европейските държави чрез провеждане на целенасочени информационни и кибер-кампании.
- Трайното нарушаване на геостратегическия и военния баланс в Черноморския регион от Русия чрез незаконната анексия на Кримския полуостров и интензивното усилване и модернизация на руските воени способности е неоспорим факт, който е признат в НАТО и ЕС, както и в България, като пълноправен член на двата съюза.
- Всеки опит от страна на български държавни лидери да преиначат тази оценка и да разграничат европейската сигурност от националната сигурност на България, както и непрекъснато намекване за наличие на „специални“ отношения с Русия, има дестабилизиращ ефект, доколкото изпраща негативен сигнал към съюзните държави и предизвиква недоверие към страната ни като съюзен член на НАТО и ЕС.
- Отговорното отношение на държавното ръководство на България към българските граждани предполага всички тези заплахи за националната ни сигурност да бъдат публично оповестени, описани и да се предприемат решително необходимите действия за тяхното ограничаване и ликвидиране в краткосрочен и средносрочен план.
- Отчитането на успехи във външната политика във връзка с постигането на общи позиции на НАТО и ЕС е твърде претенциозно, като се има предвид, че българското участие се ограничава предимно до присъединяване към вече оформени общи решения. Въпреки сключения договор за добросъседство, България не е формулирала пределно ясно и не следва последователно своя интерес за присъединяване на Македония към НАТО и създаването на сигурно и интегрирано икономическо пространство между Черно, Егейско и Адриатическо море.
- Проблемите на сектора за национална сигурност не могат да бъдат решени без цялостен подход и без реформа във всички негови съставни части. Дори и да има успешна реформа в сектора за отбрана, без реформиране и на сектора за вътрешен ред и сигурност и без ефективна съдебна реформа е невъзможно системата за национална сигурност като цяло да бъде достатъчно ефективна.
- Декларативната политика за развитие на българския отбранителен потенциал се сблъсква с тревожните сигнали сочещи заплаха за продължаване на деградацията на отбранителните способности на Въоръжените сили.
- Въоръжените сили на страната продължават да функционират при значителен кадрови, материален и финансов недостиг и с големи затруднения изпълняват конституционните и съюзните си задължения.
- Превъоръжаването на Въоръжените сили с модерно западно оборудване още е само в сферата на декларациите и плановете. Ясен средносрочен ангажимент за осигуряване на необходимото финансиране все още липсва, а фактическото начало на изпълнение на първите инвестиционни проекти няма да започне до края на 2017 г., независимо от планираните в държавния бюджет допълнителни средства от 402 млн. за годината за нов тип боен самолет и нови бойни кораби. Липсват и гаранции, че тези проекти ще бъдат изпълнени с отчитане преди всичко на националния интерес, военните изисквания, икономическите и технологични реалности, прозрачно и ефективно изразходване на държавните ресурси.
- България все още не е в състояние да изработва финансово реалистични програми за развитие на въоръжените сили.
- Политиката за продължаване на сътрудничеството с Русия във военната сфера още няма ясни и категорични граници, както и срокове за прекратяване на зависимостта по отношение на поддръжката на основни системи въоръжение и техника. Напротив – възобновява се, в противоречие със санкциите на ЕС, сътрудничеството с РСК МиГ. За разлика от програмата на предишното правителство, в тази на сегашното не е изрично упомената целта за прекратяване на зависимостта от доставчици извън НАТО и ЕС.
- Непрекъснатия натиск за използване на Българската армия за изпълнение на несвойствени задачи, съчетан с ниското заплащане и рискът от използване на критично остаряло оборудване, са не просто тревожни констатации, а проблеми, изискващи бързо и категорично решение. На политиката за използване на армията в помощ на МВР следва да се поставят ясни граници, в съответствие с принципите на модерните гражданско-военни отношения, без нарушаване на нейната подготовка и боеспособност.
- Декларираната политика за сътрудничество с „патриотични организации“ следва да бъде внимателно наблюдавана за недопускане на създаването на политически паравоенни организации. Всяко извършване на военно обучение или създаване на „доброволни формирования“ следва да става в рамките изключително на Българската армия.
Поглед напред: Какво означава „България в НАТО и Европейската отбрана“?
Независимо, че България е член на НАТО от 2004г., тенденциите за развитие на политиката за национална сигурност и отбрана са тревожни и демонстрират застиването на нашата система за национална сигурност в сивата зона между НАТО и Организацията на Варшавския договор (ОВД). Факт е, че въпреки всички декларации на политическо равнище, България е интегрирана в НАТО на по-ниско равнище не само от държави като Австрия, Швейцария, Финландия и Швеция (формално извън Алианса), но и от бившите членове на ОВД и дори СССР. Ние, изразявайки мнението на всички българи, които виждат бъдещето на нашата страна като част от свободния свят на европейските и северноамерикански държави, виждаме реализирането на тази цел в сферата на националната сигурност и отбрана в следното:
- Да бъде разработен и приет цялостен план за бъдещото развитие на отбраната и въоръжените сили до 2030 г., в изпълнение на решенията от срещата на върха в Уелс и конкретно – увеличение на разходите за отбрана до 2% от БВП до 2020 г. и заделяне на минимум 4 млрд. лева за придобиване на ново оборудване до 2024 г.
- Да се създаде устойчива институционална рамка и изгради административен капацитет за максимално ефективно и прозрачно изразходване на инвестициите в отбрана и закупуването на ново въоръжение.
- Всички инвестиционни разходи да бъдат подчинени на целта да се придобиват реални бойни способности.
- Съобразно инвестиционната програма, да се разработи и утвърди решение относно цялостния бъдещ модел на въоръжените сили, с отчитане на необходимостта от 50% поетапно увеличение на възнагражденията на военнослужещите, и значително увеличение на разходите за бойна подготовка.
Във Въоръжените сили не трябва да има формирования, които са оставени “зад борда“ и които с минимални средства, без съвременно оборудване и с недостатъчна подготовка са принудени да изпълняват бойни задачи.
- Значително да се увеличат инвестициите в развитието на човешкия капитал във въоръжените сили и да се изработят ясни критерии измерващи това развитие.
- На българска територия да бъдат създадени многонационални формирования на НАТО от трите вида въоръжени сили, които на ротационен принцип и в рамките на чл. 4 и чл. 5 от Вашингтонския договор да служат за гарант на националната независимост и колективната отбрана в рамките на инициативата за Адаптирано предно присъствие. Съвместният Air Policing на българското въздушно пространство да се превърне от инцидентна практика в постоянна политика.
- Програмата за превъоръжаване да се извършва чрез максимално широко прилагане на многонационални проекти, през агенциите на НАТО и ЕС за гарантиране на бързо реализиране, по-ниски цени и реална оперативна съвместимост.
- Да бъдат разработени и приети конкретни времеви рамки за прекратяване на едностранната зависимост от Русия в сферата на отбраната. Наследеното от СССР и Народна Република България оборудване да се съхрани до придобиването на нови способности и само доколкото може да се поддържа самостоятелно или съвместно със съюзни държави и съобразно адекватността му на съвременните военни изисквания. Изразходваните за унаследеното съветско оборудване средства да бъдат толкова, колкото са достатъчни само за поддържане на минимално необходимите способности за изпълнението на мисиите и задачите на въоръжените сили. След придобиването на нови способности унаследените стари съветски системи да бъдат изведени веднага от въоръжение. Да не се допуска паралелно поддържане и на нови западни, и на стари съветски платформи по едни и същи способности.
- Да бъде изработена и утвърдена позиция относно мястото на България в дискусията за бъдещето на Европейската отбрана, като част от отбранителния потенциал на НАТО.
- България активно да участва в процеса на вземане на решения и изработване на политики в рамките на ЕС и НАТО.
- Да бъде провеждана действена политика за ангажиране на българи на високи позиции в НАТО и европейската отбрана с ефективното им използване за развитие на отбраната при завръщане в България.
- Непосредствено след утвърждаване и започването на трите основни отбранителни инвестиционни проекта, да започне разработването на варианти за цялостното развитие на въоръжените сили. То трябва да надхвърля хоризонта от 2024-2030 и да постави основите за развитие на Въоръжените сили – адекватни на съвременните и бъдещите конфликти, интегрирани с нашите съюзници и способни да гарантират нашия суверенитет на границите на европейската цивилизация.
Нашето бъдеще, зависи от нашата гражданска воля на свободни хора. През 1991г. и 1997г. ние направихме избора да сме част от цивилизацията на свободните европейски народи. През 2017 г. нашата решимост да следваме този път отново изглежда застрашена от вкарването ни, против нашата воля и разум, в различни източни, „-азийски“ и „пан-„ проекти.
Наша отговорност е отново да потвърдим и защитаваме европейското бъдеще на България.
Categorised in: Анализи, Национална и международна сигурност, Позиции