5 СЕПТЕМВРИ – ПОЗОРЪТ НА РУСИЯ

На 5 септември 1944 г. Съветският съюз обявява война на България. Следва окупация, монтиране на просъветски режим, избиване и репресиране на елита на българската нация, налагане на чуждата на българския, а и на всеки нормален народ, съветска комунистическа система – в стопанския живот, в културата, науката и образованието. Избитите българи са десетки хиляди. Всеобщо е мнението, че българските помагачи на окупатора – комунистите, са лидери в репресиите срещу собствения си народ в сравнение с комунистите от другите окупирани от съветската армия държави. Може би единствено съветският терор в Литва, Латвия и Естония е бил по-жесток.

С този си акт през 1944 година съветската власт се изхрачи върху „благодарния“ български народ. Подтиснатият от нея руски народ тогава бе само безмълвен изпълнител на заповедите на Кремъл. Но най-страшното е, че и до днес има обикновени руснаци, които не осъзнават какво зло са нанесли на народа на България през септември 1944 г. Тази сляпа подчиненост на руските хора на властниците в Кремъл е главната причина и за страданията на самия руски народ. Защото от наложения от болшевиките тоталитарен режим най-голям потърпевш е именно руският народ. И неговото волско търпение продължава и до днес.

Българският парламент и правителство трябва да настояват за изплащане на репарации от Русия за нанесените материални и морални щети на Отечеството ни по време и след окупацията. Обикновените руснаци трябва да знаят, че за всяко престъпление, а окупацията на България е огромно престъпление, трябва да има и наказание. Дори и да не са чели Достоевски.

А това са ценности, които бяха потъпкани по времето, когато съществуваше СССР. Но именно това съзнание – за ценностите на свободата, демокрацията и човешките права, ни кара и днес с тревога да наблюдаваме новата вълна от агресия, която „произвежда“ Кремъл. Само през последното десетилетие Русия осъществи военна агресия и окупира територии на две държави – Грузия и Украйна. В акваторията на Черно море Русия разгръща мощен военноморски флот. В близкия му обсег са държави като Грузия, Украйна, Румъния и България. В някои от тях Русия вече е създала свои окупационни зони – в Грузия това е Апхазети (Абхазия) и Южна Осетия, а в Украйна – Крим. В Украйна бе направен опит и за създаване на две сепаратистки „държави“ от типа „народни републики“. „Дългата ръка” на Кремъл направи опит за държавен преврат в Черна гора. Пак тя трайно дестабилизира години наред Република Македония. В България се наблюдава дирижирана и насочвана от Кремъл заселническа кампания по българското Черноморие ( стотици сайтове “рекламират” в Русия този процес!) с цел в бъдеще да се създадат трайни огнища на напрежение като се формират сепаратистки организации и движения, а това заплашва сигурността и териториалната цялост на страната. И гарантира пълзящото приближаване на Русия до Босфора – историческа мечта на Руската империя. Гарантира и трайното превръщане на България в “троянски кон” в НАТО и ЕС. Руската намеса във вътрешните работи на България пролича ясно на последните президентски избори и се отрази върху техния резултат.

Затова и днес, поучени от собствената си история, трябва да отстояваме с твърдост и категоричност, каквито ни дава членството в НАТО и ЕС, свободата и независимостта на България. Утре е 6 септември – Денят на Съединението, който ни говори откъде идва нашата сила. След него идва и 22 септември – най-празничният ден в българската история, Денят на независимостта на държавата ни. Между тях отново ще се сгромоляса споменът за черния 9-ти септември.Но всички тези дати-събития в нашата история, включително и датата 5 септември, показват колко е важно да не загубим ориентири, да работим за България и само за България. Защото сме българи. Да не се поддаваме на русофилската болест и пропаганда, защото тя е чужда на държавата ни, на традициите ни, на живота ни.