Ще финансира ли Америка превъоръжаването ни?

САЩ да дадат заеми за превъоръжаване на държавите в НАТО от бившия Варшавски договор

В американското издание War on the Rocks Макс Бергман, старши сътрудник в Center for American Progress и бивш служител на Държавния департамент, в своя статия от 14.02.2018 г. предлага САЩ да започнат да отпускат специални заеми на бившите комунистически държави от Източна Европа, с които да се финансира тяхното превъоръжаване и да се скъсва със зависимостта от старите съветски системи.

Предвид нарастващата уязвимост на източноевропейските държави от НАТО, които са изправени пред руската заплаха, днес трябва да стартира превъоръжаването на техните армии и подмяната на старото съветско оръжие с ново и съвместимо с НАТО.

Заради състоянието на въоръжените им сили, зависими от старото руско оръжие, тези държави днес са слабото звено в Алианса.

България също е разгледана, като е даден примерът с отказа на пилотите от Граф Игнатиево през октомври м.г. да летят заради опасения за състоянието на старите съветски миГ-29. Обърнато е внимание и на последните намерения на правителството да продължи да налива пари в руската отбранителна промишленост и особено в поддръжката на МиГ-29.

Не за първи път САЩ са изправени пред предизвикателството как да изградят силен отбранителен съюз заедно с държави, които обаче имат слаби въоръжени сили. След Втората световна война, когато са пред лицето на съветската заплаха, армиите на новоосвободените западноевропейски държави също са били в окаяно състояние. Тогава САЩ стимулират икономическото възстановяване на Западна Европа с „Плана Маршал“, като скоро след него следват и усилия за възстановяване и въоръжените сили на западноевропейските държави. С два закона от 1949 г. и 1951 г. САЩ отпускат над 50 милиарда долара (по днешна стойност) за въоръжените сили на страните от НАТО и по този начин помагат на съюзниците си да си стъпят на краката.

След края на Студената война, обаче, липсват подобни мащабни усилия за модернизиране на въоръжените сили на новоприсъединилите се към НАТО държави от бившия Източен блок, вкл. и България. Очевидно превъоръжаването на 10-те нови страни-членки на Алианса с модерно западно оръжие не е било първостепенна необходимост.

Днес държавите от НАТО от Източна Европа продължават да използват стара съветска техника, която не е оперативно съвместима с тази на западните съюзници от Алианса. Така тези страни са принудени да поддържат отношения с руската отбранителна индустрия, която обаче днес е под ударите на новите американски санкции. Тази зависимост от поддръжка на техниката и резервни части, както правилно отбелязва авторът, не само осигурява средства за руската отбранителна промишленост (във време на санкции), но също така дава на Русия средство за въздействие върху въоръжените сили на източноевропейските държави от НАТО.

Авторът основателно отбелязва, че днешната ситуация се усложнява още повече и от факта, че нови санкции срещу руската отбранителна промишленост са в сила и че това би могло да изложи на опасност от наказателни мерки официални представители на отбранителните ведомства на източноевропейските държави от НАТО. Още повече, че американският закон за санкциите преследва лицата, които влизат в бизнес отношения с руската военна индустрия. По този начин тези държави могат да се окажат под засилен натиск да демонстрират напредък по отношение на диверсификацията и освобождаването от руското оръжие.

Днес, в условията на нарастващо съперничество с Русия и Китай,  САЩ трябва да окажат помощ на източноевропейските си съюзници в изграждането на модерни въоръжени сили, така както са го направили в началото на Студената война пред лицето на съветската заплаха, твърди авторът. Той предлага САЩ не само да искат от съюзниците си да харчат повече за отбрана, но също така и Вашингтон да подкрепи техните усилия за инвестиции в нови отбранителни способности, както и да ги насърчава да харчат средствата за отбрана по-ефективно.

Днес държавите от Източна Европа формират „слаба първа отбранителна линия“ на НАТО срещу ставащата все по-силна във военно отношение Русия. Отчетено е, че САЩ са инвестирали милиарди долара до момента, за да подсилят присъствието си в Европа след незаконното анексиране на Крим от Русия. Отчита се и подсилването на мисията по охрана на въздушното пространство на балтийските държави, както и разполагането на четирите многонационални батальонни бойни групи в тези държави и в Полша. Независимо, че са похарчили милиарди за засилване на присъствието на НАТО в Европа, САЩ не са отделили значителни средства за да подпомогнат индивидуално съюзниците си от Източна Европа в изграждане на отбранителните им способности.

За да помогнат на източноевропейските си съюзници да се освободят от руското въоръжение и техника, САЩ трябва да приемат специална инициатива за този регион. Не трябва да се копират директно вече прилагани модели в други части на света. Тук става въпрос за огромни средства, които ще бъдат необходими за модернизация – десетки милиарда долара. За да получат тези средства като заеми, държавите трябва да демонстрират политическа и икономическа ангажираност към проектите за придобиване на въоръжение, а не просто Америка да осигури парите.

Затова Макс Бергман предлага САЩ да установят нов вид сътрудничество, наречено „Източноевропейска инициатива за инвестиции“ (Eastern European Investment Initiative).

Вместо да купуват оръжие за тези държави, САЩ биха могли да им предоставят финансиране, за да могат те да си ги закупят сами. Инициативата трябва да се управлява от Държавния департамент, като бъде предоставян микс от дарения и заеми за финансиране на превъоръжаването. Авторът предлага и конкретен механизъм за финансиране и начини за действие.

Тъй като тук става дума не просто за военни съображения при отпускането на заеми, но също така и за дългосрочно политическо и финансово ангажиране и на двете страни, програмата трябва да бъде управлявана именно от Държавния департамент.

За изпълнението на Програмата авторът предлага шест приоритета.

1. САЩ да поставят приоритет върху въоръжението и техниката, които съюзниците от Източна Европа не могат да си позволят сами да придобият. Програмата, следователно, не може да се очаква да замени всичката налична стара техника.
2. Да се направи оценка все пак кое от наличното сега в тези държави въоръжение и техника може да бъде годно за използване и понастоящем срещу модернизираните руски военни способности.
3. САЩ приоритетно да подпомагат източноевропейските си съюзници в замяната именно на тези стари системи, които осигуряват значителни финансови постъпления за руската военна индустрия или са от полза за руското разузнаване.
4. За да получат финансиране от САЩ, страните-реципиенти трябва да увеличат разходите си за отбрана. Предлаганата програма за финансиране трябва да стимулира именно повишаването на отбранителните разходи и да бъде придружена с дипломатическо ангажиране на САЩ на високо равнище. Ако държавите не желаят за отделят повече пари за отбрана, тогава и САЩ не трябва да им помагат финансово. Признава се, че понякога желанието на САЩ да подпомагат дадени държави е по-голямо от желанието на тези страни да приемат помощ.
5. Държавите, които подкопават демократичните си институции и саботират либералната демокрация, не трябва да бъдат финансирани по тази програма, защото те не са сигурно място за тези инвестиции.
6. САЩ трябва да окуражават държавите от ЕС, които са членки на НАТО, да обединяват ресурсите си. Липсата на координация при придобиването на въоръжение и техника между малките държави в Европа води до невъзможност да се реализира мащабна икономия. Това води и до придобиването на различни системи, което пречи на постигането на оперативна съвместимост.

Укрепването на военния потенциал на източноевропейските съюзници в НАТО не е само въпрос на възпиране на Русия. Тук става дума за укрепването на Алианса като цяло. Това ще помогне на Алианса не само да има по-силна колективна отбрана, но и да разполага с повече възможности да допринася за глобалната сигурност.

Заключението на автора е, че по-силни съюзници значат и по-силна Америка.

АСБ-Пресцентър

Категории: Национална и международна сигурност, Статии