Ще продължи ли армията да ръждясва и през третия мандат на Борисов?

Позиция

на Атлантическия съвет на България

относно изпълнението на основни проекти за модернизация на Българската армия

8 май 2018 г.

След разглеждане в Съвета по отбрана през април, министърът на отбраната стартира процедура за одобрение на проекта за „Придобиване и поддръжка на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада“ и променения проект за „Придобиване на нов тип боен самолет“. Преди няколко дни министър Каракачанов обяви, че проектите ще бъдат разгледани на заседание на Министерския съвет на 9 май т.г.

Публичната информация за двата предложени мащабни проекта е ограничена. Паралелно с това, висши представители на изпълнителната власт и лидери на парламентарно представени партии оспорват необходимостта от превъоръжаване и от повишаване на разходите за отбрана.

В тази връзка, Атлантическият съвет на България напомня, че на срещата на върха на НАТО в Уелс през 2014 г., предвид усложнената среда за сигурност след незаконното анексиране на Крим от Руската федерация, страните-членки на Алианса поеха ангажимент да постигнат и поддържат финансиране на отбраната не по-малко от 2 % от техния брутен вътрешен продукт.

Като положителен пример може да се посочи Румъния, която в сходни условия решително увеличи своя бюджет за отбрана (вж. фигурата) и разработи инвестиционна програма до 2026 г. на стойност 9.8 милиарда евро. България обаче продължи да намалява разходите си за отбрана като процент от брутния вътрешен продукт, а предвидените за 2016 и 2017 г. общо 562 млн. лв. допълнителни целеви средства от държавния бюджет за стартиране на основните проекти за превъоръжаване не бяха усвоени по предназначение. Напротив – част от тях бяха пренасочени към ремонта и поддръжката на МиГ-29 (напр. 70 млн. лв. за 2016 г.). Приетият с решение на Министерския съвет на 04.01.2018 г. Национален план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от БВП на Република България до 2024 г. на практика оставя основното нарастване на разходите за отбрана за периода след 2021 г., т.е. след края на мандата на настоящото правителство (Атлантическият съвет на България вече излезе със специална позиция по темата).

Разликата в двата профила на увеличаване на разходите за отбрана е еквивалентна на 3.265 млрд. лева, които биха били напълно достатъчно за плащания през периода на основите проекти за превъоръжаване и на трите вида въоръжени сили.

Наличната публична информация относно проекта за придобиване на нов тип боен самолет засега не дава особени основания за оптимизъм. Отново се говори за сравняване на използвани и новопроизведени самолети и одобряване на придобиването на осем (по възможност – повече) самолета, при хипотеза за необходими 16. Не се дискутира основният проблем в процедурата за придобиване, а именно свръхконцентрацията на правомощия в експертен орган – Борда за управление на проекта, за което беше публикуван отделен детайлен анализ.

Публичната информация за проекта за превъоръжаване на механизирана бригада е още по-оскъдна. Ясно е, че значителен брой световни лидери в производството на бронирана техника проявяват интерес към проекта. В същото време публично се лансират идеи и за модернизация на 40-50 годишни машини, както и за производство на нови бронирани машини в България. Лансирането на идеята за модернизация на останали у нас машини с „музейна стойност“ отклонява вниманието от сериозната необходимост от превъоръжаването с модерна техника на Сухопътни войски, които носят основната част от тежестта по участието на България в операции на НАТО и по изпълнението на съюзните ни ангажименти.

Атлантическият съвет на България приветства намерението да се осигури участие на българската отбранителна индустрия в основните проекти за превъоръжаване. Очакваме това участие да ускори постигането на две основни цели:

1. Осигуряване на експлоатацията на техниката в сложни условия; и
2. Интегриране на българската индустрия и изследователски звена в европейската и евроатлантическата отбранителна технологична и индустриална база, както и създаване на ключови предпоставки за участие в многонационални проекти в рамките на Постоянното структурирано сътрудничество (PESCO) в Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС.

Подчертаваме, че стремежът към постигане на други цели, например изграждане на капацитет за самостоятелно производство и последваща конкуренция в предоставянето на краен продукт на глобалните пазари на въоръжение, е свързан с големи рискове както по отношение на заложените разходи, така и за постигането на оперативните изисквания, а в последствие – и за заложените икономически амбиции.

Общото ни впечатление е, че през последната година Министерството на отбраната работи по основните проекти за модернизация без ясни указания от страна на Министерския съвет – колективният орган, отговорен за формирането и осъществяването на отбранителната ни политика като държава член на НАТО и ЕС.

За съжаление, към момента не можем да изключим вероятността процедурите за двата проекта да не бъдат реализирани до края на годината. В такъв случай не само правителството отново ще „спести“ 370 милиона лева, заложени в бюджета за превъоръжаване на Българската армия, но и Бойко Борисов ще остане в историята като най-дълго управлявалия български премиер, в периода на управление на който Българската армия не е придобила нито една единица ново въоръжение и бойна техника.

Атлантически съвет на България

Програма „Национална и международна сигурност“

Категории: Национална и международна сигурност, Позиции