Ще забравим ли Босия?

Дисидентът се опитва да привлече общественото внимание с отчаяни средства

Манол Глишев*

Николай Колев-Босия вече близо три седмици е в гладна стачка. Той си има постоянна тема, по която постоянно се бори: големия брой жертви на катастрофи по българските пътища. Босия постоянно вади информация за корупцията, създаваща и толерираща лоши шофьори. Той прави всякакви опити да привлече вниманието както на институциите, така и на обществото върху този проблем, който всяка година коства стотици човешки животи.

Стигнал е до гладната стачка.

Босия е истински стар дисидент – един от малцината, които не се продадоха, нито се подведоха по пребоядисани измамници. Лежал е в затвора по политически причини, без обвинение. Знае номерата на милицията, дори когато тя се преструва на полиция. За него партийната принадлежност на властимащите не означава нищо; той се интересува само дали поредният управляващ случайно не е пак криминален престъпник. А у нас властите са пълни с криминални престъпници. Ето защо и Босия не спира с различни провокации към тях, а и към всички нас. Примерът му е похвален, а липсата на реакции сред чиновниците, журналистите и гражданите – осъдителна.

От една страна, ние нямаме журналистика. Пишещите и говорещите у нас са готови да се занимават с всяка глупост или дребнотемие, само и само да не допуснат на страниците или в ефира си един възрастен човек, който има какво да каже и то не е приятно. Т. нар. „война по пътищата“ става интересна за слабите ни медии, само когато властите им подсвирнат за малко кампаниен PR. Но когато един честен човек изважда наяве данни за смайваща корупция при взимането на шофьорски изпити, интересът рязко изчезва. Ето защо никой не обърна внимание на Босия.

Гладната стачка на Николай Колев-Босия е един от лакмусите за състоянието на обществото ни. Някои съвсем повърхностно ще кажат: „Този човек е стар и склерозирал, станал е за посмешище“. Може да му се подиграят за външния вид. Други ще си позволят дори да му пожелаят болест или смърт, защото са вече лишени от всякакво възпитание, да не говоря за човечност. Само че тук става дума за човек, който и преди, и след падането на диктатурите през 1989 продължава да отстоява истински гражданско поведение.

Хора като Босия всъщност са мерило за стремежа ни към законност и демокрация. Жалко е, че такива хора са толкова малко.

Разбира се, той вече не е млад. Това не е първата му гладна стачка, но организмът на този човек може и да не издържи. Властите нямат интерес той да заболее или да му се случи нещо по-лошо, но и не искат да привличат внимание към него. Журналистите, както казах, срамно си мълчат. През това време силната воля може да доведе до много сериозни последици. Надявам се да не се стига дотам. Но повече хора трябва да знаят за Босия, за да може най-сетне да се предизвика някакъв интерес и поне тази жертва на войната по пътищата на България да ни бъде спестена.

*Манол Глишев e историк, поет, публицист, общественик. Член на Атлантическия съвет на България

Категории: Гражданско общество и демокрация, Статии