Хибридната война и нейните виртуални сражения

Калин Манолов*

Всяка държава от Европейския съюз трябва да спечели хибридната война срещу Русия на своя собствена територия

Вече три години България си задава немислими след падането на комунизма въпроси.

Например:

Накъде върви светът от февруари 2014 насам, когато Русия анексира Крим?

Могат ли вледеняващите се отношения между Запада и Русия да прерастнат в световен конфликт?

Заплашена ли е България от това?

Враг ли ни е Русия?

Прокремълската пропаганда в Русия и извън нея често припомня думите на Роналд Рейгън от 1980 г.: „Ние печелим, те губят“. Постсъветска Русия се умори да „губи“, казват защитниците й. И дават удобни на Москва отговори на горните въпроси. Например: Западът от XVIII век прилага спрямо Русия „позорна политика на обсада“ и на нея не й остава нищо друго, освен да се защитава. Всичките съседи на Русия са привлечени или купени от Запада, затова искат да се присъединят към НАТО и ЕС. Русия трябва да им попречи, иначе програмираното й пропадане никога няма да спре. Затова: Крим е наш! Украйна е „пътят към родината“!

„Основна опасност за националната сигурност е хибридната война“, пишеше в Доклада за състоянието на въоръжените сили през 2014 г. Хибридната война е по-опасна от тероризма – военното обяснение е, че това е така заради характера й: тя е по-непозната и не са тренирани противодействия, а и едва ли тези противодействия могат да бъдат универсални. Но още по-опасно е, че хибридната война вкарва противника в своята орбита и той започва да действа „огледално“, става предвидим, излага се на вражеския обстрел. Това е една от причините демократичния свят толкова трудно да противодейства на кремълската хибридна агресия. Друга причина е, че Западът се надява на силата на демократичните си институции, които автоматично ще ги защитят. Трета: зависимостта от руски инвестиции или енергийни доставки. Русия не може да купи Германия, но може да купи Латвия. Да не говорим за България, където дори парите, с които се плаща на петата руска колона, са откраднати от българския данъкоплатец чрез завишени доставни цени на газа и безумни енергийни проекти, които никога няма да бъдат построени, но е важно да се направи първата им копка, за да потекат парите към комисионери и консултанти, свързани с най-висшия политически елит.

И накрая – хората не обичат да осъзнават, че ги манипулират. Затова им е трудно да повярват, че дълго и успешно ги лъжат.

За успеха на хибридната война в България има и много други причини, наслоявани с десетилетия. Затова практически нямаме официална позиция за Крим и Украйна след скандала с визията за националната ни сигурност 2020, в която военното министерство бе обявило Русия за заплаха за сигурността на България. Повече такива заключения няма да видим в официален документ на Министерството на отбраната. Няма да ги чуем и от о.з. ген. Румен Радев – нашият нов президент и върховен главнокомандващ. Преди дни той за пореден път се обяви срещу санкциите срещу Русия, каквито всъщност Западът никога не е налагал върху Русия като страна, а само на свързани с Кремъл войнствени олигарси, помогнали за анексията на Крим и създали „народните републики“ в Донецк и Луганск.

Но щом ще воюваме, трябва да сме добре подготвени. Трябва да си даваме сметка, че хибридните внушения са толкова ефикасни, защото достигат до големи групи хора: носталгиците по комунизма; любителите на конспиративни теории; убедените, че „всички са маскари“; търсачите на „алтернативни гледни точки“. Лъжите на хибридната пропаганда могат да бъдат разобличени пред част от тези хора, но трябва да им се говори на техния език. Включително буквално – преди две години Европейският фонд за демокрация излезе с голям доклад, в който препоръча да се създаде нещо като независима продуцентска кампания, която да произвежда документални филми и програма на руски за рускоезични телевизионни канали. През ноември 2016 г. Европейският парламент прие стратегическа комуникация от ЕС за противодействие на пропагандата, насочена срещу него от трети страни. Като такава страна бе посочена Русия, а като недържавни субекти – Ислямска държава, Ал Кайда и други джихадистки терористични групи. Международните усилия обаче ще останат безрезултатни, ако всяка страна от Европейския съюз не води хибридната война на своя територия. И не я спечели.

Атлантическият съвет смята да направи именно това в България.

*Калин Манолов
издател, журналист, ТВ България Он Еър,
член на Атлантическия съвет на България

Категории: Статии