Ускорено превъоръжаване, стагнация или …?

четвъртък, 13 декември 2018

 

На 11 декември т.г. Атлантическият съвет на България, чрез своята Програма „Национална и международна сигурност“ организира дискусионен форум на тема: „Ускореното превъоръжаване на Бъл­гарската армия – повече сигурност и доверие в НАТО и принос в из­граждането на Общата европейска отбрана“.

 

Ген.-майор о.з. д-р Съби Събев, член на Управителния съвет на АСБ

 

Първата част от дискусията бе посветена на темата „България в НА­ТО и Европейската отбрана“. Панелистите ген.-майор о.з. д-р Съби Събев, доц. Велизар Шаламанов и д-р Добромир Тотев анализираха Визията за отбранителната политика до 2030 г., критично и конст­руктивно обсъдиха възможностите и неосъществените перспективи за израстване на истински военни и политически лидери в сферата на отбраната, говориха за пропилените години и средства, след кои­то страната ни упорито се закотви сред консуматорите на сигурност в Алианса.

 

Доц. д-р Велизар Шаламанов, член на Атлантическия съвет на България

 

Във втория панел под наслов „Превъоръжаване и интеграция. Бъл­гария и общата европейска отбрана“ проф. Тодор Тагарев, полк. о.з. Владимир Миленски и д-р Георги Цветков разясниха основите на отбранителната политика на ЕС, заложени в договора от Лисабон, посочиха серия от политически, управленски и военно-технически пропуски и грешки, допринесли за незавидното състояние на въо­ръжените ни сили.

В изказвания, въпроси, мнения и предложения участниците в дис­кусионния форум нарисуваха достоверна и нелицеприятна картина на десетилетното разтакаване, хаотично усърдие и административна леност, нанесли тежки щети върху отбранителните способности на българската държава.

 

На преден план отляво на дясно полк. (о.з.) Владимир Миленски, член на АСБ, проф. Тодор Тагарев, съпредседател на АСБ,  зад тях ген. Съби Събев и д-р Добромир Тотев, членове на АСБ, участници в програма „Национална и международна сигурност“

 

Организаторите на форума и участниците, сред които учени, биз­несмени, действащи и запасни офицери, лидери и членове на поли­тически партии и на родолюбиви организации, се обединиха около следните тези:

  1. Допуснато е опасно изоставане в процеса на превъоръжава­не на Българската армия. Страната ни трайно се закотви на дъното в сравнение с останалите държави от инициативата от Букурещ (В-9). Трето правителство с премиер г-н Бойко Борисов не изпълнява приети закони, свои решения и политически обещания, както и предвидени мерки в Закона за бюджета, и до момента не е стартирало превъоръжаването на Българската армия.
  2. През периода 1999-2004 г. бяха приети и изпълнени План 2004 и Плана на действие за членство, което доведе до прие­мане на България в НАТО, но структурните реформи и сък­ращения не бяха последвани от необходимото превъоръжа­ване.
  3. Вече 15-та година от членството в НАТО, българските пра­вителства не спазват духа и буквата на чл. 3 („страните членки, поотделно и съвместно, като развиват непрекъснато и ефективно собствените си възможности и си оказват взаимна помощ, ще поддържат и развиват своите индивиду­ални и колективни способности да се противопоставят на въоръжено нападение“) от Вашингтонския договор , както и на чл. 8 (страните членки не са и няма да сключват между­народни споразумения, които противоречат на този дого­вор), като се опитват да заблудят съюзниците от Алианса и българската общественост, че страната ни ще разчита на безрезервна подкрепа единствено въз основа на чл. 5.
  4. НАТО остава основен стълб за противодействие на агресив­ни действия спрямо България. Европейската отбрана е от изключително значение за развитие на отбранителните ни способности, но не е и в обозримо бъдеще не може да бъде разглеждана като гарант на националния ни суверенитет и териториална цялост.
  5. През 2010 г. правителството „Борисов 1“ оряза военния бю­джет с 37 %, вследствие на което започна кадрови срив в Българската армия, който не е преустановен до днес. Непо­пълнените 4 500 места за професионални войници и сер­жанти, предимно в Сухопътните войски, са най-красноречивото доказателство за провала на тази политика.
  6. Години наред правителства, политически лидери, военни и цивилни лица в МО изразходват неефективно или не усвоя­ват значителен военен бюджет, без да осигуряват на българ­ската държава нарастващ военен потенциал, обучени, моти­вирани и боеготови формирования, ускорено прилагане на стандарти на НАТО, закупуване и овладяване на оръжие, техника и боен опит от водещи съюзници.

С цел да бъде прекратена опасната професионална и морална дегра­дация на видовете въоръжени сили, смятаме за наложително да бъ­дат взети следните незабавни мерки:

  1. Да бъде приета десетгодишна национална програма за пре­въоръжаване на Българската армия.
  2. Ако е необходимо, и в съответствие със собствения ни опит, българската държава да изтегли дългосрочен целеви нисколихвен кредит, който със закон да бъде изразходван единствено за реализи­ране на програмата за превъоръжаване.
  3. В изпълнение на националната програма поетапно, комп­лексно и съвместно със съюзниците, с агенциите на НАТО и със за­интересовани съюзни държави да бъдат закупувани оръжейни, ра­диолокационни, свързочни и др. системи, оръжие и военна техника.
  4. Паралелно с превъоръжаването бързо да бъде изведена ста­рата, несъвместима и с висок риск за експлоатация при недостатъч­ни бойни способности техника, с цел да бъде реализирана навън и да освободи Българската армия от неефективни разходи.
  5. Политическите субекти да признаят ролята на армията като държавотворен елемент и да я поставят в центъра на сектора за си­гурност, като предприемат решителното й обновяване в интерес на българската нация.
  6. Българската държава да определи своето място и приорите­ти в осъществяване на общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз в светлината на Лисабонския договор. Да се под­помогне включването на български учени и военни специалисти и фирми в изследвания, разработване на нови технологии, създаване на нови оръжия и придобиване на способности в многонационални формати и съвместни дейности по механизма на постоянно структу­рирано сътрудничество, предвиден в договора от Лисабон.
  7. Да бъде прекратена порочната практика на безкрайни поп­равки на ЗОВС и Устройствения правилник на МО, с които се удов­летворяват лични или групови интереси, имащи твърде малко до­пирни точки с повишаването на отбранителните способности на българската държава.
  8. Законодателно да бъде пресечена твърде облекчената в мо­мента политизация на офицерския състав. Да бъде въведено прави­лото, валидно в напредналите демократични държави, а именно офицерът да има право да участва в избори за политическа длъж­ност само след изтичане на определен срок, например пет години, след уволнението си от активна военна служба.
  9. Незабавно да бъде прекратена незаконната, неморална и деморализираща практика кадрови (действащи) висши и старши офицери от МО и Българската армия едновременно да получават и заплата, и пенсия.
  10. Чрез МВР и ДАНС българската държава да вземе решител­ни и незабавни мерки за прекратяване на незаконната и опасна за националната сигурност дейност на паравоенни формирования, ко­ито се кичат с имената на национални герои, обучават младежи и девойки да боравят с оръжие, използват руски хибридни инструкто­ри за антибългарска дейност, горят знамена на НАТО и на ЕС и се изживяват като войници на Руската федерация и на путинския пан­славянски православен евразийски проект.

 

Пресцентър на Атлантическия съвет на България

Снимки: Христо Касабов, БТА

 

Категории: ,