С ТАКАВА ДАНС – ТОЛКОВА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ. ОЦЕНКА НА ЩЕТИТЕ.

Васил Данов*

В Закона за Държавната агенция „Национална сигурност” точно и подробно е  записано:

„Законът възлага на агенцията защитата от посегателства срещу националните интереси, правата и свободите на гражданите, териториалната цялост, независимостта, суверенитета, демокрацията и конституционния ред в Република България”!

Това означава, че Агенцията работи срещу класическите разузнавателни и нетрадиционните заплахи и рискове, осигурява за висшите органи на държавната власт информация,  необходима при вземането на управленски решения в сферата на националната сигурност.

Зачената на „Позитано“ 20

През 2008 г. ДАНС бе формирана по идея на тогавашния премиер Сергей Станишев. Строителите ѝ целяха тя да се превърне в „българското ФБР”, в рицар на правдата и справедливостта, в образец за европейска, интегрирана със съюзните институции специализирана агенция.

Какво обаче се случи след 2008 година?

Случи се това, което формулира, макар и за Русия, бившият руски премиер Виктор Черномирдин:

„Уж искахме да е по-добре, а излезе както винаги”.

Според официалната информация в ДАНС бяха събрани „най-добрите специалисти” от Националната служба за сигурност (контраразузнаването), от ВКР (военното контраразузнавaне) и от Финансовото разузнаване.  Но се оказа, че единственият общ признак помежду им е принадлежността на 52-55% от тях към бившата комунистическа Държавна сигурност. Така мегаструктурата стана самопризнание на Станишев и на политическите му „ортаци” Ахмед Доган и Симеон Сакскобургготски, за провала на политиката им в областта на вътрешната сигурност, за нежеланието и импотентността им да се справят с корупцията във висшите етажи на властта. Остана впечатлението, че Станишев създаде предана лично нему секретна служба, за да отнеме поне малко власт от всесилния по това време вътрешен министър Румен Петков, наричан Регента.

Агенцията започна да функционира като политическа полиция на премиера Станишев и на част от олигархията на БСП. Така тя прикри убийството на Ахмед Емин. Отложи разобличаването на Мария Мургина. Незаконно следеше журналисти по операция „Лиани“. Подхвърли тенденциозно подбрана класифицирана информация на политика Яне Янев, с което демонстрира желание за директно участие в политическия живот в нарушение на закона за деполитизация на МО, МВР и на останалите служби за сигурност. Дори бившия президент от БСП Георги Първанов се притесни от наглото политизиране на ДАНС и заяви, че „беше изхвърляне даването на такива високи заплати в ДАНС преди още да имаме резултати от тяхната дейност”.

Със 140 млн. лв. първоначален бюджет, свит до днешните 85 млн. лв., до днес  ДАНС е „изяла” над 1 милиард грешни народни пари, без да предостави сигурност и закрила на обществото.

Преоблечен Илия

От създаването си до днес ДАНС е източник единствено на скандали, слухове и незавършени разработки срещу „неизвестен извършител”. То не бяха „Галерии”, „Комбинатори” (срещу убития по-късно прокурор Н. Колев), „Лиани”, „Високи”, „Араби”, „Маври” (от 1999 г.) и други студени досиета, претопляни в подходящ момент. От ДАНС към удобни за употреба медии редовно изтичаха флашки и СРС-та, които избирателно атакуваха политици, журналисти, бизнесмени.

Парадоксалното е, че премиера Бойко Борисов и неговото второ правителство също бързо изгубиха чувството за реалност и се преселиха в света на илюзиите. Това е „светът”, в който ДАНС са „наши момчета”, които „няма да ни издънят”. Докато беше в опозиция Борисов обещаваше, че като дойде на власт, ще предаде на правосъдието грабителите от тройната коалиция и ще закрие или ще трансформира ДАНС.

Доверчиви избиратели му дадоха доверието си. В отплата „добрият юнак” не изпълни нито едно от обещанията си. С изключение на строителството на магистрали. Цветан Цветанов и Бойко Борисов си позволиха заблудата, че като поставят свои хора начело на ДАНС, всички ченгета – бивши и настоящи, ще бъдат лоялни към тях. Така сложиха пепелянка в пазвата си и задрямаха с мисълта, че влечугото няма да ги ухапе. „Колегите от ДАНС, колегите от МВР”, хлипаше Борисов, колчем ставаше дума за тежки издънки в МВР или в службите. И се правеше, че не знае за презрението, с което истинските професионалисти от контраразузнаването и от криминалната полиция, се отнасят към „оперативните” му способности. Поддаде се на удобната амнезия, че тревожно висок процент от състава на ДАНС са бивши (а има ли бивши?) кадри на ДС. Пропусна да осъзнае крещящата заплаха, че докато в службите щъкат „професионалисти” от Симеоново и от школи на КГБ, винаги ще се намерят хора, които ще го подслушват в дома му, ще занесат на „Позитано” 20 служебна информация, ще спретнат компромат и ще разиграят политически спектакъл в угода на БСП.

Премиерът Борисов не се осмели да изреже хидрата ДС и тя го хързулна чрез операция „Костинброд”. За това през 2013 г. допринесе и неопитността му и бедната банка „Кадри” на ГЕРБ. Важна роля изигра и късогледото предоверяване на физкултурници, фидоски и калинки, образи като „Лъчо Мозъка” и други знакови „държавно-политически” фигури.

Ако някой експерт или политик се осмелеше да отправи дори само намек,  че танцьорките в ДАНС-а са твърде остарели и мръсното им червено бельо виси под униформите, тутакси от социалистическата централа се надигаше вой, че без ченгетата от ДС страната ни щяла да бъде „оголена пред международния тероризъм, мигрантския поток и организираната престъпност”. Тази комуно-ченгесарска теза бе оборена от политолога и бъдещ депутат Антон Тодоров, който периодично публикува разсекретени документи от архивите на ДС, които показаха, че „информацията по външнополитическото разузнаване и контраразузнаването е малко по количество и не особено качествена.”

Сагата „Костинброд”

стана лакмус и тревожна камбана, че винаги когато получат сигнал от резидентите си, ченгетата от ДАНС могат да спретнат компромат и да свалят дори премиера, въпреки „стабилността”, „високите оценки на водещи страни от ЕС” и „уверения икономически растеж”.

Осакатеното следствие по аферата „Костинброд” все пак освети важни за публичното пространство ниши на оперативната българска политика. Стана ясно, че аферата „Костинброд” е съвместно оперативно мероприятие на Николай Бареков, на ДАНС и прокуратурата. Това на пръв поглед невинно активно мероприятие отне цели 7% процента от гласовете на ГЕРБ и обърна вота на близо 11 % гласоподаватели, с което докара на власт правителството на Пламен Орешарски. Така за втори път след кабинета „Беров”  мафията формира правителство. „Управляват ни ПЕС, фес и SS”, тъжно се шегуваха в социалните мрежи някои умници.

Навсякъде по света подобно обсебване на властта чрез нелегитимни средства се нарича държавен преврат. У нас той бе подготвен от червени ченгета и скрит зад медиен параван от публични лъжи на Бареков, от  доносите на Мая Манолова и от неадекватното поведение на главния прокурор.

 При подобни удари върху държавността специалните служби се самосезират, поставят се в максимална готовност, неутрализират инициаторите и най-усърдните играчи в антидържавната дейност. Още по-силните служби улавят подготовката на преврата в зародиш, следят, анализират дейността на заговорниците и ги поразяват в мига преди атаката.

Кабинетът „Орешарски”, подреден и крепен от втората тройна коалиция на БСП, ДПС и „Атака”, управлява кратко, ала струваше скъпо и прескъпо на страната ни – спрени еврофондове, загуба на доверие от европейски и натовски съюзници, опит да се продължи  проваления проект АЕЦ-„Белене”, усилени позиции на КГБ и ГРУ в България, пораснала зависимост от руската икономика и политика. И с изкуствения фалит на КТБ, разработен, аранжиран и извършен от модела “Кой?” при благосклонния неутралитет на кабинета „Орешарски”.

При правителството на Орешарски основни български институции като БНБ, ДАНС и прокуратурата бяха поставени в услуга на Делян Пеевски срещу националните интереси на България. Според редица независими анализатори  аферата „Костинброд” е платена с парите на КТБ по поръчка на олигархичното дуо, което след това дойде на власт и управляваше България.

(Следва)

________________________________________________

* Васил Данов е журналист, публицист, военен експерт, офицер от резерва,  капитан първи ранг, член на  Съюза на офицерите от резерва ”Атлантик” и на Атлантическия съвет на България.

Настоящият анализ е продължение на статията му „СОБОЛЕВИ АКЦИИ „ДО ДУПКА” СРЕЩУ БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА” публикувана на 30 юли т.г. на сайта на Атлантическия съвет на България.

Категории: Анализи, Статии