С ТАКАВА ДАНС – ТОЛКОВА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ. ОЦЕНКА НА ЩЕТИТЕ. (Продължение)

Васил Данов*

Малко теория

Понеже ръководните кадри от ДАНС имат тежнения към библиотекарската и преподавателската дейност, ще си позволя да им припомня научните постановки по най-болезнения за страната ни проблем. А той е:

Дълбокото проникване на руски разузнавателни, политически, икономически, културни, евразийски и пр. интереси, кадри, капитали, средства, идеи и други материални и духовни елементи, които ерозират, разлагат, отравят и се опитват да умъртвят българската национална идентичност, българския национален дух и българската държава.

При което чекистите от ДАНС с действие и бездействие подпомагат вражеското проникване.

Та ето какво пишат сериозни учени и анализатори, на които си струва да вярваме повече, отколкото на Годишния доклад на ДАНС за 2016 г.

Според доц. д-р Момчил Дойчев хибридната война представлява агресия, която се извършва с привидно невоенни средства. Но се планира и осъществява по законите на войната. Представлява низ от идеологически, психологически, политически, икономически, енергийни, финансови, търговски, екологични, диверсионни, корупционни и др. видове операции, подготвени с цел да подбуждят към расови, етнически, религиозни, междугрупови и др. кризи, към конфликти, метежи и въстания.

Според покойния проф. д-р Пламен Цветков: „Русия е степна империя, която не може да поддържа своите територии и за да стигне до Босфора и Дарданелите, на практика трябва да прегази най-напред Румъния и България и да ги погълне, да ги присъедини към себе си. Но една независима България, вече равноправен член на международната общност, създава допълнително трудности пред Русия за достигане на заветната ѝ цел”. Затова именно и реакцията на Русия към обявяването на българската Независимост е отрицателна. Първата велика сила, която реално признава нашата независимост е Великобритания, а не Русия.

У нас основните предварителни ходове в „преустройството“ на държавните средства за производсто, износът на милиарди долари към Виена и западни банки, присвояването на националното богатство, хиперинфлацията, стопила спестяванията на хората – паричен еквивалент на положен труд, раздаването на кредитите, мръсните бандитски групировки, цялата метаморфоза на комунистическия елит в капиталистически бе извършена с кадровата, оперативната, техническата и институционалната мощ на Държавна сигурност. И затова „благодарение” на „братската” помощ от Русия и на усилията на местни „патриоти”, по смъртност 14,3 на 1 000 души България вече заема 6-о място сред 225 държави. Пред нас, по-зле са само Гвинея-Бисау, ЧАД, Лесото, Украйна и Южна Африка. Изпреварваме дори Афганистан и Сомалия, където от години се водят военни действия.

„Когато имаш горещо слънце, бедност и невежество, политиката се прави сама”,

подсказва италианският мафиот Джузепе Абате. С което сякаш дава заявка да бъде назначен за съветник по национална сигурност в българското правителство. Макар че то се справя блестящо и без него.

Двайсет и осем години след началото на демократичните промени и яловите опити за реформиране на службите, те си остават

 бастиони на тайната власт,

съчетаваща съмнителен професионализъм и неясни цели под удобното прикритие на секретността.

Службите са неудържима примамка за политиците да ги ползват като инструмент за укрепване на властта си, въпреки че в крайна сметка публичната власт се оказва жертва на тайната власт.

Ето мнението на Румен Борисов, бивш секретар на Комисията по досиетата: „Държавна сигурност в количествен смисъл е конкурирала членската маса на БКП при предишния режим. Членовете на партията са били около 1 милион и 200-300 хиляди. Картончетата в архивите на бившите служби наброяват 1 млн. и 500 хиляди. Повече са и от членската маса на БКП”.

Става ли ясно? Милион и петстотин хиляди ченгета в държава с общо население от около 7 млн. и 640 000 хиляди души! През 1989 г. същите са се киприли и по стъпалата на „Александър Невски” и са скандирали „Де-мо-кра-ци-я!” Днес те все още преподават на студенти. Проповядват морал от екрана и от страниците на печата.

Какво излиза: пишеш срещу агенти във вестници, оглавявани от агенти; в република, населявана от агенти. Заразата е навсякъде – в домовете на хората, в редакциите, в офисите, в училищата и детските градини. В Светия Синод. У внучето е кодиран моралът на дядото-доносник. Затова то расте като нагло момченце, отсега не признава никого и налага с юмруци другите дечица.

За държава с азиатски комунизъм, с избита буржоазия, с държавни чиновници, щамповани по руски модел и необразовано селско-пехливанско население, подобен пейзаж не е израз на „художествено въображение”, а е напълно реалистичен, закономерен.

Азиатският комунизъм роди класата на агентите. После те станаха собственици. После агентите-собственици купиха журналистиката и обезчестиха онези, което още не бяха продали съвестта си. Парламентът систематично се проваля в опитите си да упражни поне някакъв граждански контрол, като единствената му форма е изслушване на председателя на ДАНС в Комисията по сигурност и вътрешен ред или парламентарни питания от отделни депутати. Но народните представители често „минират“ работата на агенцията със спорни законодателни инициативи, подчинени единствено на кадровото овладяване на ДАНС, но не и на реалните нужди за подобряване на дейността ѝ.

От 1878 г. Русия винаги е поддържала мощна агентура у нас, поради което вече се е формирала особена диаспора от потомствени национални предатели, покровителствани от Москва уредили своя живот, както и бъдещето на синове и на внуци. Повечето от тях притежават недвижима собственост в „гнилия” Запад. Децата им учат в Кеймбридж и Оксфорд,  което не им пречи да хулят европейските ценности, да цитират идеолога на руското „изправяне на крака” Александър Дугин и да величаят новия евразийски модел на Путинова Русия.

За разлика от България и мълчанието на ДАНС,

естонската агенция за вътрешна сигурност Kaitsepolitseiamet (КАПО)

 публикува годишни доклади  от 1998 г. насам, където съвсем ясно се посочват опасностите пред националната сигурност на страната. На първата страница на предпоследния доклад е изведено голямо вътрешно заглавие: „В контекста на руската агресия заплахата за сигурността, произтичаща от отслабването на Европейския съюз е много пъти по-голяма от тази, идваща от бежанците, които се установяват в Естония.“  

„Кризата, породена  от миграцията е удобен повод  да се премести  фокусът далеч от реалните заплахи.  А те са не  само за Естония, но и за цяла  Европа. Единствената надежда за амбициите на Путин е разделена Европа и създаване на противоречия сред членовете на НАТО. Кризата с бежанците е наистина единствената сериозна тема, която може да разпали тези противоречия.“

Чешката служба за национална сигурност Bezpečnostní informační služba (BIS) смята, че руската пропаганда в Чехия и други страни,  е насочена не само срещу целостта на ЕС и НАТО. Анализът  ѝ  показва, че Русия активно създава  структура в Европа, опирайки се на концепцията на Коминтерна (Третия Интернационал). Идеологически тази структура е базирана върху експанзионистичната доктрина на Дугин за нов евро-азиатски съюз. В неокоминтерновската  мрежа се включват крайно леви и крайно десни популистки партии и организации.

Неотдавна  Финландският институт за международни отношения, създаден преди 10 години от финландския парламент, публикува подробен доклад с показателното заглавие:

„Мъгла от измами. Руската дезинформационна стратегия  и конфликтът в Украйна”.

Мрежа от хиляди анонимни руски тролове манипулират общественото мнение по света в интерес на путиновия режим и политика

Тази обемна научна публикация от 300 страници разглежда  руската пропаганда в световен мащаб. В разработката участват сътрудници от Унгария, Полша, Словакия, Чешката република, Германия, Естония, Финландия и Швеция. В предговора към доклада Katri Pynnöniem пише:

„Руският подход към конфликта може да се опише като комбинация от инструменти, усъвършенствани по време на съветския период и активирани отново, първо в рамките на вътрешната борба за власт и по-късно като основа на руската външна политика и руската доктрина за сигурност. Използва се широк  спектър от средства от политически, информационни, икономически, финансови и военни сфери, противникът се поставя в положение на отбрана и се изважда от равновесие. По този начин се създават условия и за (военна) изненада. Това е по същество смисълът на  стратегическата заблуда“.

 Руските метанаративи за анексирането на Крим

са опаковани на принципа на контраста добро-лошо:

Западът винаги е бил агресивен към Русия, НАТО е обиколил с обръч Родината-майка. Заплашени са православните ценности, старите врагове „бандеровци“ и „фашисти“, вдигат оръжие срещу древна Рус, Европа е в хаос и морален упадък. От другата страна се възправят велика Русия,  жертвите на руския народ, историческите права над Крим. И всичко това се допълва от ключовите внушения за „свободен“ референдум, за волята на народа и т. н.

България все повече се откроява на Балканите като най-важна опорна точка на Москва за разбиване на евроатлантическото единство. Даже в проруска Гърция, където управляват левичари, те са повече гръцки патриоти, отколкото подкупни русофили.

В Доклада на международната Организация срещу корупцията, цитиращ документи на Македонското контраразузнаване, се казва:

„Дейността на руското разузнаване се води от посолството на Русия в Скопие. С нея се занимават основно трима негови служители, които са офицери на ФСБ и работят с други четирима служители на Руското посолство в Скопие (от ГРУ) и са КООРДИНИРАНИ ОТ РУСКОТО ПОСОЛСТВО В СОФИЯ…“  Тоест, от екипа на полк. Макаров – извънреден и пълномощен посланик на Руската федерация в България.

 ДАНС не помага, а пречи за стабилизиране на държавата

Дори там да има все още свестни, неполитизирани специалисти, те се губят сред масата овълчена кадесарска пасмина, готова да продаде майка си и баща си, за да се задържи в структурите, да придобие и да укрие информация, за да изпълни нарежданията на кукловодите си. А това са кукловоди, които искат пенсионерите да са бедни и болни, а децата им да са в чужбина; циганите да са неграмотни; турците да целуват ръце за изкупения тютюн. Които налагат чалгата още в началното училище и пренаписват историята, в която Левски е убиец, Вазов – нетолерантен шовинист, а Ботев – етнически екстремист.

Затова ежедневно четем за бити лекари; за прокурори, покровителстващи мафията; за убит свидетел по знаково дело срещу комунистически садисти; за ромчета от 8-и клас, изнасилили 5-годишно дете; за жена, запалила се от безизходица; за пожари и за наводнения поради административно безхаберие и абдикация на държавата…

През 2004-2005 г. в Полша за една нощ бяха закрити военното разузнаване и военното контраразузнаване,

целият личен състав бе освободен и службите бяха създадени наново, без кадри обвързани с комунистическия режим. Засега няма данни полската държава да не се справя с проблемите в посочените области.

През 2010 г. в Грузия, която още в съветски времена бе синоним на корупция и мафиотска разюзданост („беспредел”), бяха предприети драстични мерки. За едно денонощие бяха уволнени всички 40 000 полицаи и на следващия ден бяха назначени млади хора, предварително обучени и неоцапани от връзки с престъпността. Само след няколко месеца ефективността на полицията рязко се повиши, а авторитетът на МВР скочи до невиждани стойности.

Какво ни пречи да бъдем принципни като поляците? Преди две години те демонтираха паметника на съветския маршал Черняховски, загинал на полска земя през 1945 г. Руското Министерство на отбраната  изпрати протестна декларация, че с този си акт поляците “възраждали нацизма”. Черняховски, за разлика от маршал Толбухин, е загинал на полска територия. Но въпреки това поляците решиха: “Не ви щем ни меда, ни жилото. Приберете си паметника от нашата земя!” В момента в Полша демонтират последните съветски окупаторски тотеми.

За подобен акт е нужно държавническо мислене и мъжество, силна вътрешна подкрепа от населението, от партиите, от обществото. У нас ги няма. Съществува аморфна маса от скрити, явни и полуявни русофили, които формират антибългарска партийна среда. Затова и в Полша премахват съветските паметници, а у нас издигат нови. Но докато е така ще газим същата тиня и ще предъвкваме същата помия.

В заключение намирам за необходимо да посоча онези неправителствени организации, които редовно поддържат и почистват паметника на Червената армия в столицата на България и подписват проруски и антинатовски декларации:

Български антифашистки съюз,

Национално движение „Русофили“,

Форум „България-Русия“,

Федерация за приятелство с народите на Русия и ОНД,

Дружество „Александър Невски“,

Българо-руска търговска промишлена палата,

Българо-руски клуб „Шипка“,

Славянско дружество в България,

Дружество „Найден Геров“,

Федерация на съотечествениците,

Фонд „Устойчиво развитие за България“,

Съюз на ветераните от войните,

Съюз на военноинвалидите и военно пострадалите,

Съюз на сержантите и офицерите от резерва и запаса,

Съюз на българските писатели,

Съюз на архитектите в България,

Съюз на филмовите дейци,

Съюз на българските журналисти.

Проблемът е, че за съжаление „лекарството” ДАНС се оказа по-опасно от болестта. Но има „рецепта”. И тя е:

разтуряне на ченгеджийницата,

което означава:

• Националната служба за сигурност (контразузнаването) се връща в МВР;
• Военното контраразузнаване (ВКР) отива там, където му е мястото – в армията;
• Финансовото разузнаване се „прибира” при финансовия министър.

Да опитаме! По-зле няма да стане!

(Край)

________________________________________________

 * Васил Данов е журналист, публицист, военен експерт, офицер от резерва,  капитан първи ранг, член на  Съюза на офицерите от резерва ”Атлантик” и на Атлантическия съвет на България.  

Категории: Статии