РАДИКАЛИЗАЦИЯ И РАЗДЕЛЕНИЕ СЛЕД ИЗБОРИТЕ В ГЕРМАНИЯ

Доц. д-р Момчил Дойчев

Преподавател по политология в НБУ
член на УС на Атлантическия съвет на България

След последните избори в Германия много анализатори с тревога споделят, че изборите са се оказали „исторически повратен момент… Германия вече не е същата. Но за катастрофа (все още) не можем да говорим. По-скоро си имаме работа с едно предизвикателство.“ /Инес Пол от Дойче веле/

Това предизвикателство е свързано с видимото нарастване на поляризацията и радикализацията в немското общество, с разочарованието от намалената подкрепа за двете основни системни партии – Християн-демократичния съюз/Християн-социалния съюз – ХДС/ХСС и Социалдемократическата па,тия /СДП/, но и с плаха радост от това, че все пак възходът на крайния десен и ляв популизъм не е толкова голям. Смята се, че въпреки сложната конфигурация в германския Бундестаг надежда за съставяне на правителство има и това е в интерес на Германия, Европа и света.

НАМАЛЕНАТА ПОДКРЕПА ЗА ДВЕТЕ ОСНОВНИ СИСТЕМНИ ПАРТИИ

Намалената подкрепа за двете основни управляващи партии е свързана най-вече с възхода на радикалната „Алтернатива за Германия“(АзГ), във връщането в голямата политика на Свободните демократи (СвД)  и може да се види от следната графика:

Изразено в депутатски мандати става дума за сумарна загуба на 65 места в парламента от страна на ХДС/ХСС и на 40 места от СДП. За сметка на това големите печеливши са АзГ, която получава 2.5 пъти повече гласове в сравнение с 2013 г. и съответно вкарва в парламента 94 депутати и СвД, които получават почти 2 пъти повече гласове и получават 80 депутатски мандата. Анализите показват, че повечето от тези гласове идват от разочаровани бивши избиратели на ХДС/ХСС.

В резултат се получава голям шарен парламент, в който не е възможно съставянето на коалиция от по-малко от три партии. Освен това голяма коалиция между двете основни партии вече е невъзможна, защото това би довело до катастрофални резултати за тях на следващите избори и абсолютно разумно социалдемократите (СДП) заявиха, че минават в опозиция. Това изисква и фактът, че в противен случай главна опозиционна сила би останала АзГ и това би вдигнало още по-високо нейния авторитет при едни следващи избори. В резултат се очертава единствена възможност три партии да съставят правителството – ХДС/ХСС, СвД и Зелените и три да останат в опозиция – СДП, АзГ и Левите.

В най-големия за последните години Бундестаг местата се разпределят по следния начин:

Ако сравним този резултат с разпределението на местата в Бундестага след изборите през 2013г. се вижда, че:

СЪСТАВЯНЕ НА СТАБИЛНО ЧЕТВЪРТО ПРАВИТЕЛСТВО НА МЕРКЕЛ Е ТРУДНО ПОСТИЖИМА ЗАДАЧА.

Ако преди управляващото мнозинство разполагаше с 504 депутати срещу 127 на опозицията, сега евентуална коалиция „Ямайка“ /Съюзът ХДС/ХСС +либералите от Свд + Зелените/ може да събере общо едва 393 депутати, а опозицията – ще разполага с общо с 316 места в парламента. Проблемна е обаче тази коалиция, защото в програмите на трите партии има големи, а понякога и коренно различни позиции. Например по отношение на такъв съществен въпрос като дали Германия да е космополитна страна или със запазени национални граници се вижда коренната разлика между всички партии и АзГ. Но противно на очакванията цели 37% от либералите изненадващо са за връщане на националните граници срещу само 20% от християндемократите и 7% от Зелените.

Следващата графика показва според нас най-важната разделителна линия – емиграционната политика . Одобрението, респективно неодобрението към миграционната политика на Меркел е най-ярко доказателство за основната линия на разделение на немското общество и ключ за разбиране на успеха на АзГ.

Виждаме, че миграционната политика на Меркел се одобрява най-силно от лява партия като Зелените (78%) и 100% (!) се отхвърля от АзГ. Изненадващо на второ място по отрицание на политиката на Меркел на „отворени врати“ са либералите, две трети (!) от които я отхвърлят и настояват за „смяна на курса“. Това ни дава основание за хипотезата, че ако Меркел не бе изпуснала онова „Идвайте“ към милионите емигранти, или поне не бе сменила по-рано курса АзГ не би влязла в парламента с такъв огромен резултат. Обратно – ако не бе сменила политиката на „напълно отворени врати“ преди година и нещо, сега щеше вероятно да изгуби много повече депутатски места, а АзП да има още по-добър резултат.

РАЗДЕЛЕНИЕ МЕЖДУ СИСТЕМНИ И РАДИКАЛНИ ПАРТИИ

Най-ярък израз на това разделението е, че общо 22% от всички гласували избират двете крайни, противопоставящи се радикални формации – „крайно-дясната“ „Алтернатива за Германия“ /АзП/-с 13% и (крайно) „Левите“ с 9 % като при това в бившата ГДР тази радикализация е още по-силно изразена, защото общо почти 40% от гласувалите са избрали общо двете крайни радикални партии, влезли в Бундестага.

„Левите“ и „Десните“ радикално-популистки партии събират общо за страната 22%, а в само в Източна Германия почти 40% от гласовете.

Вижда се ясно, че системните партии ХДС/ХСС, СДП, СвД, както и Зелените печелят между 30% и 40% повече на Запад, отколкото на Изток, докато антисистемните радикални партии на Изток получават  около и над два пъти повече гласове в процентно съотношение.

РАЗДЕЛЕНИЕТО МЕЖДУ ЗАПАДНА И ИЗТОЧНА ГЕРМАНИЯ

Следващият проблем е политическото разделението на германското общество по оста Изток-Запад.То може да се види най-добре като се покажат резултатите на двете крайни радикални партии – „Левите“ и „Алтернативата“ в съответните източни и западни провинции:

Изборни резултати на „Левите“. Границата между Западна и Източна Германия изглежда почти непокътната.

Изборни резултати на АзГ. Границата между Изтока и Запада изглежда се размива, но това е по различни причини. На Изток антиeмигрантските настроения са най-силни, макар там да има най-малко емигранти. В южните провинции на Запад антиемигрантските настроения са по-силни, защото социалната система на Бавария в един момент просто не можеше да ги поеме и това доведе до търкания между коалиционните партньори ХСС и ХДС и най-нисък резултат на баварския ХСС от 1949 г. насам.

Може да обобщим, че въпреки налетите над 300 милиарда в Източна Германия само за административното обединение на страната и общо 2 трилиона евро за последните 27 години отпечатъкът от съветския ботуш на Изток още си личат. Очевидно не благосъстоянието и икономическото развитие са били водещи за този политически избор на немците.

СПЕЦИФИКА НА РАДИКАЛИЗАЦИЯТА

Следващ основен проблем, който сочат изборните резултати е нарасналата радикализация.  Тя не е свързана само с посочените вече резултати на радикалните партии – крайно „леви“ и крайно „десни“. Необходимо да внесем едно важно уточнение в терминологията, която се използва.

Обикновено анализаторите характеризират радикалните популисти от АзГ като „крайно-десни“, а бившите комунисти от „Левите“ – просто като леви. Поради сложилият се характер на германската политическа система в последните 20-25 години акцентът винаги е към опасността от „крайно-десните“, но не и към ултралевите носталгици по комунизма и СССР.

Това е обяснимо с оглед историческите реминисценции към разгромения през войната германски националсоциализъм, който доста повърхностно и по идеологически причини се определя като „крайнодесен“ и още по-несъстоятелно се отъждествява с италианския „фашизъм“. Това става за да се прикрие ярката тоталитарна близост между нацистка Германия и един от победителите от войната – комунистическия СССР.

Тази левичарска по същество фалшификация на историята след войната продължава да тегне върху политическите анализи и до днес, въпреки рухването и на комунистическия Левиатан.

Другата причина се крие в това, че немската политическа система е по принцип ляво-центристка и либерално ориентирана, независимо дали на власт са християндемократите, социалдемократите, или дългите периоди на „големи коалиции“ между тях. В последните години това от една страна обезцени ролята на социалдемокрацията /като „по-малък съюзник“/ и олеви значително дясно-центристката по дефолт християндемокрация. Общото между тях остана ляволибералният „политически коректен дискурс“, който разми и подмени идейните различия между двете партии. Това доведе до обезценяване на традиционните консервативни и християнски ценности, които грубо се зачеркват от културната идентификация на Германия, за сметка на доста съмнителни левичарски „ценности“, свързани с нашествието на левичарския ултралиберализъм.

На графиката, която фиксира идеологическите позиции на немските в сравнение с американските партии от 2002 до 2013 г. ясно се вижда тенденцията от 2005 г. ХДС/ХСС да се движи бързо „наляво“,

ОТ КОНСЕРВАТИЗЪМ КЪМ КРАЕН ЛИБЕРАЛИЗЪМ.

Същото от 2002 г. се отнася за социалдемократите и по-малко за достатъчно левите „зелени“. Достига се до парадокса Либералите да стоят по-консервативни и по-надясно политически от ХДС/ХСС още на миналите избори. Тези тенденции се задълбочи още повече през последните 4 години.

Това резюмира в намаляване на влиянието на двете основни системни партии, както и във добрите резултати и влизането в парламента на големи групи от АзГ и Свободните демократи.

Фактически по своята програма АзГ заема изоставените от Меркел консервативни позиции (особено по емигрантските въпроси).

Някои анализатори у нас донякъде прибързано се опитаха да обяснят възхода на радикалната АзГ с гласовете получени от нея в бившите комунистически провинции, т.е. от бившите комунисти. Това е така, но не съвсем. Наистина не малко бивши комунисти, свързани с бившата ГДР-номенклатура и нейните и съветските тайни служби са в основата на АзГ – също както крайни проруски комунисти у нас създадоха коалиция и партия „Атака“, както и другите екстремистки проруски /пропутински политически организации.

Това е част от процеса на нацификация на съветския комунизъм, започнал още по времето на Сталин, свързан с изоставяне на интернационализма, прегръщане на национализма, на антисемитизма и споделяне на бруталните нацистки методи за разправа с опозицията в окупирана Източна Европа.

„Със специална заповед още през 1947 г. съветската окупационна власт прекратява процеса на денацификация. Дава се възможност на обикновени членове на нацистката партия (цялото име е Националсоциалистическа работническа партия на Германия), родени след 1919 г. да бъдат приемани в управляващата комунистическа партия на ГДР – ГЕСП, което е направено бързо и безпроблемно, като част от „специалния немски път към социализма“.

Съответно членовете на нацистката партия са спечелени за ГЕСП със следната аргументация: „Това, което очаквахте от фашизма, а именно нов световен ред, нов социален ред, т. нар. немски социализъм, фашизмът никога не можеше да ви го осигури, защото той не бе нищо друго, освен най-лошият едрокапиталистически реакционен режим. Но това, което фашизмът не успя да реализира, ще го направи днес марксизмът и научният социализъм. В тези времена местните структури на ГЕСП са особено активни за привличането на членове на нацистката партия в бившите крепости на нацизма в Германия. В Тюрингия още през 1948 г. вече 5,3% от членовете на ГЕСП са от нацистката партия. До 1954 г. този дял нараства до 8,6%. В някои регионални организации на ГЕСП има „върхови постижения“ от 12,5% в Магдебург или 15,4% в Ерфурт. А ако се пресметнат и членовете на „Хитлеровата младеж“ (Хитлерюгенд) и на Съюза на германските момичета, се оказва, че през 1954 г. 35,8% от членовете на ГЕСП в Тюрингия имат организирана „кафява“ предистория.“ /Аспарух Панов, Дори и съборена, Берлинската стена все още разделя Германия; https://panov-blog.com/2015/09/04/extreme_stimmung_ddr/

Що се отнася до крайната неокомунистическа левица – при нея е налице същата закономерност. Ултралевите в Германия, с крайния си „антифашизъм“ всъщност не се различават в екстремизма си от „ултрадесните“ крайни националисти. Те като че ли (не само в Германия, но и в САЩ (да си припомним последните изстъпления на т.нар. „Антифа“!), Европа и навсякъде по света!) потвърждават крилатата фраза на Чърчил от 1946 г., че „фашистите на бъдещето ще се наричат антифашисти“.

Всъщност процесът на преображението на обикновени комунисти в „прекрасни нацисти“ се наблюдава след 1933 г. в Германия. Херман Раушнинг свидетелства:

„ При Хитлер пристига разтревожен Гьоринг и съобщава, че все повече бивши комунисти се записват в националсоциалистическата партия. Хитлер го успокоява с думите: „От един комунист става прекрасен националсоциалист, но от една социалдемократическа свиня – никога“.   (Херман Раушнинг, Хитлер ми каза).

Но всъщност нито „Левите“ са нови комунисти, нито – още по-малко – АзП са нови нацисти,. И двете противопоставящи се една на друга формации носят елементи от сложен процес на формиране на един специфичен „червено-кафяв синтез“ – при който крайно лявото в друг ракурс става крайнодясно и обратно – крайнодясното в някаква степен (напр. в икономическата си политика) става крайно ляво. В ситуация на остри социални и политически кризи и културно-идеологически разломи тази тенденция става все по-видима.

Данните от екзит пол ясно сочат, че радикализацията е характерна предимно за Източна Германия, но тя е обхванала в значителна степен, в сравнение с предишни избори, и богатата и благоденстваща Западна Германия. Така например за АзП са гласували около 8%-10% от избирателите в най-благоденстващите западни провинции като:

• Hamburg: 7,8%
• Schleswig-Holstein: 8,2%
• Niedersachsen: 9,1%
• Nordrhein-Westfalen: 9,4%
• Bremen: 10,0%“

ХДС печели с 33% изборите, но губи подкрепата на над 2 милиона свои избиратели, половината от които /1 050 000/ са отишли към АзГ.

СДП губи по около 400  000 гласа, които са отишли към свободните демократи, зелените и радикалната левица и /забележително!/ – 500 000, които са гласували за АзГ.

Така днес в Германия наблюдаваме троен ефект на разделението на обществото:

1. Разделение между умерени системни и радикални антисистемни партии;
2. Разделение и крайно противопоставяне между самите антисистемни партии;
3. Разделение между основните системни партии, което прави проблематично съставяне на големи коалиции между тях поне в следващите два парламентарни цикъла /освен ако радикалните формации драматично не увеличат влиянието си/.

Следващата графика показва оценката за това откъде АзГ получава толкова много гласове – най-много от негласувалите досега и от ХДС/ХСС и най-малко от либералните. Всъщност АзГ запълни изоставената консервативна ниша, вследствие олевяването на ХДС:

Данните за това как гласуващите оценяват своето лично благосъстояние ясно показват, че тук разделителните линии не са от съществено значение. Все пак най-много оценяват личното си благосъстояние като лошо само една четвърт от избирателите на АзГ, а три четвърти го намират за добро.

Следващата графика показват къде се „изпаряват“ гласовете за социалдемократите – половин милион към АзП  и по 400 000 за Левите, Зелените и Свободните демократи като успява да привлече само 310 000 гласа на негласуващите.

ИЗВОДИ

Разделението и радикализацията в Германия не се дължат на икономически причини. В постсоциалистическите провинции и не само там са най-силни огнищата на сложна, едновременно радикално-популистка и социалистическо-консервативна реакции на новите реалности, породени най-вече от емигрантската вълна и политиката на Меркел към нея, второ – ценностното отрицание на ляво-либералния консенсус, неспособен да се справи с новите предизвикателства, свързани с масовата нерегламентирана емиграция от Юг и хибридната война на авторитарния режим на Путин от Изток, с които основаните върху ляволиберален консенсус политики на основните партии  не могат да се справят.

Разделението и радикализацията се дължат  на засилените антиевропейски нагласи в цяла Западна Европа, основани върху представата, че в този си вид Европейският съюз не работи ефективно, страда от бюрократизъм, превръща се в „супер държава“ с един „самозабравил“ се елит, който не може да отговори на предизвикателствата на времето, чийто най-силен израз бе Брекзит.

Не е достатъчно изяснена ролята на информационната война на режима на Путин против либерална Германия и в помощ на двете радикални антисистемни партии. Тази роля донякъде се проявява във факта, че повечето т.нар. руски германци са гласували за АзГ, докато бившите немски комунисти – за Левите. Традиционните симпатии на немските консерватори към Русия се подсилва от наивната вяра, че Русия не приема ислямската емиграция, а подкрепя традиционните ценности, семейството и религията.

Категории: Анализи, Гражданско общество и демокрация