Приет е Докладът за състоянието на отбраната и въоръжените сили за 2016 г. И какво следва?

четвъртък, 28 септември 2017

 

Михаил Найденов

експерт по отбрана и международна сигурност

член на Атлантическия съвет на България

На 27.09.2017 г. българският парламент прие Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България за 2016 г.

Документът обективно представя състоянието на въоръжените сили, което е критично. Това изисква незабавни действия на ниво Народно събрание и Министерски съвет, с цел спиране на деградацията на отбранителните способности. Нещо повече – необходимо е разбирането на българското общество за спешната необходимост от отпускането на достатъчно средства за отбрана. И не на последно място – днес повече от всякога ни трябва нова стратегическа култура и качествено нов отбранителен мениджмънт, за да може парите за отбрана да бъдат трансформирани в реални способности на въоръжените сили.
Докладът стана обект на политически спекулации.
Вместо да спорят кой по-критичен документ може да представи от свое име, ангажираните с процеса на приемането на документа политически фактори трябваше да се насочат към решаването на реалните проблеми на българските въоръжени сили. Независимо дали въоръжените сили днес изпълняват задачите си „със затруднения и повишен риск“, с „ограничения“ или само „частично“, едно нещо е очевидно – в отбраната има сериозен проблем, решаването на който повече не може да се отлага! Към момента обаче на политическо стратегическо ниво, за съжаление, не е реализирано нищо конкретно. Дано в трите месеца до края на годината се види поне някаква „светлина в тунела“! Глава 8 на доклада, посветена на направленията за съсредоточаване на усилията в обозримо бъдеще, съдържа редица смислени предложения. Догодина по това време ще е ясно дали и доколко те са изпълнени или са останали само декларативни намерения. Поредните такива. Тогава обаче може и да е станало вече късно.
Армията продължава да губи най-ценния компонент на отбранителните способности – хората в отбраната. Докладът в новия си вариант, в интерес на истината, разглежда по-критично и по-детайлно острия проблем с нарастващия недостиг на личен състав и продължаващия отлив от военната професия. Това важи особено що се отнася до нарастването на некомплекта военнослужещи по години, застоят при заплащането на техния труд и намаляването на конкурентоспособността на военната професия на пазара на труда. Новите текстове внасят необходимата конкретика.
Състоянието на старата съветска техника е критично и тя трябва да бъде подменена възможно най-скоро с нова и оперативно съвместима. Трябват ни нови способности, а не „кръпки“ на старите платформи. Останалото съветско оръжие у нас не е актив, а пасив! То ще консумира още повече ресурси занапред, при това без да дава необходимите оперативно съвместими способности както за колективната отбрана, така и за участие в операции на НАТО и ЕС. Старите платформи следва да се поддържат само в минимално необходимите количества за изпълнение на най-неотложните задачи, като при придобиването на нови способности те незабавно трябва да бъдат снети от въоръжение. Не трябва да се допуска паралелно използване и на нова, и на стара техника.
Изграждането на необходимите способности на българските въоръжени сили е въпрос обаче не само на финанси. Това е най-вече въпрос на воля и умение на политическото и стратегическото ниво на управление да трансформира отпуснатите от данъкоплатеца ограничени финансови средства в нови и реални отбранителни способности. А не просто в покупки на техника, която автоматично не става отбранителна способност. Способността е комплекс от осем* незаменими компонента, познати в НАТО под абревиатурата DOТMLPFI. Въоръжението и техниката са само един от тях. Още по-малко ремонта на старата съветска техника може да доведе до изграждане на необходими нови способности. Впрочем това е добре отчетено в Глава 2, т. 4.
Новият вариант на Доклада дава по-обективна картина на финансирането на въоръжените сили като процент от БВП. Поради факта, че окончателните данни за БВП за 2016 г. бяха оповестени от Националния статистически институт през май т.г. и по-специално поради нарастването на БВП с повече от очакваното, разходите за отбрана като процент от БВП не са 1,33% (както беше посочено в стария вариант на доклада, приет от служебното правителство на 21 април т.г.), а реално 1.28% Така в сравнение с 2015 г, когато разходите за отбрана бяха 1.30%, вместо да се доближава до поетия на срещата на върха на НАТО в Уелс през 2014 г. ангажимент за достигане на 2%, България върви назад.
По-сериозният проблем обаче не са разходите за отбрана като количество, а като качество. Важното е за какво и как се харчат средствата за отбрана и по-точно доколко те водят до придобиването на нови способности. Защото през 2016 г. т.нар. капиталови разходи в бюджета за отбрана може и да са били близо два пъти повече от тези през 2015 г., но те не доведоха до придобиването на нови способности. Нарастването на капиталовите разходи от 6.3% през 2015 г. на 12% през 2016 г. се дължи най-вече на ремонта на съветските оперативно несъвместими изтребители МиГ-29 за около 70 млн. лв. Ето тук разбираме разликата между формалното попълване на критерии за увеличение на т.нар. капиталови разходи и реалното изграждане на нови способности за българските въоръжени сили.
В Уелс съюзниците се ангажираха, освен да отделят по 2% от БВП за отбрана, 20% от тези разходи да са за придобиването именно на ново въоръжение и техника, а не за ремонта на остаряващи платформи. У нас обаче под “капиталови разходи” се разбира и разходи за основен ремонт на въоръжение, техника и инфраструктурни обекти. Това е пример за концептуална несъвместимост, създаваща условия за формално покриване на количествени критерии, без обаче да се постигне желаното ново качествено състояние.
Докладът вече е приет от Народното събрание и това е факт. Въпросът е какво следва отсега нататък.
Гласуването на този документ означала, че народните представители са се ангажирали със заложените в Глава 8 амбициозни направления за бъдеща дейност и конкретни мерки. Дано са ги прочели и добре осмислили, за да могат занапред да работят за тяхната практическа реализация.
На първо време предстои да се види доколко изпълнителната и законодателната власт (т.е. вносителят на документа и този, който го утвърждава), в процедурата по изработването на държавния бюджет за 2018 г. ще направят възможно реализирането на заложените цели в същата Глава 8 от Доклада. Това, междувпрочем е обвързано и с едно от 11-те все още (!) неизпълнени ангажименти, поети на заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност от 30 май 2017 г., а именно приемането до края на годината на План за поетапно повишаване на разходите за отбрана до 2% от БВП – 2024 г. Последното е пряко свързано с бюджетната процедура за 2018 г. и следва да бъде синхронизирано с нея, ако наистина се мисли комплексно и намеренията се следват сериозно.
Вярно е, че до достигането на целта 2% има още много път да се измине. Както и че 2% за отбрана въобще няма да са достатъчни, за да решат проблемите, породени от дълго пренебрегваните през годините реални проблеми на въоръжените сили. През 2016 г. не достигнаха близо 667 млн. лв., за да може да бъде отчетена като изпълнена целта за 2%. Тази година сумата ще бъде много повече. Това ще се дължи на очаквания по-висок ръст на БВП, както и най-вече на това, че в държавния бюджет за 2017 г. за отбрана са предвидени около 1.1% от прогнозния БВП. Този процент може и да падне още повече, в крайна сметка, при по-висок от първоначално прогнозирания ръст на БВП за годината. Освен това, за 2017 г. от държавния бюджет са предвидени да бъдат отпуснати още 402 млн. лв. за придобиване на нов тип боен самолет (231 млн. лв.) и нови кораби (171 млн. лв.). С тях бюджетът за отбрана ще достигне малко над 1.5% от прогнозния БВП, ако тези средства бъдат усвоени. С напредъка на времето обаче става все по-съмнително, че тези допълнително предвидени средства въобще ще могат да бъдат усвоени по първоначалното им предназначение, ако тенденциите на отлагане на старта на модернизационните проекти се запази и през следващите три месеца. Така че за 2017 г. сумата ще бъде много по-голяма от 667 млн. лв. Заедно с нея обаче нарастват и предизвикателствата пред вземащите решения.
Не това обаче е най-важното. Отново се връщаме на проблема за това как се харчат парите и дали те водят до придобиването на нови модерни способности. Трябва не само да се отпуснат повече пари за отбрана, но и системата да изгради необходимия “абсорбционен капацитет” за правилно усвояване на нарастващите средства.
Защото българският данъкоплатец днес е възможно и да даде своя реален “кредит на доверие”, като отдели повече пари за отбрана. Този “кредит” този път е крайно наложително да не бъде пропиляван. Затова е необходимо ново мислене и нов начин на управление на ресурсите. Въпросът пряко засяга националната сигурност на страната и нейния принос към колективната отбрана и авторитет като член на НАТО и ЕС.
* Под DOTMLPFI в НАТО се разбира Доктрини (също и концепции и тактики, техники и процедури), Организация, Подготовка, Материални средства (тук е въоръжението и техниката), Лидерство и Образование, Личен състав, Инфраструктура и Оперативна съвместимост – Doctrine (also Concepts and Tactics, techniques, and procedures), Organization, Training, Materiel, Leadership and Education, Personnel, Facilities and Interoperability. Не може да има реална и използваема отбранителна способност, ако има дефицит на който и да е от тези осем компонента.

Категории: ,