Памет за украинците и българите – жертви на Гладомора
вторник, 11 декември 2018
Слово на г-н Александър Йорданов, член на УС на Атлантическия съвет на България и директор на Програма „Гражданско общество и демокрация“ към АСБ, при откриването на Дискусионния форум посветен на 85-та годишнина от Гладомора в Украйна
Уважаеми г-н Москаленко – извънреден и пълномощен посланик на Украйна в Р България,
Уважаеми гости от приятелска Украйна,
Уважаеми колеги,
С днешното публично събитие, организирано от Програма „Гражданско общество и демокрация“ при Атлантическия съвет на България, отбелязваме 85-ата годишнина от Гладомора в Украйна – най-голямото съветско престъпление през ХХ век извършено срещу мирни граждани. Това е геноцид срещу украинския народ, но също така и геноцид над българите живяли в Украинската съветска социалистическа република.
Всъщност, освен големия Гладомор през 1932-1933 г. съществуват поне още два гладомора – единият след Втората световна война, а първият – в края на 20-те години, когато в СССР започва процесът на т.нар. разкулачване и последвалата го „колективизация” на селското стопанство. Курсът към това престъпление е заложен на XV-тия конгрес на болшевишката партия проведен през декември 1927 година. Две години по-късно излиза и известната „култова” статия на политика носещ мутренския прякор „Сталин“: „Година на Големия прелом.” „Преломът“ е всъщност политиката на масова гибел от глад на милиони невинни хора.
Масовите убийства чрез съзнателно предизвикан глад са обичайна практика на съветския комунистически режим.
Настоящият форум е форум на паметта. И на поуката, че не трябва да допускаме на власт „духовните“ наследници на престъпниците от времето на съветските гладомори. Но за съжаление такива „наследници” в днешна Русия има. И техните действия отново, както и през целия период на съществуване на Съветския съюз, са заплаха за човечеството. Агресията, която режимът на Владимир Путин осъществи през 2014 г. срещу Украйна и която вече взе над 10 000 жертви, но продължава и до днес, е доказателството, че наследниците на престъпниците управляват днес в Русия.
През 1933 г. в аграрните части на Украйна има месеци, когато смъртните случаи от глад са средно около 30 000 на ден. Гладоморът от 1932-1933 г. отнема живота на милиони украинци, включително и на много наши сънародници. Така например тогава населението на българските села в Украйна намалява, както следва: Инзовка със 71%, Райновка с 46%, Строгановка с 50%, Зеленовка с 55%, Коларовка с 68%, Ботево с 89% и т.н.
Броят на измрелите от глад през ГОЛЕМИЯ ГЛАДОМОР (1932-1933 г.) е между 4 до 10 милиона души. От тях поне една четвърт са деца. Деца избити от съветските комунисти чрез глад. Истината е, че комунистите превръщат украинската земя от житница в гробище. Комисарите изнасят от селските домове не само реколтата и храната на семействата, но и зърното за посев. И го продават на занижени цени на Германия. На същата националсоциалистическа Германия, която според доктрината на Кремъл е била „фашистка държава”.И докато немските деца през 30-те години мажат филиите с масло, украинските деца, както и децата на българите в Украйна масово гинат от гладна смърт.
Става дума за съзнателно целенасочена политика на геноцид срещу украинския народ, но и за тотално сбъркана политическа и управленска система. Геноцидът е трагичен факт, а некадърността на болшевиките се доказа от разпадането на Съветския съюз в началото на 90-те години.
Гладоморът е истинското лице на съветската власт. Не знам дали днес в училище разказват за трагедията на българите по време на Гладомора в Украйна. А би трябвало. Защото, за да възпитаме българските деца да разпознават доброто и да го следват в живота, би трябвало да ги научим най-напред да разпознават злото. А източник на злото през ХХ век е болшевишка Москва, партията на Ленин и Сталин, комунистите, които членуват в нея, глупаците, които я подкрепят.
С Гладомора през 1932-1933 година не свършва гладът в Съветския съюз. Третият гладомор е след войната. А цинизмът му е в това, че докато в цялата съветска страна децата са умирали от глад, властта отново изнася големи количества зърно в чужбина, за да закупува „империалистическо” оборудване. Над 100 000 българи загиват по време на Гладомора. Други десетки хиляди са изселени от Украйна и на тяхно място са заселени руснаци. Същата участ сполетява и украинците. Геноцидът продължава и след гладомора. На мястото на унищожените с глад и депортираните в концлагери, Кремъл заселва руснаци. С насилие една част от Украйна става „рускоезична“. Рускоезичие върху смъртта на невинни хора.
България е морално задължена да признае това съветско престъпление за Геноцид срещу човечеството.
Необходимо е да настояваме президентът на днешна Русия, който се гордее, че е наследник на Съветския съюз, да се извини на украинския и на българския народ, за това престъпление.
Комунистическата партия на Съветския съюз бе забранена.Забраняват се само престъпни организации.
Следователно болшевишката партия е била такава престъпна организация.
Признанието от руска страна на Гладомора като геноцид ще означава, че има надежда и Русия да стане нормална държава. А извинението към България ще означава, че отношенията ни вече са равнопоставени, т.е. такива, каквито трябва да бъдат отношенията между всички държави по света. А не отношения на господар към слуга или както ние ги наричаме „братски”.
Гладоморът, както и окупацията на България през 1944 г. от съветската армия, не са братство.
Това са престъпления, за които няма давност.
Поклон пред паметта на невинните жертви на съветския геноцид срещу украинци и българи.
Пресцентър на Атлантическия съвет на България
Категории: Гражданско общество и демокрация, Статии