Новите оръжия на войната

Новите военни способности на Русия, от които Западът в действителност трябва да се притеснява

Едуард Лукас, Center for European Policy Analysis

От Русия напоследък идват множество плашещи военни истории. Една от тях, например е относно „Посейдон“, огромно ядрено торпедо или дрон и Русия с нетърпение издава подробности за неговия диапазон и разрушителна мощ. Някои от тях може даже да са истина. Друго предполагаемо непобедимо оръжие е свръхзвуковата ракета „Авангард“, за която се твърди, че трябва да влезе на въоръжение тази година. Тези и други нови допълнения към арсенала на Кремъл ще предоставят на западните военни плановици и разузнавателни агенции достатъчно материал за размисъл.

Но те не променят общата картина.

Русия е много по-слаба от Съединените щати и техните съюзници. При всяко пълномащабно противопоставяне тя губи. Ако се стигне до ядрен конфликт, всички умираме. В това няма промяна след Студената война. Истинското значение на новите Руски оръжия е вътрешно – те съществуват, за да подновяват постоянно увереността на руснаците, че страната им все още е свръхсила, и че изливаните във военно-промишления комплекс техни данъци са похарчени мъдро.

И все пак стратегическата цел на Русия не е да ликвидира Запада, а да го сдържа и ограничава с тактиката „разделяй и владей“. Тя се възползва от разривите между страните (като например между САЩ и европейските им съюзници) и от различия и напрежения, като етнически, езикови, религиозни и социални. Помага също така и политическата поляризация, каквато понастоящем засяга Великобритания относно Брекзит, или сред европейските страни относно миграцията, или в САЩ относно администрацията на Тръмп.

Ядрените оръжия, независимо дали са стари или нови, имат слаба роля тук. Военната заплаха разбира се има своето място, но тя е само една от многото тактики на Кремъл.
Други, включват кибер-атаки, информационни операции, закупуване на влияние с пари, експлоатиране на съществуващата правна система (дейност, понякога наричана lawfare[1]), използване на износа на енергия, подривна дейност.

Вместо да се прехласваме по блестящите лъскави неща, които ни показват по руската телевизия, по-добре ще бъде ако се замислим

как да противостоим на оръжията, които Русия всъщност вече използва, тук и сега.

Трябва също така да обмислим следващото поколение оръжия в тази форма на не-кинетична, не-военна война.

Една нова опасност, устремила се към нас е така нареченият „дълбок фейк“ – аудио и видео материали, създадени от софтуер, който изобразява хора от реалния живот, които казват и правят неща, които никога не са изрекли или извършили. От години са ни известни техниките CGI, или компютърно-генерирани изображения, широко използвани във филмите. Допреди те бяха много трудоемки и много скъпи. Сега те са евтини и бързи. Дълбокият фейк може да се използва за да представи един политик да изглежда смешен или достоен за съжаление, или за порицание от обществото, или пък да го покаже по телевизията как издава заповед към своите войски за капитулация.

Втора, но свързана с горното, опасност е използването на изкуствения интелект и машинното самообучение за създаване на реалистични електронни взаимодействия, като телефонни обаждания, чат съобщения и т.н., които могат да се използват за политически или враждебни цели. Един поток от изглеждащи-реални телефонни обаждания, текстове и социални медийни съобщения може да бъде използван, за да разстрои или разсее избирателите или да оформи мнението им по точно определен начин.

Трета нова тактика е така нареченото „супер-доксинг“ (super-doxxing) – използване на онлайн заплахи за затваряне устите на критикуващите. Доксингът не е нещо ново, но ресурсите на цялата държавна разузнавателна служба могат да го направят далеч по-неприятен и ефективен. Това може да бъде под формата на изтичане на лична информация, използване на слабости или потенциално-смущаващи факти от личния живот на човека. Същите техники могат да се прилагат и за членовете на неговото семейство.

Четвъртата тактика, която трябва бъде в нашето внимание е все по-интензивното използване на отчуждени социални групи. С отслабването на социалното и обществено доверие в западните общества, потенциалът за разделения и сътресения нараства. Руските връзки с протестни движения, с групи на „бдителни“ граждани и други социални или културни организации се наблюдават все по-често в много европейски страни. Целта може да бъде политизирането им или използването им за подривни действия.

Няма да видите много информация за тези оръжия по руската телевизия.

Запитайте се „Защо?“.

[1] Имитирайки думата warfare (воюване), където war (война) е заменена с law (закон).

(Оригиналът на статията може да намерите тук)

Превод Пресцентър на АСБ

Категории: Национална и международна сигурност, Статии