„Никой не пише на подполковника“

Психопортрет на запасняка от сдружението  „Русофили за Грипен“

Капитан I ранг о. з. Васил Данов, военен журналист *

Помните ли стария виц за подполковника? «Нито мъж, нито полковник.» Познавам доста свестни хора, които се пенсионираха с това звание и нямам предвид тяхната достойна кариера. Визирам значителен брой запасни чинове, които след 2014 г. си спомниха членството в БКП, «вечната» българо-съветска дружба и евтините кюфтета във военнопочивните домове. След което се заявиха като путинисти, неорусофили и отявлени антиатлантици.

До 1990 г. във ВМФ ежегодно протичаха учения с кораби и съединения от Черноморския флот на СССР. Ходехме си на гости във Варна и в Севастопол, имахме чудесни приятели, които сами не знаеха дали са повече руснаци или украинци. Мнозина разказваха вицове за Брежнев и псуваха тъпия болшевизъм.

След 1991 г. с разумните руснаци останахме приятели. Но след 2014 г. в главите на част от българите се задействаха „чипове”, монтирани от БКП, ДС и от вековния келепирджилък на Бай Ганю: „Абе хубаво си беше в СССР – водка на корем, мадами, а и аз бях младо момче…”

Купени с рубли медии бълват 30 пъти повече антиамериканска и антиевропейска „информация”, отколкото преди 2014 г. Големи телевизии, анонимни сайтчета и авторчета приплакват за „автентичния“ социализъм, на който не било позволено да разгърне истинските си възможности. Реват за евтинийката, за „спокойния” живот без престъпления (несъобщавани), за почивката в претъпканите и миризливи профсъюзни станции.

Седем руски телевизии денонощно припяват „Хороша страна Болгария, а Россия лучше всех!” И кадят тамян над гроба на страната ни, която „тихо умира под игото на Европейския съюз”. Руският посланик или друг пратеник на Путин ката ден се явява в най-гледано време и ни припомня, че все още им дължим. Как какво?! Всичко.

Помни запаснякът и единствената екскурзия до ГДР, откъдето си донесе чудесна бормашина. Още работи. А оная Маша или Катя от Севастопол или Одеса… Ех, другарю подполковник, какви времена бяха!

Комшиите от военния жилищен блок също помагат. Бившият партиен секретар разправя, че в Москва и Ленинград средната заплата била 1 500 долара. А в Северна Корея военните пенсионери живеели като царе. Само половината гладували. На смени. Бившето ВКР събира подписи за референдум против членството в ЕС и в „агресивния” блок НАТО. Как да стоиш настрана, като ще те нарекат предател, никой няма да си пие ракията с теб и даже „Добрютро” няма да ти казват?!

Откакто почувства, по-скоро усети с кожата си, че настъпва временна и частична реставрация на социализма в България, подполковникът се записа в сдружението на запасните динозаври, където бившият командир на дивизията е председател, а последният началник на политическия отдел му е заместник. И си говорят на „другарю”. Стопля му душата мисълта, че пак ще пее с братушките „Несокрушимая и легендарная”, ще се върне 30-40 години назад към капитанската си младост и надеждите за нещо хубаво и светло. И пие за мъжкаря Путин.

Облечен като клошар, подполковникът ходи на митингите на „Атака”, подкрепя подписките на МВРО срещу „джендърите” и „соросите”, иска АЕЦ „Белене” и „Съветски поток”, в социологическите допитвания подкрепя управляващите клики, но си гласува за БСП. Така е заръчал баща му, активен борец срещу фашизъма и капитализъма (АБПФК), преди да си отиде от този свят, обиден и огорчен от Горбачов, от партията и от Луканов.

„Е, знаем, знаем, че в ГУЛаг и в лагера „Белене” е загинал доста невинен народец, ама всяка революция взима жертви. Я вижте американците що индианци са изтрепали, докато завладеят земите им? За негрите пък да не говорим.“

„Та кво викате: „Грипен” или Ф-16? „Грипен”, естествено. Президентът казА. Пък той е летял и с двата. Всъщност най-добре е да стегнем нашите си „мигове” и да караме с тях до 2500 г. Ако стане нещо, НАТО-то да ни пази. За къв дявол кандидатствахме нявга? „Мой набор от Врачеш членувал в една партийна организация с бащата на президента, та ги знам тия работи от първа ръка”…

Не признава и пред себе си др. подполковник, че е служил до пределна възраст. Че е получил пенсия до тавана заедно с всички социални придобивки, изстрадани в служба на Родината. Не е доволен. Малко му е. Друго си бе едно време.

Премълчава, че синовете учат в Британия. Че дъщерята се омъжи щастливо и гледа децата си в Испания. Или в Чикаго. Че всяка година децата му плащат почивка в Халкидики или Кушадасъ и екскурзия до Верона, Рим и Барселона. Той си иска Червения площад и църквата „Василий Блажени”, строена от Иван Грозни за прослава на кланетата му над българите от Волжка България.

Криво му е на подполковника. Обаждат се ту ишиасът, ту кръвното или простатата. Внуците цъкат на таблети и айфони, говорят неразбираем език, канят се да живеят в друга държава. А него никой не го бръсне. Не го е…ава, с извинение.

Някога бе герой. Участваше в Студената война. Планираше операции и чертаеше карти, на които Варшавският договор громеше агресорите от НАТО. Заедно със съветските другари пъчеше гърди срещу корабите на Шести американски флот в Черно и в Средиземно море.

А сега? Стана като във вица: „Какъв бе тоя мой късмет! И болшевишката революция през 1917-а, и сексуалната през 1968 г. все без оръжие ме сварват!”

Нощем се буди, скован от страх, че страната му отплава към технологичния, заможен и информационен Запад, а той остава на кея на социализма – едноезичен, маломерен, сбръчкан, склерозирал и ненужен…

*Капитан I ранг о. з. Васил Данов е журналист, публицист, военен експерт, офицер от резерва,  координатор на Медийния съвет към Атлантическия съвет на България  

Категории: Статии