„МАЙЧИНИЯТ ЕЗИК“, ПРАВАТА НА БЪЛГАРИТЕ В УКРАЙНА И КРЕМЪЛСКАТА ПРОПАГАНДА

(ИЛИ КАК СЛУГИТЕ НА КРЕМЪЛ В БЪЛГАРИЯ ЗЛОУПОТРЕБИХА И УПОТРЕБИХА ДЪРЖАВАТА)

Димитър Русев *

Изучаването на майчин език, различен от официалния език в България и по света.

Как е в България?

В България, според „Закона за народната просвета“, „Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план“, „Закона за предучилищно и училищно образование“ и подзаконовата нормативна уредба на МОН, „майчин език“, различен от българския,  може да се изучава само като свободно избираема подготовка (СИП) или като задължително избираема подготовка (ЗИП), последното прилагано като изключение само в две общини в България. Изучаването на майчин език, различен от българския не се финансира от бюджета на МОН, а от общините. Според утвърдена от МОН програма за изучаването на турски език като майчин в първи клас е 93 часа – по 3 часа седмично. В класовете след първи – по 2 часа седмично.

Затова, при тази уредба и организация, не трябва много да се учудваме на иначе странните цифри за практическата реализация на тази образователна политика.  В България през учебната 2015/2016 г. само 77 училища са предлагали изучаване на „майчин език“. От възможността са се възползвали само 7985  ученици. … и това в страна, в която българският език не е майчин за между 12 и 23% от населението    (между 750 000 и 1 730 000 души).

Как българчетата в чужбина изучават майчиния си език?

Практиката в различните държави е разнолика, но като общо правило, дори и в най-либералните държави възможностите за българските деца да изучават родния си език, история и литература са още по-ограничени от възможностите на етническите малцинства в България. Една от естествените причини за това е относително малочислената българска диаспора. Другата – политиката на българската държава, която допреди 5-10 години почти не полагаше грижи и не отделяше финанси за тази цел.  Типичен пример, който познавам относително добре са САЩ. В Чикаго например, където е най-голямата и компактна българска общност, има три български училища. Това са частни „неделни“ училища извън официалната образователна система на страната, в които учениците изучават български език, история, литература и култура само в събота по 6 часа. От няколко години тези училища получават някакво финансиране, методическа помощ и юридическо признание от българската държава, но основната им издръжка идва от местната българска общност и от родолюбиви бизнесмени с български произход (като търновеца – собственик на malincho.com).

Истината за Украйна

На този български и общ фон нормативната уредба и образователната практика в Украйна по отношение на изучаването на майчин език, различен от държавния, изглежда направо уникална по своята културна и езикова толерантност.

Според параграф 1 от член 7 на атакувания от кремълската пропаганда нов украински закон „За образованието“, “ на лицата, принадлежащи към национални малцинства на Украйна, се гарантира правото да учат в общинските заведения за да получат предучилищно и начално образование наред с държавния език и на езика на съответното национално малцинство. Това право се реализира чрез отделни класове (групи) с обучение на езика на съответното национално малцинство наред с държавния език“.

Т. е. на малцинствата се дава възможност в общински училища до 5-ти клас, не просто да изучават майчиния си език, а да се обучават (т. е. да изучават предмети) на този език.

За какво е тогава този кремълски вой?!

Какво е нововъведението, заради което кремълската пропаганда и местните й български рупори обвиняват украинската държава, че погазвала правата на малцинствата. Ето го. То е в параграф 2 на същия член 7: “ Образователните институции осигуряват задължително изучаване на държавния език, в частност в заведенията със специализирано (професионално-техническо), специализирано полувисше и висше образование в обем, който дава възможност да се извършва професионална дейност в избраната област с ползване на държавен език.“

Т. е. след 5-ти клас, в средните училища, в университетите и в професионалните училища – обучението задължително се извършва на официалния език на държавата – на украински. Ясно е формулиран и мотивът, целта заради която се прави това – на обучаемите да се даде възможност да извършват професионална дейност с ползване на държавен език. Т. е. от една страна целта е малцинствата да се интегрират в обществото и да имат равни с етническите украинци възможности за професионална реализация. От друга страна, очевидната цел е укрепването на единството на тази нация като гражданска многоетническа нация, успешното функциониране на държавата и обществото на Украйна, като единен организъм и предпазването й от разпад.

Ето, точно срещу това е насочена атаката на Кремъл –

срещу единството на украинската нация и държава.

Нали точно кремълската пропаганда от години се опитва да внушава с всякакви средства, че Украйна и Беларус са измислени, несъществуващи нации, принадлежащи на „Руския мир“ и че тези държави съществуват единствено по руска милост и снизхождение. (Така, както според същото мислене, „Болгария не заграница“, а просто неформална руска губерния, в която има право да се разпорежда само Кремъл.)

Същевременно, за честта на украинската държава и нейният уникален пример, трябва да отбележим, че законодателите й, преследвайки стратегическата цел за интегритет на нацията с въвеждане на задължително преподаване на украински език след 5-ти клас, остават вярни на принципа на етническата и културна толерантност и уважение към правата на малцинствата. Параграф 5 на същия член 7 от закона гарантира правото на малцинствата да продължават да изучават майчиния си език и след 5-ти клас до най-високите степени на образование. „По желание на хората, получаващи специализирано (професионално-техническо), специализирано полувисше и висше образование, учебните заведения създават възможности за изучаване от тях на езика на коренното население, на националното малцинство като отделна дисциплина.“

На фона на тази уникална украинска практика на етническа и културна толерантност, ангажирането на пленената ни мафиотска държава с лъжите и пропагандата на Кремъл може да буди само срам, национално унижение, погнуса и ярост.

През 80-те години съм бил в съветска Украйна и Южна Русия поне 8-9 пъти и съм прекарал там месеци (Лвов, Киев, Полтава, Днепропетровск, Донецк, Ростов на Дон). Помня много добре тогавашните си срещи с местни българи. Оглеждайки се, те ми споделяха, че са българи и почти шепнешком ми обясняваха, че доскоро им е било забранено да се самоопределят като българи и да учат майчиния си език.

Къде беше тогава българската държава, да защити културните и етническите права на българите в съветска Русия и Украйна?!

Защо се сетиха да защищават правата им в Украйна едва сега, когато не са нарушени. Българите ли защищават или служат на кремълските господари – на същите кремълски господари, които тогава провеждаха онази насилническа съветско-руска асимилационна политика, а сега реват кански за защита на ненарушени етнически права.

Ако бяхме нормална и суверенна държава, тези които въвлякоха България в гнусната и скандална кремълска информационна и дипломатическа война срещу Украйна (Президентът и министърът на външните работи и техните съветници) – би трябвало веднага да си посипят главата с пепел и да се оттеглят от постовете си. …без значение дали са го направили от политическо плиткоумие и неинтелигентност, дали от нашенски тарикатлък за кланяне на силните и събиране на евтини популистки активи или съвсем съзнателно като „пета колона“ на Кремъл.

Като казвам „политическо плиткоумие и неинтелигентност“ бих добавил и пълна липса на стратегическо и държавническо мислене. Не им ли минава през ум на тези наши „държавници“, че това, което правят в услуга на Кремъл, може съвсем скоро да се върне като бумеранг и да удари много тежко и фатално и България. Притесненията ми не идват толкова от евентуални културни и етнически претенции на българските турци. Още по-малко на ромите, арменците или евреите.

Тревогата ми идва от друга посока.

Буквално пред очите ни за по-малко от 10 години в България се осъществява масирана, невиждана от столетия по размерите си колонизация. Само по черноморското ни крайбрежие (а не е само то) руски граждани са закупили над 300 хиляди имота (300 000 имота!!!). Тази етническа експанзия очевидно е част от стратегия. Направлявана и поощрявана е от руската държава със специални целеви нисколихвени банкови заеми, отпускани на държавни служители, военни и служители на МВР и службите за сигурност. Руските заселници изграждат често компактни, обособени и заградени анклави, в които се веят руски знамена. Надписите са на руски език и освен знамената е пълно със знакови символи на империята – георгиевски лентички, портрети на Сталин и т. н. Ускорено се изграждат и руски училища.

След 3 века преследване на натрапчивата имперска стратегическа цел към Проливите, след поредица от войни на Балканите без тази цел да бъде постигната, сега империята реализира безкръвно най-успешния си и обещаващ стратегически ход в преследване на натрапчивата си мечта.

На фона на това масово заселване и на фона на това което се случваше през последните 1-2 десетилетия в Украйна, Абхазия, Осетия, Приднестровието, никак не е трудно да се прогнозира

какво може да се случи много скоро.

Първо ще бъдат претенции и натиск за руски училища, руски език и нарушени права на руското малцинство.

После в един момент ще се окаже (както и в Украйна, и в Грузия), че България се управлява от „фашисти“ и ще се наложи руското малцинство да бъде защитено със сила от тях. Дали ще бъде чрез неглижирани от българската държава незаконни паравоенни банди от казаци или родни „националисти“, дали ще бъдат анонимни зелени човечета или редовна войска е въпрос на конкретен сценарий и развитие на ситуацията. Много по-вероятно е да не се наложи използване на открита военна сила. Не само защото външно-политически тя не е целесъобразна и предпочитана. Тя просто не е необходима, когато имаш друго силно оръжие за „мирен“ шантаж – когато държиш 30% от икономиката и почти изцяло енергетиката на държавата.  Още по-малко пък е необходима, когато си корумпирал и поставил в зависимост почти цялата политическа класа и ръководствата на служби за сигурност, прокуратурата и МВР.

Безумно е да използваш сила, когато корумпираните, зависими и страхливи български „държавници“ подпомагат и съдействат на антибългарската ти стратегия буквално на всяка стъпка от нейната реализация – като се започне от пълната енергийна зависимост, мине се през поетапното финансово скапване на армията и поддържането на зависимостта й от руския военно-промишлен комплекс, през преповтарянето на опорните антиевропейски и антизападни точки на кремълската пропаганда, през прякото участие в активни мероприятия на руските служби за елиминиране на български прозападни лидери и преследване на руски дисиденти, през подпомагане на руската колонизация на Черноморието ни и накрая (засега) се стигне до текущото активно съдействие на българската държава в използването на малцинствата за агресивните цели на руска политика срещу съседни държави.

__________________________________________

*Димитър Русев е член на Атлантическия съвет на България, експерт по международни отношения и научно сътрудничество.

Категории: Статии