Кръстопътища на XXI век

Пропуснати уроци

Вадим Зайдман *

Смятам, че през XXI две ключови събития се развиха по възможно най-лошия сценарий и повлияха върху съдбата на света.

Първото е изборът на Владимир Путин за президент на Русия.

Второто е пропуснатата през 2008 г. възможност Джон Маккейн да стане президент на САЩ. В това събитие бе заложен потенциалът Маккейн да се превърне в нов Роналд Рейгън и да въздейства по най-категоричен начин върху Путин и възстановената от него империя на Злото.

Изборът на Путин през 2000 г. бе трагично, ала поправимо нещастие, ако през 2008 г. за президент на САЩ бе избран Джон Маккейн. При президента Маккейн светът щеше да бъде доста по-различен. Без заплахата от Трета световна война. С единна Украйна, без хилядите жертви, паднали в подлата война, която бе разпалена от Русия. Щяха да бъдат живи и стотиците хиляди сирийци, избити от Русия или от защитавания от нея кървав диктатор и палач на народа си Башар Асад.

Може би днес светът изобщо нямаше да си спомня, че някога е имало руски президент Владимир Путин. И щеше да си има вземане-даване ако не с образцово демократична Русия, поне с коректен и адекватен партньор, с когото взаимодействието на международната арена е напълно разумно и предвидимо. Може би Русия щеше да представлява нещо подобно на политическия субект от времето, когато министър на външните работи бе Андрей Козирев. Русия, в която античовешкият путинов режим не би успял да обезчовечи мнозинството от поданиците си. Да унищожи човешкото у тях до степен, в която да наричат фашисти и бандеровци хората, които съвсем доскоро смятаха за кръвни братя. А някои руски „патриоти” да отиват доброволци, за да избиват доскорошните си братя.

Но стана онова, което е трябвало да стане. И Русия, и САЩ избраха възможно най-лошите си пътища.

Веднага някой ще възрази, че „историята не познава условно наклонение” и че няма защо да умуваме над минали събития. Смятам, че въпреки изтърканите клишета, си струва да разсъждаваме над въпроса „Какво би станало, ако…?” За да анализираме пропуските и провалите си. И на следващия исторически кръстопът да избегнем най-лошия вариант.

Сигурен сам, че изследването на различните варианти и използването на условно наклонение при дисекцията на минали събития представляват най-важната и най-ценна задача на науката „История”.

За да успее човечеството най-сетне да научи пропуснатите си уроци.

*Вадим Зайдман  е писател, роден през 1964 г. в Запорожие. От 2001 г живее в Германия и издава месечния вестник „Рубеж“ в електронен и хартиен вариант.

Статията е публикувана за първи път в интернет сайта Каспаров.ру.
Превод – пресцентър на АСБ

Категории: Статии