Кому служи ожесточаването на политическата полемика?

Размисли между аудиторията и улицата

Доц. д-р Момчил Дойчев *

По повод Луковмарш в Нов български университет (?!) ми попадна позив на т.нар. „контра-Луковмарш“ от очевидно неокомунистическа радикална група „Антифа“. Написан в стила от времето на (анти)Народният съд, позивът зове: „Без нацисти по улиците ни!“
Замислих се: защо само без нацисти, а не и „без комунисти“? Защото е доказано, че комунистите са многократно по-големи престъпници от нацистите и фашистите, взети заедно!

Защо „без нацисти“ да може, а „без комунисти“ – не? Все пак сега не е 1945-а, а 2018 г. Истинските нацисти и комунисти от онова време отдавна не са между живите. После чух и призива на лявата еврейска организация „Шалом“, четох декларации на Американското и на Руското посолство, на множество леви интелектуалци, определящи се като социалдемократи, либерали и пр.

Редно е да помним, че е абсурдно организации и личности, които се определят като демократични, да искат забраната на политическа проява като шествие, демонстрация или марш, когато не им изнася. Не съм чул да се иска забрана на левите и неокомунистическите демонстрации, шествия, маршове и чествания на 1 май, на 9 септември, на „Бузлуджа“, на 9 май, 7 ноември или сборищата на яз. „Копринка“, та дори на 3 март.

На тези червени сбирки се развяват чужди знамена, включително на вече несъществуващата терористична държава СССР, ликове на масови убийци като Ленин, Сталин, Че Гевара и др. комунистически престъпници. Там палят знамето на Европейския съюз, призовават към насилие срещу „враговете на народа“, даже настояват за нов (анти)народен съд над демократите!

И никой от организаторите и участниците не е получил дори предупреждение от органите на реда, че върши нещо нередно, антидемократично и незаконно!

А сега за мирно траурно шествие в памет на убит от комунистите български генерал-националист през 1943 г. – вой до Бога!

Нашите т. нар. национални медии също така „патриотично“ усилват шума от противопоставянето, като дават думата на най-кресливите представители на спорещите лагери.

Кому служи подобен спектакъл?

Веднага ще отговоря: обслужва чужда антибългарска авторитарна сила, жадуваща реванш за историческото си поражение преди 27 години и желаеща отново да подчини страната ни на своите имперски интереси.

Защото и организаторите, и противниците на Луковмарш черпят легитимност от тази авторитарна сила. Бих желал да чуя от привържениците и противниците на Луков марш само едно нещо: Декларация против тоталитаризма. Независимо дали е нацистки, фашистки или комунистически. Очаквам Становище против съветската окупация на България, в защита на демокрацията и на  евроатлантическата ни ориентация.

Но не бива да бъдем наивни. Няма да чуя подобни прозрения „нито от едните, нито от другите”, както тъжно ми напомни Ангел Грънчаров. „Защото те са от един и същ отбор и разиграват най-тъп водевил. Обикновено срещу заплащане. Плаща им един и същ господар, чието местонахождение е в Москва…“

Веднага ще поясня: не става дума за онези честни, но наивни хора от двете барикади на противопоставянето по повод личността на ген. Луков. Те са заблудени от дълголетна и коварна пропаганда в едната или другата посока.
Но толкова ли е трудно да се разбере, че личността на ген. Луков е нещо различно от личността на вдъхновителя и организатора на Луковмарш?! Нищо, че сега лицемерно се обявява против него, а зад кулисите го финансира.

Питам и друго: по какво се отличават днешните антифашисти от фашистите? Преди 70 години Чърчил е бил достатъчно ясен:

„Бъдещите фашисти ще се наричат антифашисти“.

Но да се върнем към противопоставянето. Какъв е неговият смисъл? Сблъсъкът по линията комунизъм-фашизъм, антифашизъм-антикомунизъм не обслужва ли предимно антидемократичните сили? Нима те не организират и не подклаждат сблъсъка и полемиката отвъд демократичните ценности и норми?

Комунистическите олигарси имат богат опит и използват даже своите антиподи за постигане на целите си. С лъжи и фалшификации си присвоиха делото на Ботев, Левски, Стамболов… та чак до ген. Луков. Още преди 25 години от първа ръка получих данни, че Боян Расате (бивш лидер на Българския национален съюз) е избран от ДС за младо лице на „новия” (пост)комунистически национализъм. Знам за ролята на Александър Лилов в това стратегическо комунистическо начинание. Знам и кой е архитектът на ДДД (Дясно демократично движение). Знам какви хора стоят в сянка зад БНС и го финансират.

Пред тези тъмни сили даже легионерите от 1943 г. изглеждат демократи, въпреки че не са!

Изправени сме пред смъртна заплаха за демокрацията и за европейското бъдеще на страната ни. Време е да се опомним и започнем да разбираме елементарни политически „А“ и „Б”. Защото, както казва признат антифашист, разочарован и от комунизма:

„Политическата неграмотност е най-лошата неграмотност. Политически неграмотният не чува, не говори, не участва в политически събития… Политически неграмотният е толкова глупав, че е способен да се пръсне от гордост поради факта, че мрази политиката. Този глупак не осъзнава, че проституцията, изоставените деца, най-големите крадци, лошите политици и корумпираните лакеи на национални и мултинационални компании се раждат тъкмо поради неговото политическо невежество.“ (Бертолт Брехт).

* Доц. д-р Момчил Дойчев е преподавател по политология в НБУ, член на УС на Атлантическия съвет на България

Категории: Статии