Когато гръм удари

Експерименти ли доведоха до трагедията в Горни Лом?

Защо не бе потърсена отговорност от икономическия министър Петър Димитров, разрешил внасянето на опасните мини в България ?

Стефан Ташев*

„Това са едни от най-простите боеприпаси. Съдържат експлозиви, които не са особено чувствителни и които ще бъдат изцяло преработени и вложени в производството на промишлени експлозиви. Няма да има изгаряне на експлозиви и замърсяване на околната среда. Напротив: българската икономика, освен че ще получи средства от гръцката армия за тази утилизация, ще вложи продуктите в производство на промишлени експлозиви.”
Това заявява в средата на юли 2008 г. пред Агенция „Фокус“ Валери Митков, собственик на фирма „Видекс“ АД и на завод „Миджур“ край Горни Лом.

Поводът е протестите в Стара Загора срещу евентуалната утилизация на остарели гръцки противопехотни мини. В града се носят слухове, че това ще става на полигона „Змеево”. Няколко дни по-рано, на 3 юли, избухват военните складове край Челопечене. Хората в Стара Загора са силно притеснени. Местни общински съветници дори искат да бъде създадена временна комисия, която да не допусне опасната дейност. В отговор „Видекс“ изпраща уверение, че утилизацията няма да бъде извършена на територията на община Стара Загора, а на собствена площадка в с. Горни Лом.

Митков уточнява и бройката на мините, които според него са напълно безопасни: 1,6 милиона.

Кой допусна старите гръцки мини в България ?

След трагедията в Горни Лом, отнела живота на 15 души, този въпрос бе задаван многократно. Прокуратурата явно не успя да намери отговор, след като сред обвиняемите по делото, оправдани до един, не се нареди икономическият министър в правителството на Тройната коалиция Петър Димитров.

Именно той разрешава вноса на гръцките мини, които нито една друга държава не иска. Каква е предисторията? Докарваните у нас противопехотни мини са от времето на виетнамската война. Те са изключително опасни, наричани са „скачащата Бети“ заради ужасните поражения, които причиняват на хората при експлозия.

От взрива заводът почти бе изтрит от лицето на земята. Но виновни няма.

От 20 години тези коварни оръжия са забранени в целия свят и собствениците им търсят къде да бъдат утилизирани. В България това се прави отдавна. В Гърция държавата решава да обяви конкурс за утилизиране на мините извън страната. Важно допълнение: първоначално опасните боеприпаси са били заровени на гръцко-турската граница.

Желаещи да утилизират „скачащите Бети” няма. Единственият смелчага се оказва българската фирма „Видекс“ АД, която печели конкурса. През 2008 г. Министерство на икономиката дава разрешение за вноса на 1,6 млн. гръцки мини. Още при получаването на разрешение има нещо съмнително: Валери Митков не е представил пълния комплект от необходими документи. Липсват техническите параметри на мините – задължителна клауза, която забранява на „Видекс“ да препродаде боеприпасите, както и положително становище на служба „Контрол на общоопасните средства” (КОС) към МВР за условията за съхранение и технологията на утилизация.

Поради това като обвиняема по делото е привлечена секретарят на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към икономическото министерство Ивелина Бахчеванова. Според прокуратурата, тя е предложила на икономическото министерство да разреши вноса на мините от Митков без необходимите документи.
Вярва ли си прокуратурата, че един чиновник в Министерството на икономиката лично ще разреши вноса на милиони мини без подписа на тогавашния министър Петър Димитров?

Валери Митков е виден масон, кадър на БСП и личен приятел на президента Георги Първанов. Първанов е чест гост в личната винарна на Митков “Лопушна“. Във Видинско под сурдинка се шушука, че всъщност реалният собственик на завод „Миджур“ е Зорка Първанова. Но това са само слухове.

Във винарната гостуват видни социалисти, сред които тогавашният зам.-министър на МВР Камен Пенков. Служба КОС-МВР е един от ресорите на Пенков, отишъл си скоропостижно от министерството след грандиозните скандали около Румен Петков. Валери Митков е единствен работодател в региона. Той държи в ръцете си хората, които нямат друго препитание. Така осигурява и гласоподаватели за столетницата.

Изброените факти обясняват защо Митков получава лиценз за вноса на такова голямо количество опасни мини, които нито една държава не желае до приеме. И то с неизрядни документи.
Взривът в „Миджур“ и смъртта на 15 души са логичен финал на схемата.

Но това не е всичко, както се казва в рекламата. След адския взрив на 1 октомври 2014 г. става ясно, че към кабинета „Станишев” многократно са били подавани сигнали, че у нас се внасят и утилизират опасни пехотни мини, но предупрежденията естествено са игнорирани от Тройната коалиция.

Сигналите са подавани от Петър Пенчев, който е заместник-председател на Национално движение „Екогласност“, член на Асоциацията на свободното слово „Анна „Политковская“ и на партия „Зелените“.

Взривеният завод „Миджур“

На 6 юли 2008 г. той е поискал от Станишев държавата да спре вноса на мини от Гърция, но получава мълчалив отказ. Пенчев обжалва пред Върховния административен съд, ала в началото на 2009 г. делото е прекратено.

Пенчев казва, че е изпратил копие на искането си и до председателя на Европейската комисия, но реакция не е последвала. Все пак на 7 октомври 2009 г., когато на власт вече е правителството на ГЕРБ, Пенчев получава отговор от Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната към Министерския съвет. В него се посочва, че в България са внесени 1 568 159 противопехотни мини, които трябва да бъдат утилизирани. Месец по-рано, на 4 септември, Комисията за експортен контрол и неразпространение на оръжия за масово унищожение издава разрешение на „Видекс“ за трансфер на оръжие.

Като собственик е посочен Валери Митков, а вносителят е „Хеленик Дифенс Системс“ СА от Гърция. Според предоставените документи, договорът за вноса е подписан на 10 юли 2008 г. и в него е посочена цената за унищожаване на една мина: 0,32 евро.

Пенчев е изпратил и писмени предупреждения за рисковете за здравето и живота на хората и околната среда от вноса на стари боеприпаси и е посочил, че повече от 4 години гръцките власти не са разрешили утилизацията на мините на територията на южната ни съседка. В отговор на ново искане за информация в началото на октомври 2009 г. зам.-министърът на околната среда Евдокия Манева обяснява, че на предприятието „Видекс“, завод „Миджур“ в с. Горни Лом, е издадено разрешително през юли 2007 г.

Екологът коментира, че въпреки искането МОСВ не е представило оценки за въздействие върху околната среда (ОВОС). Без тях няма как да е имало обществено обсъждане и мините са приети за утилизация без проблем. Според събраната от Пенчев информация за изпълнение на поръчката, „Видекс“ е трябвало да получи 501 81,88 евро. Но това е само за утилизацията, която е по договора с Гърция.

Малцина се сещат, че Митков не приема мините в завода си, защото е борец за мир. Печалбата му ще бъде тройна и той го знае. Защото мините не се взривяват в завода, а се разглобяват и от тях се извличат черен барут, тротил и хексоген. От тях се изработват взривни вещества, които Митков продава. Именно тук е заровено кучето, твърдят запознати.

Алчността на собственика погубва работниците

Митков явно надценява възможностите и капацитета на завода си да поеме и да утилизира такова количество мини. От средата на юли 2014 г. гърците рязко засилват доставките на мини, а завод „Миджур“ изостава с графика за обезвреждането им. Всеки ден на граничния пункт Кулата пристигат по 4-5 камиона с експлозиви.

Площадката в Горни Лом буквално е зарината от мини, станали още по-опасни поради корозията. Капацитетът на завод „Миджур“ се оказва крайно недостатъчен да поеме огромното количество. Налага се сандъци с мини да се тъпчат в котелното помещение, в сервизни помещения и дори в баните за работниците. Всякакви правила за безопасност за игнорирани. В полза на мините и за сметка на работниците.

За да се вмести в сроковете на договора, собственикът наема още работници. Взимани са хора без образование, без никакви познания и дори без минимално обучение. Важна е печалбата от продажбата на тротила.

Великият масон Валери Митков

„На първо място не е умишлен взрив, на второ място е случайно възникнало възпламеняване в резултат на пълно неспазване на технологичните правила и то не просто на самите правила при пряко боравене, а въобще при цялостната манипулация при всеки от типовете боеприпаси“,
заявява година след нещастието главният прокурор Сотир Цацаров.

И днес, близо четири години след трагедията, прокуратурата алармира, че във взривения завод продължават да стоят над 150 000 мини без никаква охрана и надзор…

В „Миджур“ работят на три смени, но работниците пак не смогват. Мините прииждат. Шефът Митков и синът му Емил пришпорват подчинените си. Принуждават ги да разглобяват мините с медни секачи и чукове, което е в пълно противоречие с елементарните мерки за безопасност.

В цял свят обезвреждането на мини по този начин е абсолютно забранено. Технологията изисква това да става единствено чрез взривяване на специални площадки. Подобни мерки за безопасност са тотално пренебрегнати в „Миджур“.

Защо?
Заради ценните тротил, черен барут и хексоген.
„Видекс АД“ произвежда взривните материали „Видексит”, „Амонит 6”, „Балканит”, „Скаленит”, „Метанит” и др. В предприятието правят ръчни гранати, инженерни боеприпаси и прахообразни взривни вещества.

Според запознати, в момента на експлозията на площадката в „Миджур“ синът на Митков Емил Митков и главният технолог на завода (също загинал) правят експерименти с тротил и хексоген. Целта е с извличането на тези опасни вещества от мините да се произвеждат взривни материали с по-малък обем, но на по-висока цена.
Тъкмо тези експерименти довеждат до експлозията.
На площадката по време на изпитанията присъства и доверен, външен човек на Валери Митков, който не трябва да е там. Но прокуратурата търси вината другаде. По време на взрива на мястото са съхранявани 21 кг тетрил и хексагон, при условие че в една мина се съдържат между 4 и 10 грама от тези вещества. Какво правят там такива огромни количества взривни вещества? На мястото на експлозията зейват шест ями със следи от четири взривни вещества: тротил, черен барут, тетрил и хексоген.

Валери Митков прави опит да премести част от мините, буквално заринали „Миджур“, в складовете на Винарна „Лопушна“ в софийското село Сеславци. В нарушение на всякакви мерки за безопасност. Все едно разкарва кисело мляко, а не взривоопасни материали. Транспортирането е осуетено в последния момент от МВР.

Заводът на Митков е бил затварян два пъти след инциденти и пожар през 2007 г. и 2010 г. Но работи. Понеже Митков е човек на БСП полиция, прокуратура и държавни органи си затварят очите за многобройните нарушения, откривани при проверки в завода. Няма кой да го притеснява. Той дори си позволява да не допуска проверяващи от Инспекцията по труда или хора от КОС-МВР.

Работниците си траят.
Заради единия хляб и мизерните заплати. Друга работа наблизо няма.

Завод „Миджур“, собственост на фирма „Видекс“

Петнайсет дни преди взрива в Горни Лом спешно пристигат служители на ДАНС. За проверка. Инспекцията е по анонимен сигнал за нередности. Според неофициална информация, агентите от родното ФБР са изпратени от Михаил Миков и други отговорни другари от БСП във Видинско, при това в разгара на предизборната кампания през есента на 2014 г. Причината: собственикът Валери Митков е дал подкрепата си не за червената партия, а за АБВ поради близост с президента Георги Първанов.

„Петолъчката“ и „Миджур“: замитане на следите

На 5 юни 2012 г. избухва страхотен взрив в завода за боеприпаси на фирма „Берета трейдинг“ край Петолъчката. Трима работници буквално се изпаряват и са идентифицирани по ДНК. Други трима са тежко ранени. Щетите се оценени на 40 милиона лева. Взривовете на „Петолъчката“ и „Миджур“ си приличат като две капки вода.

Взривът на „Петолъчката“

И при първия се утилизират боеприпаси, но и те не се взривяват както е изискването, а се режат на струг, за да бъдат извлечени барутът и хексогенът. Според разследването, на „Петолъчката“ виновни за взрива са ракети от „ЗРК СА-75М Двина“. Те се доставят за утилизация по договор с Министерство на отбраната, като е трябвало да бъдат унищожени чрез взривяване. Става точно обратното – ракетите са рязани на струг, за да бъде извадена от вътрешността им страховитата смес от тротил и хексоген. Това установява експертиза, поръчана от Националната следствена служба. Според специалисти, от тротила и хексогена щели да правят взривни вещества, което гарантирало допълнителни печалби на фирмата.

До фаталната експлозия, отекнала малко след 14, 30 ч. на 5 юни 2011 г., се стигна в резултат на десетки нарушения на всички възможни правилници и разпоредби за работа с опасни материали.

Истинско чудо е, че загиналите са само трима, защото в района са били складирани близо 1 000 авиационни снаряда, десетки хиляди патрона за различно огнестрелно оръжие, 3 т отпадъчен барут, 1 т тротил, стотици автомати, картечници, противотанкови гранатомети и др. Това напомня ли ви за „Миджур“ ?

Собственикът на „Берета трейдинг“ Десислав Делев и началникът на производството в база „Стралджа–Мараш“ Иван Пеев, подсъдими за взрива, са оправдани на 15 юли 2015 г. от Ямболския окръжен съд. Мотивът за оправдателната присъда: виновно е Министерство на отбраната, доставило негодни за утилизация боеприпаси като зенитните ракети „Двина“.

Докато траят делата, Делев е продал „Стралджа-Мараш“ на 79-годишен ром. Оказа се, че и „Миджур“ е продаден от Валери Митков.

Замитане на следите или…?

* Авторът Стефан Ташев е член на Атлантическия съвет на България, дългогодишен криминален репортер и разследващ журналист във в. „Демокрация”, „Стандарт”, „24 часа”, „Фрогнюз” и др. В момента е издател на електронния вестник BREAKING news.

Категории: Статии