ИСТИНИ И ПАТОЛОГИЯ ЗА „отечествената” ВОЙНА ОТ 1812 г.

Митовете и легендите за войната и руските „победи“  са научно опровергани и доказани като пропагандни лъжи

Капитан I ранг о. з.
Васил Данов *

Младият руски историк, режисьор и популярен автор в социалните мрежи Евгений Понасенков нанесе пореден удар срещу сталинизма-путинизма с книгата си „Първата научна история на войната от 1812 г.”

След дългогодишни изследвания Понасенков прави на пух и прах официалните фантасмагории за „победите” на руското оръжие срещу Наполеон, за пълководческия „гений” на Кутузов, за „великия” писател-латентен хомосексуалист Лев Толстой, който създава хаотичната и противоречива книга „Война и мир”, възхвалявана от хора, които не са я чели.

Че руснаците са разбити при Бородино се разчува още на същия ден. Че сами са запалили Москва историците знаят през целия XIX век. Че не Наполеон, а руският цар започва войната през 1812 г. става ясно за повечето грамотни хора още в началото на XX век.

Но историята отново е обърната надолу с главата след идването на власт на Сталин. Когато отново започват да пишат, че агресорът Наполеон нахлува в мирна Русия начело на орда завоеватели. Че битката при Бородино завършва с победа на Кутузов. Че позорното бягство на руските войски от границата до Москва е хитър „скитски” план врагът да бъде примамен и разбит в дълбините на Матушка Рус. Че некадърният, развратен, продажен и мързелив Кутузов е военен гений на всички времена и народи. А катастрофалните поражения са триумф на руското оръжие.

Митовете са създавани именно затова: да замътят  главите като непрекипяло вино,

да запълнят съзнанието през някакъв исторически отрязък, да умрат и да потънат в небитието.

Още от училищния чин Евгений Понасенков се интересува от епохата на Наполеон и от войната през 1812 г., преравя тонове книги и хиляди единици документи. С числа и с факти доказва, че Русия е постоянен и активен участник в организираната от Великобритания континентална блокада на Франция, че напада френската държава през 1805, 1806 и 1807 г., губи всички схватки с Наполеон и се чувства унижена и обидена от пораженията.

Петър I е започнал да цивилизова страната само преди 100 години. Чак тогава е създадена редовна армия, организирана и обучавана от чужденци. Самите думи „армия”, „кавалерия”, „артилерия”, „литература” и „музика” са взети от чужди езици. Цивилизацията е внесена в Русия като продукт от чужбина, вследствие на което се появява характерният за руснаците комплекс: от една страна, те комично се прекланят пред модата, идваща отвън, а от друга, се мъчат да докажат, че Русия може много неща по-добре от европейците.

Например, може да сбере пълчища войска и да стигне до Париж. Разбира се, не сама, а заедно с Прусия, Австрия и Британия. И не благодарение на военния си талант, а заради изобилието от пушечно месо…

След като разбиват противника при Бородино, защо руските войски отстъпват и предават Москва без бой? Не само защото Кутузов търпи поражение при Бородино. Нещо повече: руската армия практически е унищожена при Бородинската битка, където Кутузов губи 53 000 войници от общо 155 000. Редовната армия наброява 115 000 души, участват и 10 000 казаци, а останалите са опълченци. Тоест, убити и ранени са почти половината от редовната руска армия. И да се твърди, че „Кутузов е спасил” руската войска е пълна глупост!

След Бородино в руските войски настъпва и морално разложение: половината от оцелелите войници стават мародери и започват масови грабежи в близките градове и села. В книгата на Понасенков са публикувани редица донесения на Кутузов до цар Александър I и негови заповеди за наказания на дезертьори.

  Наполеон Бонапарт

В съобщението, подписано на бойното поле при Бородино, Наполеон е категоричен, че френската армия е постигнала „бляскава победа”. В писмото си до Мария Луиза пише същото: „бляскава победа”. В писмата и разпорежданията до генерали и маршали – бляскава победа. Нещо повече:

„дори по-бляскава от Аустерлиц”

Но да оставим Наполеон. Съществуват стотици писма на френски войници и офицери, които за разлика от руските мужици са били грамотни хора и никой не би могъл да ги застави да лъжат близките си във Франция. Писмата им пристигат след две седмици. Те също свидетелстват за безспорна победа. Нещо повече, мнозина френски войници смятат, че руската армия е напълно разбита и вече не съществува. Нито морално, нито физически.

Вярно е. Ако армията на Кутузов е оцеляла след Бородино, тя би трябвало да се бие пред стените на Москва. Цяла Русия е била сигурна, че предстои гигантско сражение пред Москва. Затова втората столица не е евакуирана.Затова в Кремъл са оставени ценности на руската корона и солиден арсенал от 150 оръдия и 100 000 пушки. Което потвърждава версията, че не е имало никакъв „план” за отбраната на града или за отстъпление с бой. И в московския пожар изгарят държавният архив, библиотеки, материални и духовни ценности.

През 1912 г. дореволюционната руска историография се отчита с обективна и професионална книга: «Отечествената война и руското общество». В нея честно е казано, че Наполеон напуска Русия, защото няма намерения да я завладява, а причина за огромните загуби на армията му са климатът и болестите.

Но през 30-те години на ХХ век Сталин заповядва да бъде възкресен патриотичният мит за „славната” победа при Бородино. За да подготви новото си настъпление срещу Европа.

Историци като Марк Солонин и Виктор Суворов дават достатъчен брой косвени доказателства за сталинските планове. Но писмено или печатно признание на Сталин за намеренията му досега не е открито. През 1938 г. в рупора на сталинизма в. «Правда» излиза статия на академик Тарле, посветена на войната от 1812 г. В последния абзац на историческия обзор сталинският учен заявява, че СССР скоро ще разгърне настъпателна война, която ще бъде най-справедливата от всички въоръжени сблъсъци в света.

Защо

Лев Толстой, който също се позовава на документи, толкова дълбоко презира Наполеон

Лев Толстой е един от психически най-неуравновесените творци в руската литература. Човек, който мрази собствените си произведения. Не казва добра дума нито за една своя творба. През януари 1871 г. пише до поета Афанасий Фет: „Колко съм щастлив…, че повече никога няма да пиша многословни безсмислици като „Война и мир”!…”

Лев Толстой

После упорито унищожава произведението си. Докато пише романа, изпитва физическа болка от колебанията как и защо да продължи сюжета. От кореспонденцията му става ясно, че не познава историческата ситуация от онова време, чужд му е самият характер на героите, чуди се накъде да ги поведе и какво да прави с тях. Което страшно го измъчва. Затова книгата излиза разхвърляна и противоречива.

Толстой измисля тромавата и неубедителна философия, според която красивите хора са войнствени, а грозните – миролюбиви. Елен Безухова е ледена красавица, а Наполеон притежава „идеалния профил на антично седефено бижу”. И най-чудовищното у него е, че постоянно се мие и дезинфекцира с одеколон. Докато руският селянин е прекрасен, защото е грозен, недодялан, с месест нос като картоф. И твърде рядко се мие…

Страно защо мнозина смятат, че образът на Кутузов във „Война и мир” е сполучлив. Всъщност Кутузов е истинска карикатура: уморен дебел старец, който не командва нищо и никого. Толстой изобщо отрича смисъла на пълководческата дейност и онези, които твърдят, че Кутузов е сред убедителните образи, просто не са чели книгата.

Ако разтворите „Детство”, „Юношество” и „Младост”, дневниците и писмата на Толстой, тоест, всичко, което е написал до 35-годишна възраст, ще разберете, че той е преживял страхотен психически срив. Защото е латентен хомосексуалист.

Евгений Понасенков прави специален анализ на дневниците и писмата на Лев Толстой, в които той описва любовта си към братята Мусини-Пушкини. Младият граф споделя, че искал да се наметне с шубата и да целува приятеля си Дяков по цялото тяло. Този цитат е поместен в официално издание на Академията на науките на СССР. В дневниците си Толстой напълно откровено разказва, че никога не е изпитвал любов към жена и винаги е обичал само мъже.

Раздвоението го прекършва. Принуден е да води интимен живот с жена, която не понася. Следват изблици на агресия, опити да се махне от дома си, описания на постоянни гаври с героините му, на които той не позволява да бъдат свободни, активни и щастливи. За Лев Толстой нормалната жена е страдащата жена, изгубила всичко ценно, надебеляла и груба. Той мрази женската и изобщо човешката красота. В писмата си споделя, че красивите хора като приятеля му Дяков никога не са го разбирали.

Опасността от комплексите на изключително талантливите хора като Толстой и Достоевски идва от там, че колкото по-талантлива и привлекателна е дадена личност, толкова по-силно и впечатляващо тя пренася болестното си състояние в литературните си произведения. И описаните болести се превръщат в национални заболявания.

Толстой слабо познава войната от 1812-а, чел е твърде малко документи и свидетелства, които преиначава по свое усмотрение, като ги нагажда спрямо матрицата на осакатената си философия. Сред първоизточниците, на които се позовава Толстой, спада и смехотворно книжле на Михайловски-Данилевски, написано по нареждане на Николай I, за да бъдат положени основите на бъдещия мит.

Преди края на 30-те години на ХIХ век понятието «Отечествена война» не съществува. Никой не е употребявал и израза „тояга на народната война”. Тогава основната част от населението са крепостни селяни, истински роби, които нямат нищо общо с думата „народ”. Крепостните селяни са били продавани като животни. За да се размножават по-бързо, помешчиците насила са женели 14-15- годишни момичета и момчета от едно село за връстниците им от друго. Групова женитба на село за село.

Такъв е и Суворов, и алчният Кутузов, който притежава около 6 500 крепостни селяни и постоянно се грижи за ускореното им размножаване. За да ги продава като роби. Децата – отделно от родителите…

Руските генерали най-много се боят не от войските на Наполеон, а да не би френският император да освободи руските мужици от крепостната робия. Генерал Николай Раевски говори открито за този страх в писмото си от юли 1812 г.

Александър I

Ала на Наполеон и през ум не му е минавало да се занимава с вътрешната уредба на руската държава. Той дори няма намерения да минава границата с Русия. От ежедневната кореспонденция между Александър I и Наполеон става ясно, че руският цар започва да се готви за война веднага след сключване на Тилзитския мир. Купува оръжие от Австрия и Великобритания, неколкократно увеличава военния бюджет, изпраща още шпиони във Франция, нарежда на княз Волконски да преснеме структурата на френската армия, за да я въведе в Русия.

През 1811 г. Александър I е напълно подготвен и маршал Даву писмено предупреждава Наполеон за опасността. Но императорът не се тревожи. Току-що му се е родил син, не се е нарадвал на младата си жена, иска му се да отпочине и планира да посети Италия през 1812 г.

През октомври 1811 г. Александър I заповядва на войските си да настъпят срещу Франция. Когато армията му приближава р. Неман, царят получава писмо от пруския крал Фридрих-Вилхелм, който отказва да участва в поредната съвместна авантюра. През 1806 г. Прусия се е опарила след тежко поражение от французите. Александър спешно отменя заповедта за настъпление, но за нея вече знае целият свят.

Чак тогава Наполеон започва да трупа военни сили, тъй като в момента най-голямата му войска е съсредоточена в Испания. След няколко месеца френският император е готов да отрази агресия, но не и да настъпва. Запазени са множество разпореждания на Наполеон как да бъдат усилени крепостите и да бъдат подготвени гарнизоните за отпор срещу Русия. Наполеон смята, че ако демонстрира многобройна армия, руският цар ще се вразуми.

Но Александър I с шизофренично упорство къса дипломатическите отношения с Франция и обявява война през пролетта на 1812 г.

През май Наполеон пристига в Дрезден, където две седмици европейските монарси му декларират подчинение и приятелство. Френският император разчита, че поне тази демонстрация ще подскаже нещо на Александър I, но руският цар смята, че е струпал повече войски и това обстоятелство предопределя победата му. По официални данни Руската империя разчита на 975 000 войници, докато Наполеон е събрал само 400 000, от които половината са мобилизирани от държави, които доскоро са се сражавали срещу френския император. От Британия руският цар получава като по програма „ленд-лиз” оръжие, боеприпаси и злато.

Но Руската армия няма талантлив военачалник. Всички руски генерали поне веднъж са яли бой от Наполеон и никой не смее да дърпа дявола за опашката. Кутузов е разбит през 1805 г., а Бенигсен, Багратион, Барклай и другите – през 1806-1807 г.

Наполеон прави последен жест: по генерал Нарбон изпраща предложение за мир. Но Александър няма как да приеме. За втори път е издал заповед за настъпление, пред цяла Европа е обявил война, отслужен е тържествен молебен и царската кавалкада е напуснала Петербург със заклинанието „Отиваме на война!”

Александър I изпитва патологична омраза към Наполеон.

Завижда му от младежка възраст. За славата и всеобщата му популярност, за гоблените и гравюрите с неговия лик, с които са осеяни дворци и аристократични зали в Европа. Не може да забрави поражението при Аустерлиц, когато Негово Величество руският император бяга от бойното поле и свитата му го намира в някаква гора, облян в сълзи и измъчван от диария. За което скоро научава цял Петербург, цял свят…

Какъв ти мир, какво приятелство?!

Започват бойните действия и руските войски се втурват да… отстъпват. Просто бягат. Без хитър „скитски” план, без храбри артилеристи и хусари. Пръв си плюе на петите Багратион, чиято армия е отрязана още с първите маньоври на французите. В двора на Александър I всички се боят от Багратион, който е любовник на царската сестра Екатерина, която пък оглавява заговор срещу брат си.

Веднага след Багратион от бойното поле побягва самият цар, който се страхува да не го убият собствените войници или да не му скроят шапка аристократите, докато отсъства от столицата.

Генерал Кутузов

Руските войски все така отстъпват, като губят сраженията при Смоленск и Бородино. Французите побеждават с минимални загуби: 10 000 при Смоленск и 22 000 при Бородино. Докато Кутузов в Бородинската битка губи 53 000 души поради некадърно построение на войските и липса на всякакво командване. Руската армия фактически е ликвидирана и Кутузов съобщава това в донесение до Александър I.

Мъките за француздите започват с епидемиите и с настъпването на студа. Медицинските загуби на Наполеон достигат 150 000 войници още през лятото. През зимата и двете армии понасят колосални загуби, без да влизат в бойни действия.

Гръбнакът на руската армия е пречупен при Бородино. Освен загиналите близо 50 % от редовните войски, около една трета от оцелелите стават мародери. При отстъплението на Наполеон руснаците дават още жертви: Кутузов извежда от Тарутино 130 000  души, а довежда до Вилно само 27 000. Докато Наполеон си тръгва от Москва със 108 000 души и довежда до границата около 30 000, без да се смятат 100 000 във фланговите корпуси.

Но ако войната срещу Наполеон е била само отбранителна, руските войски не биха тръгнали след французите отвъд границата си. Срещу това решение на царя всички, включително и Кутузов, са били против. Наистина, руският фелдмаршал възразява не за да запази армията, а защото след като е загубил всички сражения, изведнъж се е оказал „спасител” на Отечеството и не желае да рискува с нови поражения.

Наполеон за втори път разбива руските войски при Лютцен и Буцен през 1813 г., но по онова време Кутузов вече не е главнокомандващ. Старият маршал упорито оспорва плановете на Александър I, но няма как да бъде даден под съд,  защото е легенда. Могло е само да бъде убит и авторът посочва редица доказателства, че Кутузов наистина е бил премахнат.

След Толстой и Достоевски излива тонове

омраза срещу Наполеон

Време е да си кажем истината и за Достоевски, смята Понасенков. Жалко е, че такъв болен, комплексиран, злобен и лицемерен човечец е обявен за „съвест” на нацията. Човек жесток и нечистоплътен в отношенията с околните. Взима заеми, които не връща, постоянно играе хазарт, губи, предава, интригантства, доносничи. Какво общо има Наполеон с падението на някакъв тип, който живее 50 години след обсъжданите събития?

Достоевски мрази всяка истинска личност, защото самият той не се е състоял като личност. На младини Фьодор Михайлович е достатъчно приятен и добър човек, който искрено недоволства от тогавашния режим. Арестуван е в известния кръжок на Петрашевски и получава смъртна присъда. Докато чака екзекуцията, полудява, след което смъртната му присъда е заменена с каторга.

През останалата част от живота си Достоевски е талантлив писател, но психически болен, съсипан човек, който мрази истинските, хармоничните и красиви личности, прогресивните и талантливи умове.

Евгений Понасенков

Затова Наполеон като символ на успелия, съзидателен човек, построил днешния Париж, създал кодекс от закони, положил основите на модерна Европа, не може да не бъде възприет от мрачния Достоевски като кръвен враг.

И Толстой, и Достоевски, толкова различни като писатели, имат нещо общо: комплексите на провалени, прекършени личности. Проклятието им се усилва от факта, че и двамата талантливо пресъздават душевната си инвалидност в литературата.

Защо Сталин заповядва да бъде възкресен и доукрасен митът за „победата” на Кутузов? За пропаганда. За да се застрахова идеологически: „Ето, вижте, и Наполеон не успя да ни победи, и Хитлер ще бъде разбит!” Барклай не е бил подходящ заради чуждестранната си фамилия, докато Кутузов, който също не е истински руснак, напълно подхожда и по фамилия, и по физиономия.

Да, в Русия нищо не се е променило. И ако започне нова война, тя ще бъде като предишните: с героично отстъпление и с пожари в собствените градове. Но дори да ни разбие, врагът няма да остане в страната ни. Все някога ще си тръгне. И всичко ще си остане по старому.

Днес обаче никой няма да дойде да воюва в снежните руски степи. Днес войните са търговски, финансови и интернетни.

* Капитан I ранг о. з. Васил Данов е журналист, публицист, военен експерт, офицер от резерва,  член  на Атлантическия съвет на България и Съюза на офицерите от резерва ”Атлантик” 

Категории: Статии