Един премиер – две различни политики

петък, 23 февруари 2018

 

Преглед на отбранителната политика на кабинетите Борисов 2 и Борисов 3 *

 

Средата на сигурност през периода ноември 2014 – януари 2017 се запази неустойчива и се задълбочи тенденцията за интензифициране на съществуващите и поява на нови предизвикателства, рискове и заплахи. Коренно променената среда за сигурност след незаконното анексиране на Крим от Русия и протичащите динамични процеси по източната и южната периферия на НАТО и ЕС поставиха страната ни в сложна ситуация. Русия наруши международното право и анексира незаконно Крим, като стартира процес на милитаризация на полуострова и интензивно изграждане на руския черноморски боен флот. Стратегическият военен баланс в Черно море беше трайно нарушен в полза на Русия и в ущърб на  останалите държави сред които и България. Новата стратегическа среда постави нови и по-високи изисквания към отбранителните способности на нашите въоръжени сили. Поради тези причини политиката беше насочена към адаптиране на отбранителните способности и най-вече към тяхното изграждане и постепенно прекъсване на зависимостта в отбраната от държави извън НАТО и ЕС.

Какво постигна  предишното правителство

По-конкретно в периода 2014-2017 г. бяха предприети следните действия:

 

  1. В кратки срокове беше извършен отлагания с повече от година Преглед на структурата на въоръжените сили, резултатите от който са в основата на планирането на нови реформи и политики за развитие на отбранителните способности и се разработи нова „Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2020“. В Програма 2020 основният фокус се премества от структурни и организационно-щатни промени към развитие на отбранителните способности чрез модернизация. Въз основа на Програма 2020 Министерският съвет прие План за развитие на въоръжените сили 2020.
  2. Политиката на министерство на отбраната беше насочена към осигуряването на летателната годност на самолети МиГ-29, за да се запазят придобитите отбранителни способности в периода до придобиване на новия тип основен многофункционален боен самолет и осигуряване извършването на охрана на въздушното ни пространство. През април 2016 г. Министерският съвет одобри Проект за инвестиционен разход „Осигуряване на летателната годност на самолети МиГ-29“, с което бяха отпуснати целеви финансови средства. Проектът трябваше да осигури летателна годност на 15 изтребителя МиГ-29 в междинния период до усвояването на новия тип боен самолет. В тази връзка беше подписано междуправителствено споразумение с Република Полша за ремонт на 6 бр. двигатели. Допълнително, след провеждане на три процедури за избор на изпълнител съгласно Закона за обществените поръчки са сключени договори за доставка на десет двигателя (4 нови и 6 ремонтирани).
  3. Стартира отлаганата 25 години модернизация на въоръжените сили. През юни 2016 г. Народното събрание на Република България одобри Проекти за инвестиционни разходи за два от приоритетните инвестиционни проекти – „Придобиване на нов тип боен самолет” и „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб” и даде мандат на Министерство на отбраната за тяхното стартиране. От юни до края на мандата на правителството продължи активната работа по реализацията на проекта за нов тип боен самолет, като на 12.12.2016 г. беше изпратено искане за предоставяне на предложения (RFP) до Португалия и САЩ, Италия и Швеция. Това осигури добра основа за бъдещ напредък по проекта при следващите правителства.
  4. С актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за 2016-2017 г. беше постигнато увеличение на бюджета за отбрана до 1,35 % от БВП. По този начин беше дадена ясна заявка за изпълнение на поетия ангажимент на срещата на върха на НАТО в Уелс през септември 2014 г. за увеличаване на бюджета за отбрана до 2% от БВП.
  5. Беше изпълнен Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Общо 87280 архивни единици, представляващи всички налични документи от архива на бившите РУ – МНО и РУ – ГЩ за периода 9 септември 1944 г. – 16 юли 1991 г., са предадени в края на май 2016 г. от Служба „Военна информация“ на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
  6. Поради засиления миграционен натиск, породен от външнополитическата обстановка Въоръжените сили се включиха активно да подпомагат МВР в охраната на държавната граница и съответно беше разширен обхватът на задачите, които те изпълняват в мирно време. В тази връзка бяха проведени поредица учения съвместно с органите на МВР, с цел подобряване на координацията, обмена на информация и съвместната работа.
  7. След като с изработването и приемането на Програма 2020 и План 2020 правителството осигури актуализирането на стратегическата концептуална база на отбраната за периода до 2020 г., продължи активно работата и по актуализирането и на правно-нормативната база. Бяха приети Закон за военното разузнаване, Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Закон за изменение и допълнение на Закона за военната полиция, Закон за изменение и допълнение на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, както и различни постановления, наредби, правилници, меморандуми за разбирателство и др. Наред с цялостната актуализация на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България бяха направени изменения и допълнения, с цел сьздаване на необходимите правни основания и възможности за постигане на пълни оперативни способности на Щабния елемент за интегриране силите на НАТО в Република България, както и изменения свързани с новите инициативи на НАТО за укрепване на колективната отбрана и отговорностите на Република България за оказване на подкрепа като страна-домакин на съюзни сили при провеждане на операция по чл. 5 от Северноатлантическия договор.
  8. Като част от мерките за гарантиране на сигурността от Плана за готовност за действие на НАТО (2014 г.) чрез усилване на контрола и охраната на въздушното пространство беше законово регламентирана съвместната охрана с помощта на съюзници от НАТО. През септември 2016 г. беше проведена за пръв път съвместна охрана на въздушното ни пространство със сили и средства на Военновъздушните сили на САЩ.
  9. С приетия Закон за противодействие на тероризма беше регламентирано участието на въоръжените сили в борбата срещу тероризма и започна работа по коригиране на Плановете за подготовка на щабовете и формированията с цел осигуряване в краткосрочен план на адекватна подготовка на определените формирования към Националния план за противодействие на тероризма. Подготовката включва нови специфични умения, които да се придобият във връзка с допълнителните правомощия, както и координация и взаимодействие с органите на МВР.
  10. Бяха преустановени корупционни практики във Военномедицинска академия. След извършване на проверка бяха предприети всички необходими действия от ръководството на ВМА за намаляване на общия дълг и с цел намаляване на загубите бяха прекратени редица неизгодни договори. Извършени бяха икономии чрез предоговаряне на текущи договори за абонамент и поддръжка на медицинска техника, сграден фонд, инсталации и съоръжения, горива за битови нужди, храна за пациентите, доставка на лекарствени средства и медицински консумативи и др. с очаквана годишна икономия над 20 млн. лева. Намален беше общият дълг на ВМА с 27 млн. лева, а просрочените задължения с над 17 млн. лева, като положителната тенденция се запази.
  11. Не на последно място, бяха предприети действия за оздравяване на търговските дружества. През 2014 г. „Интендантско обслужване“ ЕАД беше в тежко финансово състояние и в резултат на лошото управление приключи 2015 г. със задължения над 3 млн. лева и загуба над 600 хил. лв. Поради тази причина през 2016 г. Министерство на отбраната предприе действия за стабилизиране на дружеството чрез смяна на ръководството и чрез осигуряване на работа в перспектива до края на 2018 г. по линия на вътрешното възлагане (“in house”). Две години по-късно загубата от над 600 хил. лева е намалена на малко над 100 хиляди лева, осигурена е редовната работа на шивачките и днес заплатите се изплащат редовно, а общото финансовово състояние е значително подобрено. През 2014 г. „Терем” ЕАД  е с 11,9 милиона лева загуба, наличните средства са 3,6 милиона, а произведената продукция е 32,4 милиона. През 2016 г. за първи път от 15 години дружеството е с 3,8 милиона печалба, произведената продукция е на стойност 70,5 милиона. Наличните средства в холдинга към 26.02.2017 г. са 26,9 милиона лева.

Какво постигна сегашното правителство

 

 

  1.   Сегашното правителство работи по осигурената от предишното редовно правителство стратегическа концептуална база на отбраната – Програма 2020 и План 2020.
  2.   От приетите на КСНС на 30 май 2017 г. 11 ангажимента в отбраната, изпълнени в срок и напълно са нула (0). Два са частично изпълнени и закъсняват – актуализирана е Стратегията за национална сигурност, но все още не е одобрена от Народното събрание (срокът беше до края на 2017 г.). Също със закъснение правителството одобри Национален план за повишаване на разходите за отбрана на 2 % от БВП на Република България до 2024 г.
  3. План 2% е нереалистичен и залага решителното увеличение на разходите за отбрана едва след края на мандата по конституция на сегашното правителство. Това означава, че правителството няма намерение да изпълнява ангажимента за повишаване средствата за отбрана до 2% от БВП, а прехвърля този ангажимент към следващото правителство. Освен това до края на времевия хоризонт на този план са предвидени на 100% средства само за придобиване на нови кораби, но не и за самолети и бронирани бойни машини. Парите за бронирани бойни машини са осигурени за сметка на финансирането на самолетите според същия план.
  4. От 4 май 2017 г. до момента няма напредък по основните инвестиционни проекти. Трите проекта – за самолети, кораби и бронирани бойни машини – са в застой. Неоправдано дълго се бави проекта за нов самолет, при все че положението на ВВС става критично от гледна точка на поддържането на способности за охрана на въздушното пространство в Интегрираната система за противовъздушна и противоракетна отбрана на НАТО. След като на 05.10.2017 г. беше одобрен докладът на Временната парламентарна комисия за проучване на процедурата на избор на нов тип боен самолет, до момента няма напредък по проекта. Изгубена е още близо половин година, което е в ущърб на поддържането на способностите на ВВС и има крайно деморализиращ ефект върху военнослужещите.
  5. Министерство на отбраната все още не е оповестило дали е получена пълната документация по ремонта на двигателите на самолетите МиГ-29 от Русия, за което са платени над 70 млн. лв. от българския данъкоплатец. Не е ясно дали е осигурена летателната безопасност, предвид отказа на пилотите да летят през октомври 2017 г.
  6. В условията на нови американски санкции срещу руската оръжейна промишленост по силата на американския закон Countering America’s Adversaries Through Sanctions Act се подготвя сключване на договор с Русия за поддръжката на МиГ-29 за още близо 82 млн. лв. По този начин български официални лица могат да попаднат под ударите на санкциите по силата на секция 231 от същия този закон. Това би накърнило непоправимо авторитета ни като съюзник и би ни поставило в изолация.
  7. Правителството, освен, че не придвижва и неоправдано бави проекта за нов тип боен самолет, пренебрегва и възможностите самолетите МиГ-29 да бъдат поддържани от други държави, които са способни на това. Не се търсят такива възможности, въпреки че е известно, че САЩ могат да наложат санкции. Това е престъпна безотговорност и бездействие.
  8. Правителството не е осигурило средства за нови радари, въпреки че скоро можем да останем без достатъчно радарно покритие предвид техническите проблеми на старата техника. За сметка на това, обаче, пари за нови учебно бойни самолети могат да бъдат намерени. Кое е по-голям приоритет? Нови самолети и радари или отклоняване на вниманието към дребни проекти с малка добавена стойност.
  9. Проблемът с некомплекта продължава да се задълбочава и не се прави нищо съществено за преодоляването му. Увеличенията на войнишките заплати са символични (от 608 на 680 лв.) и продължават да бъдат неконкурентноспособни на пазара на труда в регионите на дислокация на формированията.
  10. Не е ясна идеята за т. нар. „доброволна военна служба” и как евентуалното й реализиране ще реши проблемите с недостига на хора в армията. Няма конкретни разчети, нито ясно виждане за това дали и как може тази идея да се реализира. Ситуацията прилича на опити за трупане на партийно-политически дивиденти за сметка на армията. И сега има възможности доброволно да се постъпи в армията – първо, това е професионалната служба и второ – доброволният резерв. Защо се въвежда и нова форма, при наличие на нерешени проблеми при първите две?
  11. Правителството излъчва противоречиви сигнали към съюзниците от НАТО и ЕС и по този начин руши авторитета ни като надежден съюзник. Особено по отношение на връзките с Руската федерация и продължаването на зависимостта от руската страна за ремонти и поддръжка на техника. С тревога следим постъпващата медийна информация относно бъдещето на оръжейните лицензи от съветско време. Докато управленската програма на правителството Борисов-2 имаше за цел освобождавате от зависимостта от страни извън НАТО и ЕС, в сегашната управленска програма този ангажимент отсъства.

 

* Анализът е изготвен от експертен екип на Медийния съвет към АСБ

 

 

Категории: