Европейско Отечество или последни издихания на пленената държава

Обществена дискусия „Изборите за Европейски парламент – голямото изпитание пред бъдещето на Европа“

Под горния наслов в „Дома на Европа“ в София се състоя дискусия, чийто организатори бяха Атлантическият съвет на България и представителството на Европейската комисия у нас. Петима изтъкнати политолози изразиха становища и отговориха на редица въпроси, зададени от залата. Сред присъстващите бяха дипломати, научни и обществени дейци, воини от резерва и запаса, студенти, привърженици на европейската идея и атлантици.

Проф. Антоний Гълъбов говори за смисъла на думите в политиката на Европейския съюз. В президиума отляво надясно: проф. Анна Кръстева, проф. Татяна Дронзина и доцент д-р Огнян Минчев.

Н. Прев. Ерик Льобедел, извънреден и пълномощен посланик на Франция у нас, произнесе приветствено слово. „За Европа са изречени множество сентенции, сътворени са множество концепции. Преди две години президентът Макрон формулира френската визия за близкото бъдеще на ЕС с думите „Свобода, сигурност, прогрес“, заяви посланик Льобедел.

Негово Превъзходителство извънредният и пълномощен посланик на Франция в България г-н Ерик Льобедел

Свободата означава да се разширява европейското пространство, в което хората имат повече възможности да бъдат себе си, за творят и да се развиват, като чувстват опора в европейските институции.

Защитата е призвана да гарантира социалната и индивидуалната сигурност на европейските граждани, да уплътни границите на ЕС срещу проникването на нелегални, неканени чужди граждани, да осигурява защита и просперитет на европейската индустрия, да отстоява европейските икономически интереси срещу настъплението на външни капитали, стоки и влияние.

Прогресът се изразява в съвместните усилия на европейските държави и техните граждани да споделят общо жизнено равнище, да не допускат двойни стандарти за храни и други стоки, да не се делят на две категории европейци, заедно да градим общото бъдеще.

Във встъпителното си експозе доцент д-р Момчил Дойчев посочи основните вътрешни и външни предизвикателства спрямо бъдещето на европейското семейство и на българската държава. Към тях спадат политическите и вътрешните разломни линии, които противниците на общата ни кауза се стремят да задълбават и да разширяват; конфликтът между общоевропейските либерални ценности и антилибералните, маскирани като консервативни или националистически течения; активирането на радикални идеологии и партии, най-опасната сред които е войнстващият популизъм. Популизмът, който представлява смес от национализъм и ляв радикализъм, вече зове за „смяна на системата“, без да предлага нов, цялостен и привлекателен европейски проект.

Външните заплахи срещу ЕС идват от международните кризи и използването им в политическата борба и в опитите да бъде ерозирано, принизено и за пореден път парцелирано и разединено европейското ни Отечество. Особена заплаха за европейската ни идентичност носи хибридната война с присъщите й информационни, политически и психологически операции, чиито стратег и извършител е Руската федерация, позната повече като путинова Русия.

„Да върнем смисъла на думите“

призова професор Антоний Гълъбов, защото думите разкриват замислите и се материализират в дела.
„Европейският съюз не е проект, а процес, не завършена сграда, а осмислени, съгласувани дела, интеграция, мир и благоденствие, които постоянно се променят и усъвършенстват чрез преговори между различни хора и народи“.
ЕС е компромис, а не консенсус. Компромис и съвместна договореност, в чийто фундамент е заложено Правото на човека, на човешката личност да бъде свободна, с гарантирани от държавата, от обществото и от ЕС ненакърними права, които човекът получава още с акта си на раждане.

„Рискът представлява влиянието на неопределеността върху постигането на целите ни“, обясни проф. Гълъбов. Един от основните рискове, пред които е изправен ЕС, е атаката срещу способността ни да вземаме решения. Популизмът предлага лъжливата теза, че представлява „народа“ или значително мнозинство от него. Измамната енергия на грамадна общност от близки по дух човешки същества привлича хора, които не разбират, че зад популистките лозунги се крият старите мераци на тоталитарни и авторитарни партии и лица, които се провалят, веднага щом пристъпят към изпълнение на гръмките си обещания. Популизмът е къса дистанция, краткотраен политически спринт, след който следват разочарование, разединение и конфликти, заяви проф. Гълъбов.

Т. нар. евроскептицизъм не съществува в България. Истинският проблем у нас е българоскептицизмът, породен от слабата ефективност или от пълната безпомощност на българските институции да осъществят оповестения европейския курс, да намерят пътища и механизми да обединят значителни обществени групи за постигане на европейски стандарти, параметри, ценности.

Политологът проф. Анна Кръстева говори за ролята и мястото на младите европейци, постоянно пренебрегвани и загърбвани от управляващите партии, от политици, от институции и от научната общност. Тя очерта профила на младия негласуващ европеец, обърна внимание към огромния отклик, който предизвика посланието „Студентска стачка за климатични промени“, формулирано от 16-годишна шведска студентка, даде примери за активно привличане на млади хора в редиците на десни и крайно десни политически сили.

Според представителни социологически изследвания, днес 57 % от младите европейци се чувстват изключени от политическия и обществения живот, мнозина от младите безработни се смятат за изгубено поколение и стават лесна плячка на радикални идеи, подхвърляни от „доброжелатели“ като Салвини, Орбан, Путин или Марин льо Пен.

Професор Татяна Дронзина говори за реалната заплаха, която представлява за обединена Европа и особено за България

хибридната война

започната от РФ след 2007 г. /мюнхенската реч на Вл. Путин/. Заплахата съвсем не е измислена, след като вече 61 % от европейските граждани изпитват безпокойство за изхода на предстоящите избори; 59 % смятат, че в изборния процес ще се намесят чужди лица и организации; 57 % се съмняват в честността на предстоящия вот. Само българските институции демонстрират странно спокойствие пред лицето на реални заплахи. В някои министерства били създадени „звена за противодействие“, но не всички министри са уведомени за съществуването им.

Речта на Вл. Путин на 10 февруари 2007 г. в Мюнхен се смята за начало на хибридната война на РФ срещу Европейския съюз и САЩ

Досега РФ доказано се е намесвала чрез кибератаки или хибридни операции в референдума във Великобритания, в изборите в Холандия, Франция, Германия, Италия, Унгария, България и Каталунския референдум в Испания.

По време на референдума в Каталуня сайтът на Джулиън Асандж приличаше на Революционния военен съвет в Смолни от периода на болшевишката революция през 1917 г., като публикуваше призиви, лозунги, новини за предстоящи, станали и нестанали събития и буквално моделираше мнения и постъпки на испанските граждани, участващи в референдума, заяви проф. Дронзина.

Досега РФ доказано се е намесвала чрез кибератаки или хибридни операции в референдума във Великобритания, в изборите в Холандия, Франция, Германия, Италия, Унгария, България и Каталунския референдум в Испания.

По време на референдума в Каталуня сайтът на Джулиън Асандж приличаше на Революционния военен съвет в Смолни от периода на болшевишката революция през 1917 г., като публикуваше призиви, лозунги, новини за предстоящи, станали и нестанали събития и буквално моделираше мнения и постъпки на испанските граждани, участващи в референдума, заяви проф. Дронзина.

Проф. Дронзина посочи някои постоянно повтаряни тези на кремълската пропаганда, които намират отклик  по страниците на купените или вербувани българска медии. Общият замисъл на хибридната пропаганда е да представи ЕС като Помпей в навечерието на изригването на вулкана Везувий, като обедняващ, саморазрушаващ се механичен сбор от държави и народи, които нямат допирни точки.

Доцент д-р Огнян Минчев се спря на някои реални

вътрешно европейски проблеми

които предизвикват напрежения и изискват незабавни и адекватни отговори от европейските политици и институции. Финансовите сътресения през 2009 г., бежанската вълна през 2014-2015 г., популизмът и други общи предизвикателства не бяха посрещнати с очаквания европейски либерален консенсус и станаха повод да избуят местни антиевропейски и националистични тълкувания на трудностите.

Свърши стратегическият уют до 2015 г., че „Европа няма врагове“, подчерта доцент Минчев. Сега е моментът ЕС да се завърне към европейската си идентичност, да преоткрие част от основополагащите си корени, ценности и традиции, да се превърне и във военностратегическа сила, да даде отпор на популистакта агресия, която използва понятието „Европа на нациите“. Това понятие е формулирано през 1918 г. след рухването на европейските империи в края на Първата световна война, но днес се пвзима на въоръжение, за да ерозира визиите и плановете за градеж на модерния, все по-примамлив и по-сигурен общ европейски дом, заяви доцент Минчев.

След изказванията на основните докладчици се състоя дискусия, която може да бъде проследена във фейсбук-страницата на Атлантическия съвет на България.

Накрая съпредседателят на АСБ Димитрин Вичев благодари на петимата водещи български политолози, които поставиха основите на разпалената и интересна дискусия и подчерта, че само с общи усилия, с нарастваща активност от страна на отделните европейски граждани, на гражданското общество и на българите с европейско съзнание и идентичност ще съумеем да отстоим държавата си от попълзновенията на превъплътения съветски тоталитаризъм, пуснали пипала сред български политици, медии, институции и бизнес среди.

Пресцентър на Атлантическия съвет на България

Категории: Гражданско общество и демокрация, Статии