Европа не е готова да се справи с модерни заплахи

Войната вече не се изразява само в териториална инвазия, но също и в парализиране на всекидневния живот*

Елизабет Брау

старши сътрудник към Атлантическия съвет на САЩ **

НАТО се готви за погрешната война.
Страните от Алианса имат общо три милиона военнослужещи и около десет хиляди танка. Утрешните войни обаче няма да бъдат водени само с конвенционални средства. При положение, че враждебно настроените държави използват за целите си състоянието на размиване на границите между войната и мира, НАТО и западните съюзници ще трябва да станат по-изобретателни, що се отнася до защитата от хибридни атаки.
Това значи погледът да се разшири отвъд военната сфера.

Европейските държави за съжаление са неподготвени за типа хибридна война, която се развива по света. Миналия месец началникът на Генералния щаб на британската армия генерал Ник Картър предупреди, че изоставането на Обединеното кралство от Русия в сферата на отбранителните способности го е поставило в положение на уязвимост от кибератаки, които могат да причинят тежки щети на гражданския живот. САЩ също не успяват да поддържат необходимото ниво. Скорошно изследване показва, че те биха могли да изгубят война срещу Русия или Китай.

Нека разгледаме генерирането на електроенергия. Само Германия има около две хиляди електрически централи. При конвенционална атака, неприятелят може да бомбардира една от тях. Днес противникът е по-вероятно да извърши хакерска атака или да изстреля ракета. Страни като Русия или Китай не са конвенционални съперници. Те имат способността, а също и волята, да доведат дадена държава до състояние на блокаж, много време преди да започне конвенционална война.

“Дълго време сме се лъгали като сме мислили, че сме сложили ограничения върху войната,” казва генерал Ричард Барънс, който до 2016 г. ръководеше британското Съвместно командване на силите. “Природата на войната никога обаче не се променя. Тя е насилие и бруталност.  Сега неприятелите се насочват към усъвършенствано използване на хибридната война.”

Враждебните външни сили днес е по-вероятно да нападнат чрез хакерски атаки или с ракети.

Потенциална хакерска атака върху електроразпределителната мрежа не само ще хвърли гражданите в мрак, а тя също така би повишила нивата на смъртност, би прекъснала водоснабдяването и би затворила пристанищата. „Те могат да ни парализират дълго време преди да стигнем до кинетична война,“ казва Юлиян Линдли-Френч от Националния университет по отбрана, Вашингтон. Това може да бъде постигнато с помощта на относително евтини кибер-инструменти, които „не са лесни за предвиждане и които трудно могат да бъдат проследени,” твърди Ярно Лимнел, професор по киберсигурност в Университета „Аалто“ във Финландия.

Морските кабели, които провеждат почти целия интернет-трафик, пренасят не по-малко от 10 трилиона долара ежедневни финансови транзакции. Те са още една лесна мишена. Ако има саботаж дори срещу само един от тези кабели, ще настане хаос сред жизненоважни услуги, като търговия на дребно и транспорт. Ето тук е дилемата. Понеже НАТО и съюзниците могат да съберат силни конвенционални въоръжени сили, враждебните държави е по-вероятно да използват други форми на война. И след това да претендират, че даден акт на агресия, като например хакерска атака срещу електроцентрала, не представлява истински акт на война.

Наречете го “подлата война”. Или това е равностойно на хвърлянето на камъчета по прозорците на съседа от сигурно място зад оградата. Модерната война ще се изразява по-малко в териториална инвазия и повече в пречупване на волята на обществото и блокирането на всекидневния живот.

Електрическите компании вече отчитат нарастване на броя на кибератаките. Между 1992 г. и 2006 г. Русия стои зад 55 енергийни прекъсвания. През 2015 г. и  2016 г. “елементи в руското правителство” са осъществили хакерска атака срещу датското министерство на отбраната, като са получили достъп до електронната поща на служителите. Нещо повече, в последните месеци също руски подводници наобикалят около жизненоважни комуникационни кабели в Северния Атлантик.

Като отворени общества, ние никога няма да сме способни напълно да се защитим срещу „подлата война“. Независимо от това, обаче, ние можем да градим устойчивост.

Това би било евтино, в сравнение с конвенционалното военно строителство. Това обаче ще изисква координирани действия на институционално равнище от цялото общество: министрите в правителство, правителствени агенции, компании, граждански организации.

Датската система на „тотална отбрана“ е добър модел как това може да се осъществи. Всяка година правителството организира учение за всеки сектор от обществото (вкл. и правителството, корпорациите, гражданските организации и въоръжените сили), фокусирани върху отработването на специфични сценарии по заплахи. Най-скорошният включваше терористично нападение върху ключови правителствени цели, съчетано с кибератака.

Ако всеки сегмент на обществото е обучен как да даде отговор, обхватът на щетите, причинени от потенциална атака, би бил далеч по-малък.

Правителствата освен това трябва да дадат ход на кампании за повишаване на обществената осведоменост, като информират гражданите за това как услугите, на които те разчитат ежедневно — електричество, водоснабдяване, транспорт, и интернет — биха били засегнати в случай на нападение. Градските власти и правителствените агенции трябва да осигурят на гражданите обучение за това как да продължат да функционират в условията на липса на пълния набор от услуги.

Заедно с индустрията, правителствените служби също така трябва да подобрят плановете за устойчивост. По време на Студената война всяка държава имаше такъв план. Напоследък обаче тези планове събират прах и във всеки случай те повече не са релевантни, защото същността на войната се е променила. Като страничен ефект от глобализацията, правителствата нямат повече същата власт като преди да командват компаниите как да действат.

Държавите  трябва да последват стъпките на Швеция, която през януари обяви, че ще създаде нова агенция за психологическа защита. Създаването на устойчивост срещу ерозиране на нашите демократични институции е също така решаващо за отбраната на обществата ни срещу новите форми на войната.

Понеже „подлата война“ атакува нормалния начин на живот на гражданите, ние повече не можем да оставим сигурността на малък брой платени войници.
Войните на утрешния ден изискват устойчивост на всяко едно ниво на обществото – от децата в училище до министър-председателите и нашата надежда е, че ще им се противопоставим, ако повишим равнището на гражданска ангажираност.

*Публикувано в европейското издание на POLITICO.

**Елизабет Брау е старши сътрудник на Центъра за стратегии и сигурност „Скаукрафт“ към Атлантическия съвет на САЩ. Старши консултант в лондонския офис на глобалната консултантска фирма по въпросите на рисковете Control Risks. Експерт по европейска сигурност, с фокус върху отбраната, въоръжените сили и бойната техника. Има публикации в Christian Science Monitor, Newsweek, The Times, The Wall Street Journal, Foreign Affairs, Foreign Policy and Politico.

Категории: Национална и международна сигурност, Статии