Визия за България в НАТО и Европейската отбрана

събота, 24 юни 2017

  Д-р Велизар Шаламанов*

Промените в средата за сигурност в 2014 година и развитието през последните три години показват, че предизвикателствата не са с временен характер, а трайно ще определят рисковете и заплахите за националната и колективна сигурност и отбрана на страните от НАТО и ЕС.

Именно в тази връзка съгласието в оценката на средата, както и споделянето на обща стратегическа култура за вземане и реализация на решения на национално, многонационално и съюзно ниво чрез механизмите на консултации, консенсус и структурирано сътрудничество, стават изключително важни за България,  НАТО и Европейската отбрана.

Изработването на Стратегия и Национален план за действие в тези условия за периода до 2025 г., определен в дискусионния документ по Европейска отбрана и сигурност (в НАТО периода за достигане на 2% от БВП за отбрана е 2024 година и се включва в този срок) минава през консултации и съгласие по:

  1. Оценка на средата за сигурност;
  2. Споделена визия за НАТО и Европейската отбрана;
  3. Идентифициране на възможности за България в горния контекст;
  4. Визия за България в НАТО и Европейската отбрана (кои възможности да изберем – основни цели и приоритети);
  5. Необходим капацитет за реализиране максимално ефективно на горните възможности;
  6. Стратегия за развитие на сектора за сигурност в България;
  7. Национален план за действие по реализация на стратегията;

Този модел е добре познат при реализация на оперативните програми по линия на ЕС, а всъщност е и близък до модела за планиране на отбраната в НАТО.

Реализацията на тези стъпки до края на 2017 година ще ни позволи да заемем силни позиции по време на председателството на Съвета на Европейския съюз през 2018 год. и при срещата на върха на НАТО същата година, когато ще се оцени изпълнението на Националните планове за инвестиции в отбраната и оперативни ангажименти.

Работният документ на Съвета по сигурност към МС от септември 2014, разработен в интерес на участието на българската делегация на срещата в Уелс, е добра основа за разработка на нов национален документ по сигурността и отбраната в 2017 с перспектива до 2025.

Рисковете, произтичащи от агресивните действия на Русия, „Ислямска държава” и тероризма, прилагането на способите на „хибридна война”, кибер заплахите и рисковете на масовата миграция се развиха от това, което бе оценено в 2014г. и което налага актуалзиране с поглед напред.

 Къде искаме да видим НАТО и Европейската отбрана през 2025 година

НАТО ще продължи да се разширява (Черна гора е вече 29-ти член, а разговорите за членство на Македония се интензифицират), да развива партньорства, а във взаимодействие с ЕС ще бъде гарант за сигурността не само за страните членки, но и като ключов партньор на Украйна и Грузия.

Европейската отбрана може да се развие на базата на постигнатото и да надгражда на основата на НАТО – използване на агенциите на НАТО за реализиране на многонационални проекти за нови способности (основно NCIA/NSPA)  и ЕС (основно EDA, ESA), синхронизиране на изследователския „прозорец” с работата на NATO STO, намиране на форми на двойно използване на структурата на силите на НАТО при планиране и провеждане на операции на ЕС (заедно с бойните групи на ЕС).

Възможности за България в НАТО и Европейската отбрана

Основните възможности са в сферата на превъоръжаване и модернизация на армията чрез многонационални проекти и използване на агенциите на НАТО и ЕС, интеграция на отбранителната индустрия и изследователските звена в рамките на ЕС, домакинстване на многонационални сили и органи на двата съюза, както и високо ниво на ангажиране на наши сили и структури в многонационални формирования в други страни от двата съюза.

Освен силите и оборудването, всъщност най-важната полза е ротационното развитие на персонала в сигурността и отбраната чрез мобилност между български, многонационални и съюзни структури. Синхронизацията на национални, многонационални, НАТО и ЕС учения ще се задълбочи в реализиране на интегрирана програма за ETEE (education, training, exercises and evaluation).

Всъщност по идентифицираните основни възможности е важно да се дефинират индикатори, които да се интегрират в механизъм за обща оценка за реализиране на ползите от членството в НАТО и Европейската отбрана, както в 2001 г. неправителственият сектор разработи, в съгласие с Парламента, индикатори за готовност за членство в НАТО.

Визия за България в НАТО и Европейската отбрана

Отчитайки периферната географска позиция на България, в близост до основните източници на рискове и заплахи в променената среда за сигурност, особено след 2014 година, визията за България в НАТО и Европейската отбрана е да заемем централно място в управлението на промяната в тези два съюза, насочена към по-доброто им взаимодействие в интерес на всеобхватен подход към сигурността и отбраната в Югоизточна Европа. България, заедно с Румъния и Гърция, следва да ангажира физическо (макар и на ротационен принцип) участие на сили от другите съюзници в гарантиране на морската, въздушната и граничната сигурност в Югоизточна Европа /ЮИЕ/.

Основните инструменти за ангажиране са многонационалните формирования, проекти и  инфраструктура в ЮИЕ, и в частност в България, включително и изнесени съвместни офиси на основните агенции на НАТО и ЕС в ЮИЕ.

Необходим капацитет за постигане на целите на България в НАТО и Европейската отбрана

Анализът на процесите в НАТО и ЕС по европейската отбрана позволява да се определят някои основни способности, които България трябва да развие:

  1. Процеси и организация по управление на трансформацията и научно-технологична поддръжка, образование, учения (в национален и многонационален/ съюзен план) за целия сектор на сигурност около армията;
  2. Процеси и организация по управление на придобиване на способности и предоставяне на услуги (в национален и многонационален / съюзен план)
    а/ в сферата на комуникацията и информацията, кибер пространството;
    б/ в сферата на въоръжението и техниката, неговата логистична поддръжка;
  3. Постигане на оперативна съвместимост за цялата национална структура на силите, домакинстване на многонационални формирования и активно участие в такива на територията на други страни от НАТО/ЕС, домакинстване на учения и поддържане на предно разполагане на сили и инфраструктура за засилване на Югоизточния фланг по отношение на рискове от миграция, хибридна война, информационна война и други провокации (вкл. пропаганда, насочена срещу интересите на България в евроатлантическото пространство).

Стратегия за управление на промяната / трансформация към 2025 година

Стратегията за ефективно и ефикасно използване на възможностите от участието на България в НАТО и Европейската отбрана може да се изгради на базата на приетата на 3.10.2014 год. от МС с Решение 619 Национална програма „България в НАТО и Европейската отбрана 2020“, разработена в отговор на решенията на срещата на върха на НАТО в Уелс през септември 2014 год. Тази програма бе приета като стратегия за превъоръжаване и модернизация, а сега трябва да се добави развитие на персонала и оперативни ангажименти.

Национален План за действие

Съгласието за изработване на Национален план за инвестиции в отбраната и ангажирането в общи действия на НАТО от срещата на лидерите на 25.5.2017 год. в Брюксел, е добър формат за приемане на интегрален план за действие, който на национално ниво съчетава основните елементи, свързани с НАТО и Европейската отбрана за постигане на националните цели в сферата на интегриран сектор за сигурност.

*Д-р Велизар Шаламанов

Зам. министър (1998-2001) и министър на отбраната (август-ноември 2014).

Член на  Атлантическия съвет на  България.

Категории: ,