България не разбира членството си в НАТО, констатира конференция по сигурността

На 17 октомври 2017 г. Атлантическия съвет на България проведе своята първа конференция „Преглед на Стратегията за национална сигурност и ролята на България в НАТО и Европейската отбрана“

В първия панел на конференцията взеха участие секретарят на Съвета по сигурността към Министерски съвет д-р Георги Кръстев, председателят на „Софийски форум за сигурност“ Йордан Божилов, експертът по национална сигурност д-р Добромир Тотев, член на Атлантическия съвет на България /АСБ/ бившият министър на енергетиката Трайчо Трайков, член на АСБ  и експертът по кибер сигурност д-р Георги Шарков.

Секретарят на Съвета по сигурността д-р Георги Кръстев представи пред участниците и гостите проекта на актуализирана Стратегия за национална сигурност, който в момента се обсъжда сред експертната общност и академичните среди. Кръстев съобщи, че в проекта са включени нови предизвикателства и заплахи, възникнали след приемането на документа през 2011 г. В началото на месец ноември актуализираната стратегия ще бъде внесена в Министерския съвет за разглеждане, след което парламентът ще я гласува.

Кръстев, подкрепен и от други участващи в конференцията, изрази мнение, че е необходимо да се направи стратегически преглед на сектор „Сигурност“ на Република България. В резултат   трябва да се възприеме широкото разбиране на понятието „национална сигурност“, в което централно място заема сигурността на гражданина и гарантирането на неговите права и свободи. Наложително е и да се визират новите предизвикателства към сигурността като хибридните заплахи и информационните войни. Дефинициите на България не могат да се различават от споделяните от партньорите и съюзниците ни, и с тях не може да се прави компромис, подчерта д-р Кръстев.

В своето изложение председателят на Софийския форум за сигурност Йордан Божилов посочи необходимостта от създаването на гъвкав механизъм за постоянен преглед на Стратегията, за да е адекватна тя на всяка съществена промяна на средата на сигурност. В сегашния й вариант не са предвидени въоръжените конфликти и политическата нестабилност в страните от Северна Африка и Близкия Изток, които трайно генерират бежански и миграционни вълни, както и изменената политическа, икономическа и в сферата на отбраната ситуация в ЕС .

Д-р Добромир Тотев предупреди, че аквизицията (придобиване на способности, необходими за поддържане на всички отбранителни процеси) в МО е в криза. Функциите на „Дирекция „Аквизиция”, която е съкратена наполовина, са принизени до управление на доставки. Д-р Тотев подчерта необходимостта от постигане на политически консенсус за модернизацията на въоръжените сили на Българската армия. В момента заради некомплекта въоръжените сили се намират на границата на възможностите си за изпълнение на мисиите и задачите си, и то не само заради ниските заплати, но и заради забавянето на модернизацията на армията.

Бившият министър на енергетиката Трайчо Трайков акцентира върху енергийните зависимости на България от Русия и отбеляза, че енергетиката, наред с транспорта и комуникациите, е част от критичната инфраструктура на една държава. поради тази причина тя е предпочитано пространство за водене на хибридни военни действия.

Д-р Георги Шарков припомни, че на срещата на високо равнище на НАТО във Варшава кибер пространството беше признато за „пети домейн“, в който живеем и и поради тази причина всяка държава-членка е длъжна да гарантира сигурността на своите граждани и бизнеса си в този домейн.

Във втория панел на конференцията „Бъдещата роля на България в НАТО и Европейската отбрана“ участие взеха зам.-министърът на отбраната ген.-лейт.(о.р.) Атанас Запрянов, експертът по национална сигурност Михаил Найденов и член на АСБ, политологът д-р Кирил Аврамов, членът на Управителния съвет на АСБ  ген-майор (о.р.) Съби Събев, бившият министър на отбраната доц. Велизар Шаламанов, член на АСБ, директорът на програма „Национална и международна сигурност“ към  АСБ  и екс министър на отбраната проф. Тодор Тагарев и политологът  Христо Анастасов, член на АСБ.

В презентацията си на тема „Приносът на България към съюзната отбрана“ зам.-министърът на отбраната ген.-лейт. (о.р.)  Атанас Запрянов подчерта, че е необходимо да започне работа по изготвяне на Национален план за управление при кризи, какъвто действа на ниво НАТО. Предстои Министерският съвет да вземе решение за присъединяване на страната ни към Постоянното структурирано сътрудничество на ЕС, а впоследствие да определи и конкретните проекти, в които България може да се включи. Според ген. Запрянов проектите за модернизацията на въоръжените сили няма да бъдат допълнително отложени във времето. Скоро ще бъде представен Националният план за достигане на 2% от БВП за целите на отбраната.

„Хибридната война не се обявява, а се води. Използва се целият арсенал от „твърда” и „мека” сила, за да се поддържа постоянен дефицит на способности”, каза Михаил Найденов. Найденов даде за пример неслучващата се модернизация на Въоръжените сили на Република България. Това според него се прави основно чрез отлагането й, при което поддържането на старата военна техника „изяжда” парите за нова, и чрез закупуването на техника, която не води до реално придобиване на способности.

Д-р Кирил Аврамов посочи инструментите за водене на информационна война: фалшиви новини, пропагандиране на конспиративни теории и създаване на циклични паники в обществото. Тези инструменти се прилагат в алгоритъма „объркване – разделяне – изкривяване – подчиняване”, за да се постигне желания ефект, обясни Аврамов. Той подчерта, че стратегиите за водене на такива действия за различни за отделните държави и се основават най-вече на техните дефицити.

Бившият министър на отбраната Велизар Шаламанов разгледа необходимостта от превъоръжаване на Българската армия. Според него то може да се осъществи  по три начина: с говорене без реални действия, единствено с повишаване заплатите на военнослужещите;   с приемане със закон на Национален план за превъоръжаване и разработването и реализирането на проекти съвместно с НАТО и ЕС; да се правят инвестиции без план и чрез отделни проекти. „Нищонеправенето“ осигурява спокойствие в продължение на 3 до 4 години, след което отбранителните способности се сриват рязко. Приемането на закон, горещо препоръчано от Шаламанов, осигурява преминаване към непосредствено и гарантирано изпълнение на проектите за модернизация. „Инвестирането на парче“, както и нищонеправенето, също работи между 3 и 4 години, след което следва загуба на доверие от страна на съюзниците и изолация на страната от НАТО. „Най-големият проблем пред националната сигурност на България е, че държавата не разбира членството си в НАТО”, изтъкна бившият министър на отбраната.

„Русия насища Черноморския регион с оръжие, милитаризира незаконно анексирания полуостров Крим и разполага в района стратегически бомбардировачи и кораби с крилати ракети „Калибър”. Руското ръководство е тръгнало по пътя на конфронтацията и трите страни-членки на НАТО в региона – Румъния, България и Турция, не трябва да останат безучастни”, заяви на конференцията ген.- майор (о.р.) д-р Съби Събев. Според него програмата за превъоръжаване на Русия, развръщането на военна техника в Крим и създаването на дисбаланс в Черно море, както и поставянето на съседни страни под постоянен прицел, създава сериозен риск и заплаха, на която трябва да се притовостои чрез създаване на достатъчен възпиращ потенциал. Като възможни опции той набеляза активизирането на многонационална механизирана бригада в България, развръщането на ескадрила на НАТО на българско летище или на брегови ракетни комплекси на няколко места по черноморския бряг.

Проф. Тодор Тагарев разгледа три сценария за участие на България в Европейската отбрана, в зависимост от нейната активност. Той посочи, че нивото на интеграция на страната ни зависи изцяло от това да имаме ясна визия по отношение на националните ни интереси, от способностите, които сме готови да инвестираме и от конкретните усилия, които ще положим за постигането на нашите цели.

В своята презентация на тема „Бъдещето на ЕС – между разпад, „две скорости“ и „Обединена Европа“ политологът Христо Анастасов отбеляза, че оцеляването на Европейският съюз зависи от постепенното засилване на федералния му характер за сметка на междунационалния. Докато Европа не се сдобие с обща отбранителна политика, дипломация  и сили за сигурност, тя ще продължава да бъде икономически гигант и геополитическо джудже. Режимът, управляващ Русия, има за цел да предотврати превръщането на Обединена Европа в геополитическа сила. Затова успоредно с федерализирането си, Европа трябва да държи неотклонно на атлантическата линия на отбрана.

Основният извод на участниците в конференцията бе, че участието на България  в двата най-значими съюза в света – НАТО и ЕС, представлява основна гаранция за националната ни сигурност.

Прессекретариат

на Атлантическия съвет на България

Категории: Национална и международна сигурност, Статии