Съюзници и партньори в противодействието на хибридните заплахи срещу държавите от черноморско-адриатическия регион

Thursday, 11 October 2018

 

МЕЖДУНАРОДНА КОНФЕРЕНЦИЯ

„УСИЛВАНЕ НА СДЪРЖАЩИЯ ПОТЕНЦИАЛ НА НАТО:

Източните съюзни държави и усилията на Алианса за гарантиране на тяхната национална сигурност и отбрана”

София, 28.09.2018 г., зала „Тържествена“, Централен военен клуб

ТРЕТИ ПАНЕЛ

„СЪЮЗНИЦИ И ПАРТНЬОРИ В ПРОТИВОДЕЙСТВИЕТО НА ХИБРИДНИТЕ ЗАПЛАХИ СРЕЩУ ДЪРЖАВИТЕ ОТ ЧЕРНОМОРСКО-АДРИАТИЧЕСКИЯ РЕГИОН“

 

Целта на панела бе да бъде споделен опитът на страни-партньори от Черноморския регион и България в използваните от Русия инструменти за хибридни въздействия и война срещу тях, както и мерки и стратегии за противодействие и за тяхното неутрализиране. Още в началото модераторът на панела подчерта актуалността на темата, тъй като хибридните заплахи и действия срещу тези страни са най-голямото настоящо предизвикателство срещу тяхната национална сигурност, както и срещу сигурността и отбраната на НАТО и ЕС.

Обобщение на основните моменти от изказванията на участниците

 

Виорел Чебутару, бивш министър на отбраната на Молдова, очерта главните предизвикателствата пред сигурността на Молдова и особено сепаратизма в Приднестворието. От изложението му, както и от предварително разпространения текст, могат да бъдат отбелязани следните моменти:

Той припомни, че има малка общност от българи в Молдова, които са в автономния район Тараклия и имат видима роля.

Географската позиция на Молдова и геополитическите залози са превърнали държавата в сложен казус с големи залози. Главният проблем в контекста на хибридните заплахи днес в Молдова е сепаратизмът – проблем, който съществува от 27 години. Присъствието на руски войски в сепаратистките области създава ефект на прехвърляне на напрежението (spillover effect) и към Одеска област в Украйна. През 2014 г. опитът за създаване на сепаратистка република в Одеска област се провали и с това и проектът за създаване на Новорусия. Въпреки това, обаче, Русия продължи с опитите си. По-конкретно става дума за опита за създаване на „Бесарабия Рада“ като нов сепаратистки инструмент в региона. За това Москва използва помощта на руски военни и разузнавачи, които първоначално са били в Приднестровието, а след това и в Крим, Донбас и Източна Украйна.

В Молдова сега има толкова дълбоки разделения в обществото, че може да се говори за липса на перспектива за постигане на помирение и обществено единство. На политическо ниво има три активни компонента: проруските партии, с чиято подкрепа е избран проруският президент Игор Додон; самоопределящо се като проевропейско правителство и проевропейска опозиция от улицата, но със слабо присъствие в парламента. Има и проевропейски и прорумънски групи партии, както и партии със стриктно проруска ориентация. Това трябва да се вземе предвид като се говори за политически компоненти на хибридната война.

Мнозинството от населението сега гледа към Европа и иска европейско бъдеще, но друга част – към Русия и Евразийски и митнически съюз с Москва. Той припомни, че предишният президент комунист Воронин е избрал развитие на отношенията с НАТО и по негово време Молдова е приела Индивидуалния план за действие по линия на партньорството с Алианса. Сегашният президент Додон обаче е напълно анти-САЩ, анти-ЕС и анти-НАТО и това е основният момент от неговите послания.

По бъдещето на Молдова сега съществуват различни виждания на национално ниво – завръщане в рамките на една новоимперска Русия; водене на двувекторна, биполярна политика между Русия и Запада; приближаване към ЕС и НАТО и перспектива за влизане в ЕС; присъединяване към Румъния.

Според него новата смесена избирателна система в Молдова, критикувана от опозицията, от ЕС и Венецианската комисия, създава опасност за легитимността на следващата власт.

Най-голямата заплаха е след следващите избори Молдова да се ориентира на Изток, в следствие на идване на власт на проруски сили и така да се създаде „нов Калининград“ и „по-голямо Приднестровие“ на границите на ЕС и НАТО. Една „малка Русия“ на границите на ЕС и НАТО и зад Украйна ще създаде огромен натиск за двата съюза и за съседните страни. Перспективата за една проруска социалистическа република Молдова може да доведе до рязко преориентиране на политиката на страната и дори до открито искане за руско военно присъствие, вкл. и това руски части да поемат контрола на границата. Това би създало дълготрайни препятствия пред европейската интеграция на Молдова.

Другата значителна заплаха идва от Приднестровието – или Русия ще го реинтегрира, или ще го използва за оказване на натиск върху вземането на политически решения в Молдова. В този случай ще се използва и заплахата областта да се отцепи от Молдова и Русия едностранно да я признае за независима държава.

Съществува риск от установяване на авторитаризъм в Молдова, което застрашава отношенията с ЕС. Следващата стъпка би била под руски контрол авторитаризмът да се трансформира в диктатура, което може да предизвика санкции срещу страната.

Г-н Чебутару сподели оценката, че сега Молдова е най-слабото звено от веригата от трите държави – Украйна, Грузия и Молдова.

В интервю за Youtube канала на Атлантическия съвет на България г-н Чебутару допълни презентацията си със следните основни тези:

Президентът Додон пое властта благодарение на проруски наративи и носталгията по СССР. Досега е посетил Русия 11 пъти. Сега правителството и парламентът са го изолирали. Вече са му отнети редица правомощия, като: номинирането на министри; такива, свързани с функцията му като върховен главнокомандващ на въоръжените сили и др. В тази връзка ситуацията е екзотична. Например, президентът не се съобразява със закона и отказва да утвърди министър и затова временно му се отнемат правомощия за около един час и се прехвърлят към председателя на парламента или премиера, за да подпише акта. Като представител на гражданското общество и на опозицията, г-н Чебутару не счита това за справедливо и законно, а предпочита вместо това президентът да подаде оставка или да бъде отстранен от длъжност. Според него конфликтът с президента е чест от шоу и съгласие да се раздели обществото, с цел постигане на частни интереси.

По отношение на членството в НАТО, г-н Чебутару припомни, че Молдова е неутрална. През последните години обаче страната разви добри партньорски отношения с Алианса. Подкрепата за НАТО обаче намалява с всяка година благодарение на проруската и антизападната пропаганда, както и на грешките на т.нар. проевропейско правителство (скандали за корупция, злоупотреби с финансови средства и др.).

 

Олександър Полишчук, о.р. генерал-майор, бивш заместник-военен представител в Мисията на Украйна в НАТО, разгледа предизвикателствата на хибридната война и нейното бъдеще, с фокус върху Черноморския регион. От изложението му, както и от предварително разпространения текст, могат да бъдат отбелязани следните моменти:

Способността да се използва твърда сила ще остане ключова характеристика на хибридната война. Агресията срещу Грузия през 2008 г. и тази срещу Украйна през 2014 г. доказват, че Русия ще използва редовни войски, паравоенни сили и криминални и терористични групировки за постигането на политически цели.

Москва сега се стреми да разруши единството на Алианса чрез традиционната си политика „Разделяй и владей“, като използва политическата корупция и енергийния натиск. Енергийното изнудване, замразените конфликти и сепаратизмът са инструменти на Русия. Русия се стреми да използва „замразените конфликти“ в региона и поддържа сепаратисти и марионетни политически режими.

В средносрочна перспектива ще продължи милитаризацията на Черно море от Русия, чрез развръщането на сложни оръжейни системи и оборудване. Русия се опитва да предизвика надпревара във въоръжаването дори с цената на собствената си социална и икономическа сигурност. Москва се стреми да поддържа реални отбранителни разходи около 6% от БВП на страната, които са значително по-високи от обявените минимално задължителни 2 % за страните от НАТО. В тази връзка той подчерта необходимостта санкциите срещу Русия да бъдат засилени и разширени.

Тоталната военна доминация в Черно море е целта на Русия  и може да се приеме, че тази цел е постигната. Русия разполага сега с абсолютна военна превъзходство при сравняване на военния потенциал на страните от региона. Той определи региона като най-милитаризираната зона в Европа и представи слайдове, съдържащи данни за военния баланс в него и реферира към изследване на украинска неправителствена организация по милитаризацията на Крим.

Русия засилва и ракетния си потенциал. Това, съчетано с непредсказуемото развитие на иранската ядрена програма и ракетния арсенал на други държави, прави Черно море уязвим за ракетно нападение. Все още в региона няма адекватна противоракетна отбрана.

Според г-н Полишчук, страните от НАТО от региона се чувстват спокойни под защитата на чл. 5 и затова Алиансът все още няма ясна стратегия за Черно море. Независимо, че НАТО тази година заздравява югоизточния си фланг, това все още не е израз на консолидирана позиция за балансиране на мощта на Русия в региона. След като НАТО все още няма ясна стратегия за Черно море, Украйна обмисля дали да не поеме инициативата за разработване на такава стратегия.

Той се съмнява обаче, че сега Русия разполага с достатъчно сили, за да усили вече разположените свои сили в региона и НАТО трябва да има предвид това. Алиансът обаче разполага с достатъчно сили за усилване на своя потенциал в региона, ако се наложи.

Лекторът отбеляза, че като се прави оценка на бъдещия стратегически контекст в Черно море, трябва да се взема предвид и проектът за изграждане на паралелен на Босфора изкуствен канал, свързващ Мраморно и Черно море. Според него така Турция се стреми да засили контрола си над достъпа на чужди военни сили в региона. Това дава повод за безпокойство в светлината на сегашното сближаване между Русия и Турция.

Русия ще продължи надпреварата във въоръжаването, независимо от високата цена, която обществото плаща. Според дългосрочна прогноза на МВФ, икономическият растеж на Русия ще бъде по-висок от този на държаните от региона и страната ще харчи по около 6% от БВП за отбрана. Затова трябва да продължи политиката на задълбочаване и разширяване на санкциите.

Украйна в момента не може да си доставя необходимото въоръжение и техника поради препятствията, създавани й от Русия. Затова засега Киев няма достъп до оръжейните пазари на Израел, Германия и Франция. При ученията си Русия тества завладяване на Украйна.

Според украинския гост, руснаците са неуморни в търсенето на нови хибридни форми на агресия. Като нова хибридна форма на конфликт беше очертан проблемът с руското възпрепятстване на свободния достъп на украински кораби до Азовско море. Забавянето достига до 57 или повече дни. Това има икономическо значение за Украйна, тъй като забавя търговията по море. Това може да доведе до нарастване на общественото напрежение в пристанищните градове на Украйна.

Задържането на украински кораби в Азовско море, за разлика от случая със забавянето им при влизането в Керченския пролив, обаче няма толкова големи икономически последствия. Това цели демонстриране на сила, деморализиране на украинските институции и население, трениране на руските военноморски сили и дори създаване на повод за избухване на война.

Временното възпрепятстване на достъпа до крайбрежието чрез провеждането на военни учения е друга възможна форма на хибридно действие. Същевременно руснаците тестват сценарий за завладяването на украинския Змийски остров, както и поставянето на разузнавателни буйове.

Истинската цел на всички тези действия на Русия е да марганилизира морските транспортни комуникации на Украйна, да наруши регулярните доставки на суровини и превозите на стоки до и от украинските пристанища, да забави производствените процеси в индустриалните предприятия на Украйна в региона и да провокира социално напрежение в пристанищни градове на страната.

Не на последно място, като инструмент на хибридната война бяха накратко представени на слайд десет руски частни военни компании и присъствието им в Украйна, Сирия и други точки по света. Лекторът заяви, че очаква такива частни компании да бъдат използвани за дестабилизиране на Украйна или чрез преки военни действия, или чрез саботажи.

Г-н Полишчук сподели впечатлението си, че в София са останали в наследство много улици и обекти, носещи имена на руснаци, за разлика от Киев, който вече е ги е преименувал на имената на свои национални герои. Той даде пример също така как са били ограничени руските пропагандни канали в Украйна и във връзка с това изрази оценката си, че руснаците се чувстват „комфортно“ в България.

Като решение на проблемите лекторът предложи да се развива активно регионално и двустранно сътрудничество и НАТО да разработи своя регионална стратегия за Черно море.

В интервю за Youtube канала на Атлантическия съвет на България г-н Полишчук допълни презентацията си със следните основни тези:

Путин използва литературата, езика и църквата като инструмент на влияние, за да разруши украинската идентичност. Отделянето на атавизмите от украинската историческа памет ще отворят пътя към бъдещето.

Владимир Путин гради стратегията си върху връщането на миналото, като определя разпада на СССР като най-голямата историческа грешка и се опитва да го възстанови отново.

Основната руска пропаганда е насочена към хората от по-старото поколение, които трудно се адаптират към условията на пазарната икономика. Силата на Украйна са младите хора.

Руснаците и украинците общо историческо минало и то трябва да се уважава, но пътят на Украйна е към бъдещето. Трябва да работят за равноправни отношения между двете държави, като не се допуска руски диктат.

Само осъзнаването, че са манипулирани и че са под чуждо влияние дава възможност на хората да осмислят живота си и да си изградят модел за бъдещето. В този смисъл тази конференция е полезна.

Трудно беше на украинците да се отърсят от внушенията, че са братя с руснаците, най-близкият народ. Това беше до анексирането на Крим и убийството на първия украински войник от руснаците. Тогава хората в Украйна разбраха, че не са братя с руснаците.

Руският народ е манипулиран от ръководството на държавата си.

Сега усилията са насочени към представяне на обективен прочит на история. Силата е в истината.

 

Шота Гвинерия, заместник-секретар на Съвета за национална сигурност на Грузия, говори за сигурността в Черно море, което е фронтовата линия на руския ревизионизъм. Това е регионът, в който Русия тества хибридните си тактики, преди да ги изнесе към Европа.

Според него руският ревизионизъм днес се проявява в Крим, Донбас, Абхазия, Южна Осетия, Нагорно Карабах и Сирия. Това са зони на изключителен интерес на Русия, в които тя предизвиква Запада. Русия се чувства безнаказана за действията си в Грузия и Украйна. Така се подкопават основните принципи на европейската сигурност.

Той подчерта, че Москва иска да фиксира свои сфери на изключителен интерес в Черно море. Същевременно, Москва внимава, за да не премине границата на активиране на клаузата за колективна отбрана по силата на чл. 5 от Северноатлантическия договор.

Оценката му е, че се променя военният баланс на силите в Черно море. Русия поставя екзистенциална заплаха за България, Румъния, Турция, Украйна, Грузия и Молдова.

Г-н Гвинерия изтъкна, че Грузия, заедно с Украйна и Молдова, считат, че сигурността в Черно море е неделима и не може да се раздели на две – една за държавите от НАТО и една за трите страните-партньори.

Засега няма единна визия в ЕС и НАТО за сигурността в Черно море и за бъдещето на региона, изтъкна той.

Като възможни решения той предложи изграждане на сътрудничество по модела на Северните и Балтийските държави. Трябва да се изгради единен източен фланг на НАТО, като се включат и Грузия, Украйна и Молдова. Трябва и трите страни да бъдат поканени да допринасят в изграждането и на засиленото, и на адаптираното предно присъствие на НАТО.

Г-н Гвинерия изказа оценката, че хибридната война през 21 век е състоянието на „новото нормално“. Тя е постоянна и не може нито да се спечели, нито да се изгуби. Затова държавите трябва да изграждат устойчивост и да намерят начини да ограничат вредите, нанасяни от хибридните инструменти. Според него Русия не създава, а експлоатира съществуващите уязвимости. Затова държавите трябва добре да разберат своите слаби места и да изградят способности за противодействие, като се включи не само правителството, но и обществото и частният сектор.

 

Илиян Василев, бивш посланик на България в Руската федерация, обърна специално внимание на това как Москва използва икономически инструменти в хибридната война.

Той подчерта, че руските компании са инструмент на политиката на Кремъл и реферира към отчайващото положение в България заради изключително високия процент от БВП, дължащ се на руски бизнес и на практика под директен руски контрол, като припомни изследване по темата на Центъра за изследване на демокрацията.

Г-н Василев разгледа и руските частни военни компании и разрастването на дейността им по света, както и различни методи, използвани за прикритие на реалните им собственици.

Що се отнася до България, може директно да не действат частни руски военни компании като групировката „Вагнер“, но сигурността на руските фирми тук е поверена на частни структури, които могат да са свързани с руски капитали. Припомни, че в България частни охранителни фирми пазят активи на Министерството на отбраната, но въпросът е да се определи кой реално стои зад тях. Според него ДАНС на практика няма контрол върху частните охранителни фирми.

Оценка на лектора е, че Русия няма да предприеме пряко военно нападение срещу държави от НАТО, но за сметка на това ще действа за постоянна ерозия на способностите им да защитават своята независимост чрез оказване на влияние върху изборните и политическите процеси в тях.

Той подчерта, че България не е могла да идентифицира кой реално стои зад дадени значими сделки. Русия вече активно използва свои подставени компании, регистрирани в ЕС, за да придобива активи в България и все повече ще разчита на тях.

Не на последно място, г-н Василев обърна внимание и на паравоенните организации в България. Сподели, че тези структури имат планове да саботират разполагането на сили на НАТО у нас, в случай на активиране на чл. 5.

 

Доц. д-р Александър Йорданов, бивш председател на Народното събрание и член на Управителния съвет на Атлантическия съвет на България, разгледа задълбочено въпросите на културните връзки и прочитът на историята като инструменти в руските хибридни действия срещу България. Даде редица примери за достойно поведение на български културни дейци през времето преди и след войните и по време на комунистическата диктатура.

Оценката му е, че българите все още не познават добре себе си и затова европейското в България е все още процес на себепознание.

Той изтъкна, че националната идентичност на българина е мишена на хибридната стратегия на Кремъл. Според него, целта на руската хибридна война е да извади българите от европейската им културна идентичност и да им наложи евразийския път на развитие. Русия не изнася в България култура, а пропаганда, която унищожава културата. Руската хибридна война се води повече от век едновременно срещу българския патриотизъм и европеизма. Тя характеризира българските родолюбци и проевропейски настроени хора като русофоби. Москва използва славянофилската доктрина, за да атакува европеизма и демократичните традиции.

Български политици и интелектуалци често посещават Русия и дори Крим за участие в руски политически и културни събития. Някои български училища изпращат ученици в руски семейства за изучаване на езика и културата на руската държава.

Доц. Йорданов даде също редица примери как Москва през годините е правила опити да наложи благоприятно за нейните интереси манипулативно тълкувание на творчеството на именити български творци-патриоти. Той направи ключово заключение, че дълги години България е управлявана от руски и съветски граждани.

Той повдигна и ключовият въпрос до кога в България много обекти ще продължават да носят имена на руснаци, а не на български герои. Центърът на София по названията на площади, булеварди и улици наподобява руски губернски град.

Руската стратегия, според него, е да се подмени националната идентичност на българите, с близка до руската идентичност, като за целта се използват историята и културата, като хибридни инструменти за нейното реализиране.

 

Михаил Найденов от Атлантическия съвет на България настоя за изработването и приемането на българска Национална стратегия за противодействие на хибридните заплахи, като предложи структура и съдържание на документа.

Такава стратегия следва да се състои от осем части:

  1. Въведение, в което да се каже ясно защо е необходима такава стратегия и как държавата разбира хибридната война;
  2. Адекватен анализ на средата на сигурност, с фокус върху Черно море и Югоизточна Европа;
  3. Кои са областите на национална уязвимост от хибридни заплахи, т.е. къде България сега е най-слаба. Тук е най-голямото предизвикателство за разработващият екип. Изисква се максимална конкретика и назоваване на проблемите и на техните източници. Последното може да наложи класифициране на части от документа.
  4. Решения. Какво конкретно да се направи по всяка една област на уязвимост, за да се противодейства ефективно;
  5. Структури и процедури за организиране на противодействието на хибридни заплахи. Фокус върху междуведомственото сътрудничество и координация;
  6. Взаимодействие с НАТО и ЕС. Механизми;
  7. Ресурси за осъществяване на стратегията;
  8. Процес на преглед и актуализация на документа. Периодичност.

 

По част № 3, области на национална уязвимост, на базата на практически опит, той представи следните по-съществени:

  1. Външно проникване във вътрешната политика и процесът на вземане на национални решения;
  2. Активност на чужди специални служби в България;
  3. Медийна манипулация, използване на социалните мрежи в хибридната война, послания против ЕС и НАТО и промотиране на проруски позиции;
  4. Медиите в Българи – концентрация и прозрачност на собствеността;
  5. Използване на културните връзки и православието за хибридни операции против държавата и обществото;
  6. Използването на икономически лостове за оказване на влияние върху политическите решения;
  7. Енергийна зависимост; Липса на диверсификация. Диверсификацията само на трасетата за пренос на енергия, но не и на източника на енергия (Русия), реално не е никаква диверсификация;
  8. Дефицитът във върховенството на закона като хранителна среда за хибридна дейност;
  9. Корупция и организирана престъпност като инструменти в хибридната война;
  10. Паравоенните групировки в България;
  11. Руската подривна дейност против отбраната;
  12. Уязвимости на критичната инфраструктура;
  13. Кибератаки;
  14. Рискът от използване на страховете от масова миграция за хибридни операции против държавата. Паравоенните формирования и (без)действието на службите.

Г-н Найденов сподели оценката, че не може да се очаква Русия да се опитва да завладее България с използването на военни средства. За сметка на това, обаче, ще се опитва да овладее политическия елит и оттам да установи пълен контрол върху процеса на вземане на решения в държавата.

 

 

Categorised in: