Харчим повече за отбрана, но парите пак отиват в Русия
четвъртък, 11 април 2019
Един от ключовите индикатори за качеството на отбранителната политика е делът на капиталовите разходи спрямо общите разходи за отбрана. България, заедно със съюзниците си от НАТО през 2014 г., на срещата на високо равнище на Алианса в Уелс, пое ангажимент не само бюджетът за отбрана да достигне 2% от БВП, но 20% от него да бъдат разходи за основно ново въоръжение и техника, включително за научни изследвания.
Какво е положението у нас?
През 2018 г. бюджетът за отбрана като процент от БВП може и да нарасне видимо в сравнение с 2017 г. Очакваме с интерес да се запознаем с данните в годишния доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили за 2018 г., който по закон вече би следвало да бъде в Министерския съвет.
Най-вероятно също така около или над 20% от разходите за отбрана ще бъдат в категорията „капиталови”. Това е и заложеното целево равнище в действащите стратегически документи.
Въпросът е какво България реално постига с това?
От общо 331.76 млн. лв. капиталови разходи за 2018 г., едва около 9% са за ново въоръжение и техника. Останалите близо 91% са отделени главно за ремонти и поддръжка на стара техника, най-вече съветска. Тук са предвидените пари и за МиГ-29, и за СУ-25.Това не са средства, изхарчени за придобиването на нови способности.
Не това е смисълът на ангажимента от Уелс за 20% капиталови разходи!
По този начин България не го изпълнява, а увеличеният бюджет за отбрана се изразходва в голямата си част не за нова техника, а за ремонта на старата съветска.
Пресцентър на Атлантическия съвет на България
Ресурсна рамка на отбраната за превъоръжаването в дългосрочен период
Презентация на д-р Добромир Тотев,
бивш постоянен секретар на отбраната и
член на Атлантическия съвет на България /АСБ/
на конференцията организирана от АСБ на тема:
„Членството в НАТО – ключ към ЕС“,
проведена на 25.03.2019 г. в София.
Бележка : Заглавието на публикацията е на редакцията
Категории: Анализи, Национална и международна сигурност, Статии