Продължаваме с все по-острите въпроси към правителството, особено в сферата на отбраната

понеделник, 19 март 2018

 

Общественият контрол и натиск за решаване на критичните за страната проблеми ще се засилва. Управляващите вече разбират това

 

За няколкомесечното си съществуване досега Атлантическият съвет на България успя да постави във фокуса на  общественото внимание важни теми в сферата на националната сигурност, състоянието на демокрацията, външната политика, правата на гражданите и върховенството на закона.

Специален акцент бе поставен върху темата за отбраната и по специално – за какво и как се харчат парите, които българският данъкоплатец дава за своята армия.

Експертите на Атлантическия съвет на България внимателно наблюдават, анализират и открито представят на обществото и съюзниците ни в НАТО реалното състояние на българските въоръжени сили и българската отбранителна индустрия.

Правим това в изпълнение на поставените си цели и водени от гражданския си дълг. Българското общество трябва да бъде информирано доколко страната ни е достоен съюзник в НАТО, как България може да бъде надежден и предвидим член на Алианса и как НАТО може да помогне страната ни да стане по-силна, по-защитена и по-успешна.

Това ще бъде основен приоритет на работата ни и занапред, като публично ще представяме не само проблемите, но и ще продължим да предлагаме решения как България да има по-боеспособна армия, за да бъде силен и уважаван съюзник в НАТО и активен участник в Европейската отбрана.

С нашата експертна общественополезна дейност изпълняваме мисията, с която сме се ангажирали – да бъдем граждански гарант за ефективно и достойното членство на България в НАТО и ЕС.

Ние, членовете на Атлантическия съвет на България се гордеем да наречем себе си родолюбци, европейски граждани и атлантици. Категорично заявяваме, че няма да допуснем нито крачка отклонение от нашите цели, нито ще отминем с мълчание отправени към нашата организация лъжи, обиди и клевети, включително и от членове на правителството.

Твърдо и непоколебимо ще защитим честта и достойнството, както на Атлантическия съвет на България като цяло, така и на всеки неин член, с всички възможни средства и механизми, които позволява българското и европейско законодателство.

Ние се гордеем, че сме организация, създадена благодарение на свободната ни воля и гражданска инициатива и че сме независими от която и да е българска или чуждестранна институция, политическа партия или друга организация, както и от което и да е юридическо или физическо лице.

Безкомпромисно и последователно ще продължим да отстояваме тази своя независимост!

Твърдения, отправени директно към нас за „чуждо финансиране“ на дейността ни или за „пропуснати комисионни от сделки“, ще изправят на съдебната скамейка всяко лице, независимо от длъжността, която заема. Намеци и внушения в тази насока, и то от отговорни политически лица, оценяваме като резултат на възможен вече придобит опит от корупционни практики, от управленска некомпетентност или ниска политическа  култура.

Атлантическият съвет на България последователно и отговорно ще продължи да извършва постоянен мониторинг в критични за България области, особено в сферата на отбраната.

Считаме, че проблемът с ремонта на съветските изтребители МиГ-29 е много сериозен.

До скоро, без ясни аргументи от политиците и далеч от общественото внимание, правителствата тихомълком наливаха огромни суми в руската военна промишленост за поддръжката на старата ни съветска авиационна техника. Това се правеше системно през годините, сумите се харчеха, без да се поставят критични въпроси, а обществото беше държано умишлено неинформирано, поради което то бе и неспособно да прояви фокусиран интерес и да реагира навреме.

Това вече се промени, благодарение и на дейността на Атлантическия съвет на България.

Ние наблюдаваме внимателно не само въпроса за ремонта на МиГ-29, но и всяка стъпка на правителството в политиката за сигурност и отбрана. С особено внимание следим сигналите за възможни опити за преход от ремонт и поддръжка към „модернизация“ на МиГ-29, била тя „малка“ (авиониката) или „дълбока“, което ще принуди страната ни да вложи още милиарди български пари в тези стари самолети, които са неефективни и оперативно несъвместими със силите на съюзниците ни в НАТО.

Абсолютно недопустимо и национално безотговорно е сега парите на българския данъкоплатец да продължават да бъдат давани на държава, която във военната си доктрина разглежда НАТО, а следователно и нас, като враг!

На каква надеждност ще могат да разчитат нашите пилоти, докато летят на самолети, поддържани от държава, считаща ни за неприятел?

Русия предостави ли ни пълния пакет от документи за предишния ремонт на част от самолетите МиГ29, за което в РСК МИГ бяха налети над 70 млн. лева? Този въпрос не сме го забравили. Помним как през октомври 2017 г. пилотите ни отказаха да летят поради съмнения за летателната безопасност, дължащи си и на тази причина.

Обект на вниманието ни във военната авиация са и други, трупани и нерешени в годините проблеми:

  • Бездействието по отношение на престъпно ниската летателна подготовка на българските пилоти;
  • Състоянието на радарите ни. Предвид крайната необходимост от доставката на нови и съвместими с НАТО радари, дали този проект е финансово осигурен през тази година?
  • Състоянието на хеликоптерите „Кугар“, които повече от 10 години са без броня и негодни за участие в сложни операции;
  • Трайно приземените военнотранспортни самолети „Спартан“.

Дългогодишната практика на ударно харчене в последния месец на годината на неизразходваната част от бюджета за отбрана също е в обсега на вниманието ни. Какви реални  способности се придобиват и поддържат в следствие на бързото харчене на големи суми в края на всяка финансова година?

Придобиването на нови бойни кораби също е в центъра на вниманието ни, особено предвид скоротечната и пълна с въпросителни процедура по тяхното придобиване  от зимата на 2017 г. и нейният внезапен край преди коледните празници.

Обект на вниманието ни са и селективните публични комуникации на Министерството на отбраната с обществото по темата ремонт и модернизация на военната техника.  Опитите за внушения, че нямало алтернатива на Русия за поддръжката на самолетите, и че след като над 80% от техниката е съветска, то сме нямали избор е дълбоко невярна и манипулативна. Такива внушения обслужват статуквото и са противни на националните ни интереси като държава, която е част от НАТО и ЕС.

Избор има и той е в превъоръжаване на армията ни със съвременно оръжие, по дългосрочни инвестиционни проекти, вкл. и съвместни проекти със съюзни държави от НАТО, особено със съседни. Тук могат и трябва да се използват възможностите на агенциите на НАТО и Европейската агенция по отбрана. Потенциалът на ЕС, особено в рамките на Постоянното структурирано сътрудничество, трябва максимално да бъде оползотворен.

Освен това, трябва в съкратени срокове  да се потърсят алтернативни възможности други държави от НАТО или партньори, стремящи се към членство в НАТО, да ремонтират и поддържат старата съветска техника, докато бъде заменена с новопридобитата.

С нарастваща тревога наблюдаваме състоянието и на българската отбранителна промишленост, особено по въпроса с лицензите за производство, останали от преди 1989 г. Тук Русия отново се опитва да ни наложи своята воля, очевидно във вреда на националния  интерес на България.

Затова управляващите ни трябва много добре да си дават сметка под какво точно възнамеряват да сложат подписите си.

Под лупа следим действията на правителството и особено тези на министъра на отбраната, който е пряко отговорен за отбранителната политика, във връзка с всеки възможен договор с Русия. Това е повече от наложително, предвид ескалацията на напрежението в международен план и деструктивната политиката на Кремъл в Европа, включително и воденето на военни действия недалеч от границите на България.

Разбираме, че част от  управляващите не са свикнали на подобен граждански контрол и натиск и че това им създава определен дискомфорт. Но ние сме убедени, че всяко управление има интерес от съществуването на информирано и компетентно гражданско общество, което да бъде партньор на институциите, а не безмълвен наблюдател.

Досега може и да е било така, но с появата на Атлантическия съвет на България управляващите ще се наложи да свикнат с по-различна реалност тук на място.

Затова и тепърва следва да се очаква, че Атлантическият съвет на България ще задава нови и още по-неудобни въпроси, както и че ще предоставя на обществеността всички факти, с които разполага.

Разчитаме на един изключително добре подготвен екип от вече утвърдени експерти, с дългогодишна практическа, научна, управленска и обществена работа в отбраната и сигурността, енергетиката, дипломацията, образованието, здравеопазването, правораздаването и медиите. Това са хора, посветили себе си, своите знания и усилията  за каузата

България да се превърне в една нормална и просперираща европейска държава, здрава опора на югоизточните граници на НАТО и ЕС.

Нашата мисия е да имаме държава, която е способна да гарантира правата, свободите, достойнството, собствеността, сигурността и перспективите за развитие на своите граждани. Държава, която повече няма да бъде слабото звено на НАТО и ЕС и която няма да функционира като „троянския кон“, употребяван от чуждия кремълски режим.

Членовете на Атлантическия съвет ще продължат да работят неуморно, последователно и доброволно за тази най-чиста и благородна кауза, водени от патриотичния ни девиз:

ЗА СИЛНА БЪЛГАРИЯ, В СИЛЕН АЛИАНС!

Оставаме бдителни!

 

Димитрин Вичев

Съпредседател на Управителния съвет
и Представляващ Атлантическия съвет на България

 

Категории: