Отбраната е отговорност на цялото общество
понеделник, 18 юни 2018
ИЗВОДИ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ ОТ КОНФЕРЕНЦИЯТА
„СЕКТОРЪТ ЗА ОТБРАНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – МЪЧИТЕЛНИЯТ ПРЕХОД ОТ ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКИ КЪМ ЕВРОАТЛАНТИЧЕСКИ МОДЕЛ НА РАЗВИТИЕ”,
организирана от Атлантическия съвет на България, Съюза на офицерите от резерва “Атлантик” и Центъра за изследване на националната сигурност и отбрана – БАН
29 май 2018 г.
Конференцията „Секторът за отбрана на Република България – мъчителният преход от посткомунистически към евроатлантически модел на развитие“ се проведе на 29 май 2018г. в Централния военен клуб в София. В нея взеха участие редица политици, учени и експерти по национална сигурност, като сред тях бяха г-н Иван Костов, премиер на Република България 1997-2001, г-н Емил Христов – заместник-председател на 44-то НС, доц. Александър Йорданов, председател на 36-то НС, ексминистрите на отбраната г-н Бойко Ноев, проф. Тодор Тагарев, г-н Ангел Найденов, доц. Велизар Шаламанов, Н. пр. Микола Балтажи, посланик на Украйна и посланик Илиян Василев.
Представяме Ви обобщение от изводите и препоръките, направени от участниците в презентациите и по време на дискусиите:
Рязко влошена среда за сигурност
Незаконното анексиране на Крим от Руската федерация и разполагането на полуострова на оръжейни системи, в чийто обсег попада и България, както и предприетите действия за дестабилизиране на Западните Балкани и съюзници в НАТО и ЕС очертаха рязко влошаване на средата за сигурност. В тази ситуация източноевропейските страни-членки на НАТО и ЕС предприемат последователни стъпки за превъоръжаване. Например Полша инвестира 5 млрд. долара в противоракетната си отбрана, а Румъния инвестира 10 млрд. евро в програма за превъоръжаване до 2026 г. Изграждането на силна и модерна Българска армия трябва да бъде обществен и политически приоритет, тъй като страната не може да си позволи безучастно да наблюдава ярките негативни тенденции.
Отбраната е отговорност на цялото общество
Наложи се изводът, че отбраната на страната не е само задача на Министерство на отбраната, а трябва да бъде отговорност на цялото общество и държава. Беше посочено значението на образованието като основна стъпка в подготовката за тази първа гражданска отговорност – какво да ценят българските граждани и какво да пазят. Европейската цивилизация и културата на демокрация и конкурентна пазарна икономика трябва да се отстояват всеки ден – на първо място от подготвени хора, а след това с инструментите на твърдата сила.
Мъчителният преход се дължи на продължаващо ценностно разделение
Преходът от посткомунистически към евроатлантически модел на развитие е мъчителен, тъй като и българското общество, и политическата класа все още са раздвоени между два съвсем различни свята. Конфликтът между Евроатлантическото и Евразийското пространство е тежък и е свързан с нарушаване на международното право, с окупиране на чужди територии. В този конфликт България не е страничен наблюдател или „партньор“ на НАТО и ЕС. Както всички държави от НАТО и ЕС, а особено поради своята вътрешна уязвимост, България е обект на хибридни въздействия и трябва да си дава ясна сметка за това и да се подготви. Отбраната е най-суровата и тежка реалност, с която е невъзможно да се правят компромиси. В същото време сме свидетели на непрекъснати компромиси, поради което българската отбрана е в днешното критично състояние – встрани от интересите на политиците и от вниманието и грижите на обществото.
Дефицит при провеждането на решителни, мащабни и дългосрочни политики
Документът „България в НАТО и Европейската отбрана“ – Визия за развитието на отбранителната политика на Република България до 2030 г., разработен от програма Национална и международна сигурност на Атлантическия съвет на България, беше приветстван от участниците в конференцията като ценен подарък за правителството, управляващите и политическата класа, който обхваща тематично всички съществени за отбраната въпроси и ги развива ги на добро ниво.
Изграждането на отбранителни способности изисква много специфична експертиза, която е дефицитен ресурс. Влагането на инвестиции от подобен мащаб изисква специфична система на управление. В развитите държави такива средства се управляват от специални институции с правомощия и потенциал да се справят с тази задача. Наблюдава се липса на капацитет за управление на големи проекти. Като пример може да се посочи провалът на проекта АЕЦ Белене. Провалът с избора на многоцелеви изтребител също е показателен – даването на задание за подготовката на този проект е комплексен процес от силно сплетени военно-политически, геополитически въпроси, въпроси, свързани с внедряването на отбранителните технологии в страната, с развитие на отбранителна индустрия в България. Изборът е свързан и с финансови възможности, но е въпрос и на човешка и научна интеграция, и обучение на кадри. Също така изразява принадлежност към дадена общност. Неспособността за решаване на тези въпрос води до това отбраната да става жертва на различни интереси.
„България в НАТО и Европейската отбрана“ – Визия за развитието на отбранителната политика на Република България до 2030 г.
Основните положения във „Визия 2030“ бяха оценени като реалистични и изискващи решителна обществена и политическа подкрепа.
Ресурсната рамка на Визията е напълно постижима, но трябва да си даваме сметка, че достигането на 2% от БВП за отбрана през 2020 г. само по себе си не гарантира реализирането на успешна програма за развитие. Изоставането на България във военната област е значително и може да се преодолее само чрез мащабни инвестиции. Възможен подход е използването на отделените средства за капиталови инвестиции от бюджета за отбрана като обезпечение за получаване на кредити, с които да се реши задачата за отбраната. В цялата си 140-годишна история третата българска държава е решавала по този начин въпроса с повишаването на своите отбранителни способности – с инвестиции, с кредити и с разчет на възможностите да бъдат обслужвани.
Човешкият капитал, както на стратегическото управленско и експертно равнище, така и по отношение на последния войник, е от критично значение за постигането на целите на Визията. Отделни и некоординирани повишавания на възнаграждението или разширяването на възможностите за привличане на кадри не могат да решат основната задача, а именно – постигането на качествено по-високо равнище на организационна култура и професионализъм. Този ефект може да бъде постигнат само чрез провеждането на цялостна програма, съчетаваща повишено заплащане, повишени изисквания, повишена подготовка, доставка на съвременно оборудване и практическо интегриране и работа в многонационална среда.
На основата на досегашния опит беше потвърден изводът, че превъоръжаването не може да се състои от самостоятелни проекти за доставка на оборудване. Новото оборудване би имало смисъл след като е интегрирано в цялостна програма за придобиване и развитие на отбранителни способности. Беше подчертано, че участието на българската индустрия в реализацията на инвестиционните проекти няма за главна цел просто възлагането на поръчки, а достигането на качествено по-високо технологично равнище и действително интегриране в общата евро-атлантическа индустриална база.
Всички участници се обединиха около констатацията, че е крайно време развитието на отбранителните способности да се разглежда като част от голямата стратегическа картина в Европа. Фокусът на бъдещето развитие на отбранителните способности не е купуването на оборудване, а промяна на контекста – развитие на страната и на армията като интегрална част от НАТО и Европейската отбрана.
С пълния текст на „България в НАТО и Европейската отбрана“ – Визия за отбранителната политика до 2030 г. и основните параметри на предлаганата от Атлантическия съвет програма за развитие можете да се запознаете на www.atlantic-council.bg.
Атлантически съвет на България
Програма „Национална и международна сигурност“
Категории: Анализи, Национална и международна сигурност, Позиции