Отбраната е отговорност на цялото общество

понеделник, 18 юни 2018

 

ИЗВОДИ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ ОТ КОНФЕРЕНЦИЯТА

„СЕКТОРЪТ ЗА ОТБРАНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – МЪЧИТЕЛНИЯТ ПРЕХОД ОТ ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКИ КЪМ ЕВРОАТЛАНТИЧЕСКИ МОДЕЛ НА РАЗВИТИЕ”,

организирана от Атлантическия съвет на България, Съюза на офицерите от резерва “Атлантик” и Центъра за изследване на националната сигурност и отбрана – БАН

29 май 2018 г.

 

Конференцията „Секторът за отбрана на Република България – мъчител­ният преход от посткомунистически към евроатлантически модел на раз­ви­тие“ се проведе на 29 май 2018г. в Централния военен клуб в София. В нея взеха учас­тие редица политици, учени и експерти по национална сигурност, като сред тях бяха г-н Иван Костов, премиер на Република България 1997-2001, г-н Емил Христов – заместник-председател на 44-то НС, доц. Алек­сандър Йорданов, председател на 36-то НС, ексминистрите на отбраната г-н Бойко Ноев, проф. Тодор Тагарев, г-н Ангел Найденов, доц. Велизар Ша­ламанов, Н. пр. Ми­кола Балтажи, посланик на Украйна и посланик Илиян Василев.

Представяме Ви обобщение от изводите и препоръките, направени от учас­тниците в презентациите и по време на дискусиите:

Рязко влошена среда за сигурност

Незаконното анексиране на Крим от Руската федерация и разполагането на по­луострова на оръжейни системи, в чийто обсег попада и България, както и предприетите действия за дестабилизиране на Западните Балкани и съюзни­ци в НАТО и ЕС очертаха рязко влошаване на средата за сигурност. В тази ситу­ация източноевропейските страни-членки на НАТО и ЕС предприемат после­дователни стъпки за превъоръжаване. Например Полша инвестира 5 млрд. до­лара в противоракетната си отбрана, а Румъния инвестира 10 млрд. евро в програма за превъоръжаване до 2026 г. Изграждането на силна и мо­дерна Бъл­гарска армия трябва да бъде обществен и политически приоритет, тъй като страната не може да си позволи безучастно да наблюдава ярките не­гативни тенденции.

Отбраната е отговорност на цялото общество

Наложи се изводът, че отбраната на страната не е само задача на Министерс­тво на отбраната, а трябва да бъде отговорност на цялото общество и държа­ва. Беше посочено значението на образованието като основна стъпка в под­готов­ката за тази първа гражданска отговорност – какво да ценят български­те граж­дани и какво да пазят. Европейската цивилизация и културата на де­мокрация и конкурентна пазарна икономика трябва да се отстояват всеки ден – на първо място от подготвени хора, а след това с инструментите на твърда­та сила.

Мъчителният преход се дължи на продължаващо ценностно разделение

Преходът от посткомунистически към евроатлантически модел на развитие е мъчителен, тъй като и българското общество, и политическата класа все още са раздвоени между два съвсем различни свята. Конфликтът между Евроат­лантическото и Евразийското пространство е тежък и е свързан с нарушаване на международното право, с окупиране на чужди територии. В този конф­ликт България не е страничен наблюдател или „партньор“ на НАТО и ЕС. Както всички държави от НАТО и ЕС, а особено поради своята вътрешна уязвимост, България е обект на хибридни въздействия и трябва да си да­ва ясна сметка за това и да се подготви. Отбраната е най-суровата и тежка реалност, с която е невъзможно да се правят компромиси. В същото време сме свидетели на непрекъснати компромиси, поради което българската отб­рана е в днешното критично състояние – встрани от интересите на политици­те и от вниманието и грижите на обществото.

Дефицит при провеждането на решителни, мащабни и дългосрочни по­ли­тики

Документът „България в НАТО и Европейската отбрана“ – Визия за разви­ти­ето на отбранителната политика на Република България до 2030 г., раз­рабо­тен от програма Национална и международна сигурност на Атлантичес­кия съ­вет на България, беше приветстван от участниците в конференцията като це­нен подарък за правителството, управляващите и политическата кла­са, който обхваща тематично всички съществени за отбраната въпроси и ги развива ги на добро ниво.

Изграждането на отбранителни способности изисква много специфична екс­пертиза, която е дефицитен ресурс. Влагането на инвестиции от подобен ма­щаб изисква специфична система на управление. В развитите държави такива средства се управляват от специални институции с правомощия и потенциал да се справят с тази задача. Наблюдава се липса на капацитет за управление на големи проекти. Като пример може да се посочи провалът на проекта АЕЦ Белене. Провалът с избора на многоцелеви изтребител също е показателен – даването на задание за подготовката на този проект е комплексен процес от силно сплетени военно-политически, геополитически въпроси, въпроси, свър­зани с внедряването на отбранителните технологии в страната, с разви­тие на отбранителна индустрия в България. Изборът е свързан и с финансови възмож­ности, но е въпрос и на човешка и научна интеграция, и обучение на кадри. Също така изразява принадлежност към дадена общност. Неспособ­ността за решаване на тези въпрос води до това отбраната да става жертва на различни интереси.

„България в НАТО и Европейската отбрана“ – Визия за развитието на отбранителната политика на Република България до 2030 г.

Основните положения във Визия 2030 бяха оценени като реалистични и изискващи решителна обществена и политическа подкрепа.

Ресурсната рамка на Визията е напълно постижима, но трябва да си даваме сметка, че достигането на 2% от БВП за отбрана през 2020 г. само по себе си не гарантира реализирането на успешна програма за развитие. Изоставането на България във военната област е значително и може да се преодолее само чрез мащабни инвестиции. Възможен подход е използването на отделените сред­ства за капиталови инвестиции от бюджета за отбрана като обезпечение за по­лучаване на кредити, с които да се реши задачата за отбраната. В цялата си 140-годишна история третата българска държава е решавала по този начин въп­роса с повишаването на своите отбранителни способности – с инвести­ции, с кредити и с разчет на възможностите да бъдат обслужвани.

Човешкият капитал, както на стратегическото управленско и експертно рав­нище, така и по отношение на последния войник, е от критично значение за постигането на целите на Визията. Отделни и некоординирани повишавания на възнаграждението или разширяването на възможностите за привличане на кадри не могат да решат основната задача, а именно – постигането на качест­вено по-високо равнище на организационна култура и професионализъм. То­зи ефект може да бъде постигнат само чрез провеждането на цялостна прог­рама, съчетаваща повишено заплащане, повишени изисквания, повишена подго­товка, доставка на съвременно оборудване и практическо интегриране и ра­бота в многонационална среда.

На основата на досегашния опит беше потвърден изводът, че превъоръжава­нето не може да се състои от самостоятелни проекти за доставка на обо­рудване. Новото оборудване би имало смисъл след като е интегрирано в ця­лостна програма за придобиване и развитие на отбранителни способности. Беше подчертано, че участието на българската индустрия в реализацията на инвестиционните проекти няма за главна цел просто възлагането на поръчки, а достигането на качествено по-високо технологично равнище и действител­но интегриране в общата евро-атлантическа индустриална база.

Всички участници се обединиха около констатацията, че е крайно време раз­витието на отбранителните способности да се разглежда като част от голяма­та стратегическа картина в Европа. Фокусът на бъдещето развитие на отбра­ни­телните способности не е купуването на оборудване, а промяна на контек­ста – развитие на страната и на армията като интегрална част от НАТО и Ев­ро­пейската отбрана.

С пълния текст на „България в НАТО и Европейската отбрана“ – Визия за отбранителната политика до 2030 г. и основните параметри на предлаганата от Атлантическия съвет програма за развитие можете да се запознаете на www.atlantic-council.bg.

 

Атлантически съвет на България

Програма „Национална и международна сигурност“

 

 

Категории: , ,