МЕМОРАНДУМ № 2 за политиката за сигурност и отбрана на Република България

неделя, 22 октомври 2017

Програма „Национална и международна сигурност“

към Атлантическия съвет на България

 

Правителството на Република България все още отказва да вземе важни решения и да предприеме действия по отношение на нашата национална сигурност. Необходимостта от незабавно инвестиране в съюзни инициативи и изграждане на собствения ни отбранителен капацитет се пренебрегват. Решенията, отнасящи се до превъоръжаването на Българската армия и засиленото военно присъствие на НАТО в Югоизточна Европа за пореден път се отлагат. В същото време се излъчват недвусмислени сигнали за продължаване на зависимостта от Руската Федерация за поддръжка на основни въоръжения.

Отговорната политика за сигурност и отбрана изисква:

  • Ясен ангажимент за увеличаване на разходите за отбрана като част от национална програма за изграждане на бъдещите боеспособни и модерни Български въоръжени сили;
  • Конкретни действия, срокове и ресурси за започване на основните инвестиционни проекти за изграждане на нови отбранителни способности с използване на всички възможности за реализиране на съвместни многонационални проекти;
  • Ясен ангажимент за ограничаване на зависимостта на Българската отбрана от страни извън НАТО и ЕС;
  • Конкретни действия за увеличаване на военното присъствие на НАТО в Югоизточна Европа, включително чрез създаване и развитие на съвместни многонационални формирования и съоръжения.

 

Преглед на политиката за сигурност и отбрана:

  1. Състоянието на българските въоръжени сили днес е критично. Отбранителните способности продължават да деградират. Това поставя под въпрос капацитета на държавата да гарантира както собствената си сигурност, така и да участва успешно в системата за колективна отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС.
  2. Силно обезпокоени сме от продължителното отлагане на придобиването на нови и оперативно съвместими способности. Това продължава да поставя под въпрос надеждността ни като съюзна държава в НАТО в коренно променената среда за сигурност.
  3. За спиране на деградацията на способностите се налага бюджетът за отбрана да бъде увеличен най-малко на 2% от БВП още през 2021 г., вместо през 2024 г. Още в бюджет 2018 г. трябва да бъдат заложени разходи за отбрана не по-малко от 1,7% от прогнозния БВП, за да се компенсира системното намаляване на разходите за отбрана като дял от БВП от периода 2013-2017 г.
  4. Наложително е най-малко 20% от бюджета за отбрана да бъдат изразходвани за придобиване на нови оперативно съвместими способности. На практика, с отчитане на разликите в стандарта между България и страните от Средна и Западна Европа, този дял следва да бъде 30-40%.
  5. Крайно време е правителството да представи за утвърждаване от парламента на Национален план за увеличаване на бюджета за отбрана на 2% от БВП, съгласно решенията на специалната среща на НАТО в Брюксел през м. май т.г. и изпълнението на същия. Изработването на Плана следва да бъде синхронизирано с бюджетната процедура за 2018 г.
  6. За 2017 г., предвидените 402 млн. лв. за модернизация на ВВС и ВМС най-вероятно няма да бъдат усвоени до края на бюджетната година, тъй като към средата на октомври не е стартиран нито един проект.
  7. Възможно е част от тези средства бъдат похарчени отново за ремонти на старите съветски самолети, ако бъдат реализирани намеренията на министъра на отбраната за ремонт и възстановяване на всички налични летателни апараги. Ако това стане факт, възникват съмнения, че и част от предвижданите за 2018 г. 490 млн. лв. за капиталови разходи ще бъдат похарчени за същата цел по същия начин.
  8. Увеличаването на бюджета за отбрана на поне 2% от БВП трябва да има като резултат изразходването на повече средства за нови способности, а не основно за ремонт на старата съветска техника. Това няма да бъде инвестиция в бъдещето на българските въоръжени сили, а само ще ускори тяхната деградация.
  9. Задължително е да се постигне качествено подобряване на капацитета на интегрираното Министерство на отбраната да управлява ефективно, ефикасно и прозрачно отпуснатите от данъкоплатеца допълнителни средства.
  10. Настояваме да се направи обективен анализ на това доколко действащите към момента договори на Министерството на отбраната водят до изграждане и поддържане на реални, необходими и оперативно съвместими способности.
  11. Българските въоръжени сили днес губят своя най-ценен капитал – хората в отбраната! Вакантните места в отбраната вече надвишават 20% и продължават да нарастват, най-вече в бойните формирования. Най-належащата задача сега е да бъде спрян отливът от военната професия.
  12. Евентуално връщане на наборната армия няма да разреши проблема с недостига на хора и изграждане на нови необходими способности. Тук се изискват други дългосрочни мерки, а не обръщане към минали и вече неприложими, изживели времето си модели.
  13. Като първа стъпка за спиране на отлива от военната професия, настояваме от 2018 г. да стартира поетапно и значително повишаване на заплащането на хората в отбраната, като ударението се постави върху войниците и младшите офицери в бойните формирования. За това ще са необходими допълнително минимум 200 млн. лв. от 2018 г., което ще създаде условия за повишаване на заплатите средно най-малко с 25%.
  14. Очакваме най-късно от средата на 2018 г. да стартират приоритетните проектите за модернизация и на трите вида въоръжени сили, като те бъдат финансово осигурени.
  15. Настояваме да бъде приета финансово осигурена национална програма за ускорено превъоръжаване. Задължително е превъоръжаването да върви паралелно с освобождаването от старата съветска техника, която и днес изразходва ценни ресурси за сметка на придобиването на нови модерни платформи.
  16. Далновидно решение е процесът на придобиване на нови способности отсега нататък като правило да се осъществява чрез участие в многонационални проекти в рамките на НАТО и ЕС, с максимално използване на потенциала на Агенциите на Алианса и на Европейската агенция по отбрана.
  17. Интегрална част от изграждането на способностите на българските въоръжени сили е поставянето на акцент върху участието в многонационални съвместни формирования на НАТО и ЕС. Очакваме още от 2018 г. да започне активно изграждане на съвместни военни формирования на НАТО и ЕС и съюзна инфраструктура на българска територия. Препозиционирането на сили, въоръжение и бойна техника на НАТО в България би било първа стъпка в правилната посока.
  18. За изграждането на силна отбрана е необходимо следването на ясна визия за развитието на българската отбранителна индустрия, така че тя да участва с пълния си капацитет в подкрепа на превъоръжаването.
  19. Считаме, че българската отбранителна промишленост трябва да заеме своето място в процеса на изграждането, развитието и поддържането на отбранителните способности. Очакваме български фирми да се включат както в процеса на придобиване на въоръжение и техника, така и при поддържането на платформите през пълния им жизнен цикъл.
  20. Отсега нататък все по-важно е да се търси трансфер на технологии, което ще осигури развитие на националната индустрията. Дълг на държавата е да създава необходимите условия българската отбранителна промишленост да укрепва позициите си на вече завоювани оръжейни пазари и да завоюва нови.
  21. Крайно наложително е днес да се постигне системно и синергично действие на държавните институции по очертаните основни направления – хората в отбраната, превъоръжаване и освобождаване от старата съветска техника, подобряване на отбранителния мениджмънт и изграждане на българската отбранителна индустрия.
  22. Във въоръжените сили на страната, органите за сигурност и останалите държавни институции следва да бъдат предприети засилени мерки за противодействие на хибридните заплахи и действия срещу България.

 

АТЛАНТИЧЕСКИ СЪВЕТ НА БЪЛГАРИЯ

Програма „Национална и международна сигурност“

 

Категории: , ,