КРИМ НЕ Е КРАЯТ НА РУСКИТЕ АМБИЦИИ В ЧЕРНО МОРЕ

петък, 20 октомври 2017

 

Адмирал Джеймс Ставридис*

Докато НАТО е в отбранителна позиция в Източна Европа, Путин усилва военната си мощ на юг 

От древни времена Черно море има ключово значение в геополитическата надпревара

 

Руската армия току-що приключи широко рекламираното си учение „Запад“, най-голямото от края на Студената война. В него се включиха над 100 хиляди войници, танкове, бронирани машини, военновъздушни и военноморски сили в Балтийско море. След като приключиха с този нагледен урок от истинския живот, който бе предназначен за НАТО, сега руснаците насочват вниманието си на юг, към най-важното от стратегическа гледна точка море в тяхната периферия.

 

От древни времена Черно море е било от ключово значение за геополитическата надпревара, още като се започне от пътешествията на древните гърци край бреговете му. (Прието е, че там са плавали аргонавтите в търсене на Златното руно.) През вековете гърци, римляни, османци, грузинци, арменци, румънци, българи и други малки и големи народи са населявали крайбрежията и са воювали за важните морски пътища.

Русия има мрачни спомени от Черно море, особено от Кримския полуостров. В средата на 19-и век силите на Османската империя, Великобритания и Франция заедно с други съюзници воюват срещу руския цар. Резултатът е половин милион мъртви руснаци.

Крим става част от Украинската съветска социалистическа република през 1954 г. и остава и до днес конфликтна точка между Русия и Запада в лицето на НАТО. Русия официално анексира Крим, контролира голяма част от югоизточна Украйна чрез свои проксита и мечтае за други анексии, за да създаде сухопътна връзка с полуострова. В резултат от окупацията и активните военни действия (с над 10 хиляди жертви досега), на Русия бяха наложени сериозни санкции, които продължават да вредят на икономиката ѝ и блокират сътрудничеството със Запада по редица други въпроси, като например гражданската война в Сирия.

Русия е окупирала суверенна територия и на друга страна, която е близък партньор на НАТО в Черно море – Грузия. Москва държи контрола над два важни региона – Абхазия и Южна Осетия, които незаконно завзе след кратката война през 2008 г. Нито една друга страна извън НАТО не е изпратила в Афганистан повече войници на глава от населението си в сравнение с Грузия. Като бивш върховен главнокомандващ на съюзническите сили на НАТО често посещавах тежкоранените войници и в Грузия, и в американски болници.

И накрая, от геополитическа гледна точка: северният бряг на Турция с безкрайно важните проливи Босфора и Дарданелите, които отделят Егейско от Черно море, както и бреговете на още няколко съюзници от НАТО, са под постоянно напрежение заради руските военноморски маневри, основно движени от базата в Севастопол. Това е идеалното пристанище на топло море, към каквото Русия отдавна се стреми. Севастопол е и прозорец към Средиземно море.

Заздравявайки контрола си над базите по брега на Сирия, руснаците ще свържат егейския и средиземноморския с Черноморския си флот, ще упражняват значително влияние в региона и ще предизвикват НАТО, както го правят в Балтийско море.

Това не е само геополитика. Русия извлича огромни икономически ползи от това да предизвиква НАТО и партньорите. В добавка към новооткритите залежи от петрол и газ Москва се блазни и от идеята за доходоносни тръбопроводи, които ще свържат Адриатическо, Балтийско и Черно море. Русия отчаяно иска да контролира икономически Черно море в мирно време, но и да има готовност да доминира военно при евентуален конфликт със Запада.

 

Какво трябва да направи НАТО за възпиране на плановете на Русия в това ключово „южно море“? Най-правилният подход е да се отнася към Черно море като към стратегическа зона и да гарантира, че има разположени активни сили, които са готови и за операции в мирно време, и за евентуална битка. Както Алиансът прави в Балтийско море и Арктика.

Първо, НАТО трябва да разшири програмата си за посещения в пристанища, учения и тренировъчни мисии. Това означава чести посещения в пристанища в Румъния, Турция и България, но също и спирания по бреговете на Грузия и по неокупираните брегове на Украйна. Това може да бъде изпълнено от морските сили на НАТО, базирани във Великобритания, които са под командването на британски тризвезден адмирал и се състои от над 20 фрегати, корвети и миночистачи.

Второ, Алиансът трябва да разработи и финансира единен кризисен план за военни операции в Черно море. Някои от аспектите по такова споразумение вече присъстват в различни планове на НАТО, но е време за детайлен анализ, за да сме готови да изпълняваме функциите по морски контрол и за разполагане на сили по вода. Това планиране трябва да бъде осъществено заедно от военноморското командване във Великобритания и Командването на съвместните сили в Неапол, което се оглавява от четиризвезден адмирал. Едно от големите предимства на НАТО е неговата устойчива и налична командна структура от близо 9 000 военнослужещи, разположени в 29 държави. Трябва да се възползваме от това, когато планираме операциите в Черно море.

Трето, Съединените щати трябва да увеличат своето присъствие отделно от операциите на НАТО. САЩ разполагат с мощни разрушители, снабдени със системата „Иджис” („Егида“), чиято база е в Рота, Испания. Те трябва по-често да влизат в Черно море, за да тренират заедно с партньорите и съюзниците.

Четвърто, САЩ трябва да работят тясно с Турция, която ефективно държи ключовете към Черно море чрез контрола над проливите. По силата на конвенцията от Монтрьо от 1936 г., правилата са силно рестриктивни и Турция отказва да подпише конвенцията на ООН по морско право, която би разхлабила контрола над тази зона и би го приравнила към стандартите, които важат буквално за всяка друга подобна морска зона. В момента отношенията между САЩ и Турция са обтегнати, но остават ключови за всяка стратегия за увеличаване на военните възможности на Вашингтон в региона.

Последно, САЩ могат да окуражат западния бизнес да инвестира в България, Грузия, Румъния, Турция и Украйна. Петрол и газ са на първо място, но също и логистика, оптични кабели и други комуникации. Помощта за тези страни да свържат икономиките си и в рамките на черноморската общност и с Европа, и със САЩ, е онази „мека сила“, която може да увеличи стабилността в региона.

НАТО има сериозна работа за вършене в Черно море. По-добро стратегическо сътрудничество и повече икономически връзки са най-добрият начин за противодействие на амбициите на Русия в това най-стратегическо южно море.


*Адмирал Джеймс Ставридис е бивш върховен главнокомандващ на съюзническите сили на НАТО. Анализът е публикуван в „Клуб Z” в превод от „Блумбърг„.

 

Категории: ,