Защо изгонването на руски дипломати не е достатъчно

събота, 14 април 2018

 

Якуб Янда*

До момента, 28 държави са изгонили руски дипломати и шпиони (общо над 140) в рамките на координиран отговор на руското нервно-паралитично покушение в Солсбъри, Англия. В символичен план, това безпрецедентно експулсиране на руски държавни служители е важна демонстрация на единство, но на практическо ниво то няма да попречи особено на руските подривни операции. С изключение на САЩ и Великобритания, които изгониха съответно 60 и 23 руснаци, повечето държави се ограничиха с 4 и по-малко – недостатъчно за значим удар по руските шпионски мрежи.
Междувременно, Путинова Русия продължава да съсипва Украйна, която вече е загубила над 10 000 свои граждани от 2014 досега. Русия продължава да подкрепя и дори да организира масови зверства в Сирия. Русия стои и зад все по-дръзки кибер-атаки и дезинформационни кампании по целия свят.

Добре дошли в Студената война, второ издание. Вече сме въвлечени в нея, и е време да окажем съпротива. Използването на бойно отровно вещество в натовска държава за първи път в историята е най-новият „рекорд“ на Кремъл. Докато западният военен потенциал засега възпира Русия от физическо нападение срещу членове на НАТО, западнoтo противодействие в невоенната сфера е абсолютно неадекватно.

Путин все така не се страхува да нанася удари по Запада с все по-агресивни методи и тактики, да манипулира избори и да „купува“ западни политици и влиятелни личности. И има само една причина Русия да е способна да продължава в този дух: Западът не реагира с адекватни контрамерки на нито едно от тези агресивни действия. Историята ни учи отново и отново, че „умиротворяването“ на диктатори не работи и че агресорите трябва да бъдат спирани със сила. Ако западният отговор се изчерпва само с изгонване на няколко дипломати и шпиони, руската върхушка ще затвърди убеждението си, че Западът няма политическа воля да отвърне с решителни действия.

Има пет неща, които демократичният Запад трябва да направи незабавно, за да вдигне цената на руската подривна дейност и да принуди Путин да преосмисли агресивното си поведение.

Първо, всяка западна демокрация трябва да създаде своя парламентарна разследваща комисия, която да наблюдава свързаните с враждебно чуждо влияние дейности на своя територия. Към тези дейности спадат: дезинформационни кампании, тайни шпионски операции, „купуване“ на местни политици, използване на местни екстремистки групи, икономически натиск за постигане на геополитически цели. В Конгреса на САЩ има няколко комисии, разследващи тези заплахи, благодарение на което има значително подобрение в обществената осведоменост, след като бяха разкрити подробности за руската подривна дейност. Подобна мярка беше предприета наскоро и от Долната Камара на британския парламент, и това вече доведе до големи разкрития за дейността на „Cambridge Analytica“ в съдружие с различни руски фактори. Всеки европейски парламент трябва да започне подобна разследваща дейност, тъй като законодателите разполагат с най-висока степен на доверие в сферата на националната сигурност.

Второ, руските „мръсни“ пари са слабото място на свързаните с Кремъл олигарси. Докато европейските страни засега не показват особено желание да действат в тази посока, американците отново поеха лидерството, удряйки най-близките до Кремъл олигарси с нова порция санкции, което сериозно разтревожи руската върхушка и обкръжението ѝ. Най-значимият притегателен център за руските мръсни пари е Лондон, но и други европейски градове, като Цюрих и Берлин, също привличат олигарсите на Путин, техните роднини и пари. Сега е моментът да се втвърди подходът към онези, които крепят руския режим и правят възможни разрушителните му действия в Украйна и другаде.

Трето, Европа не може да спре руската агресия, ако продължава редовно да финансира режима на Путин. При пълната липса на диверсификация в руската икономика, Москва разчита почти изцяло на приходите от износ на енергоносители. Поради тази причина, Кремъл измисли спорния „Северен поток 2“ – газопровод, който да свърже Русия директно с Германия, заобикаляйки източноевропейските държави. Този проект дава възможност на Русия за открит политически шантаж и затова трябва да бъде спрян. Изграждането на СП2 не само ще засили германската енергийна зависимост от Русия, но и ще даде на Кремъл възможност за стратегическо корумпиране на най-високо ниво – известно вече като „шрьодеризация“, по името на бившия германски канцлер и сегашен приближен на Путин. Ако СП2 бъде изграден, той ще се превърне в канал за финансиране на Путиновото обкръжение за години напред. По този начин няма как да бъде постигната европейска енергийна сигурност. Най-малкото, връзките на лобистите на СП2 трябва да бъдат основно проучени. Още по-добре би било да се замрази изграждането на СП2, докато руските окупационни войски не напуснат Украйна, Грузия и Молдова.

Четвърто, време е европейските правителства сериозно да се заемат с противодействие на про-кремълската дезинформация. Засега само няколко държави взимат адекватни мерки и отделят ресурси и специалисти, които да проучват, да наблюдават и да се борят срещу операциите за враждебно информационно влияние на Русия и местните ѝ агенти. Повечето европейски изследвания по въпроса все още са финансирани от американски държавни фондации и програми. Наскоро и Великобритания предприе по-активни действия срещу руското влияние в Централна и Източна Европа. Всички по-значими западноевропейски съюзници са били обект на брутални дезинформационни атаки, но още никой не е променил политиката си, за да окаже ефективно противодействие. На ниво ЕС, водещият чиновник по дипломацията и сигурността Федерика Могерини саботира опитите за съпротива срещу про-кремълската дезинформация, въпреки призивите на много държави-членки да се подсили и финансира екипът от специалисти „East STRATCOM Task Force“, базиран в дипломатическата централа на ЕС. Колкото и невероятно да звучи, след три години на все по-нарастващ натиск, ЕС разполага само с трима специалисти, заети с противодействие на дезинформацията.

Пето, всяка европейска страна трябва да приеме своя версия на Закона „Магнитски“. Този правен инструмент, санкциониращ големи нарушители на човешките права, в момента действа в САЩ, Канада, Великобритания и трите балтийски държави. Други европейски страни също биха могли да приемат такива закони – синхронизирано, за да e по-трудно да станат обект на руски наказателни действия. Останалите съюзници биха могли да окажат подкрепа чрез колективни действия, ако Русия реагира с усилване на враждебността и подривни действия.

Ние можем да спечелим Втората Студена война. Но първо трябва да осъзнаем и признаем, че си имаме работа с агресивна диктатура, която може да бъде ефективно спряна само с цялата мощ на международния законов ред. Всъщност, това е идеята на западния либерално-демократичен алианс. Нека да го защитим.


* Якуб Янда е изпълнителен директор на базирания в Прага тинк-танк „European Values„, където ръководи програмата „Kremlin Watch“, занимаваща се с руските подривни операции.

Статията е прeведена от сайта на Атлантическия съвет на САЩ :http://www.atlanticcouncil.org/
Преводач Константин Божилов, член на Атлантическия съвет на България

Категории: ,