„Доброволната военна служба” – риск за отбраната и опасност за демокрацията

неделя, 21 януари 2018

 

ПОЗИЦИЯ

на Атлантическия съвет на България

относно предложенията за въвеждане на „доброволна военна служба“

 

Всяка инициатива, свързана с укрепване на отбранителния потенциал на Република България има смисъл, доколкото е част от цялостната и дългосрочна политика за изграждане на модерни въоръжени сили като част от колективната отбрана на НАТО и общата отбрана на ЕС.

Предложенията за въвеждане на „доброволна военна служба”, но в смисъла на „военна подготовка на цивилните граждани“ не трябва да се отхвърлят по принцип. Те обаче, не могат да заменят отсъствието на Национална програма „България в НАТО и Европейската отбрана“, която да създаде професионални, високотехнологични и интегрирани със съюзниците ни модерни въоръжени сили. 

В този си вид направените предложения изместват фокуса от значимите въпроси за решаване в сферата на отбраната.

Разширяването на възможностите за доброволно участие на цивилните граждани в отбраната на страната би имало ефект само при следните условия:

  • Налице е изграден подготвен, професионален и модерен „гръбнак“ на въоръжените сили в лицето на редовната армия;
  • Цивилните граждани не носят краткотрайна „военна служба“, а преминават през интензивна военна подготовка, която е финансово и материално осигурена на съвременно равнище;
  • Ресурсите, необходими за военната подготовка на цивилните граждани, не се осигуряват за сметка на изграждането на модерни и професионални редовни въоръжени сили;
  • Подготвените цивилни граждани са включени в постоянно действащи редовни или резервни военни формирования като част от цялостна национална програма за развитие на отбранителните способности;
  • Гарантира се стриктен гражданския контрол, който да пресече всички възможности под прикритието на въоръжените сили да се създават паравоенни организации или паравоенни формирования да получат официален статут.

В противен случай, инициативите за въвеждане на военна подготовка на цивилни граждани отклоняват вниманието от критичните въпроси на отбранителната политика и вместо да надграждат отбранителните способности – трайно ги подкопават.

 

Атлантическият съвет на България (АСБ) има за цел провеждането на отговорна отбранителна политика за изграждане на модерни, професионални и високотехнологични въоръжени сили, интегрирани със съюзниците ни от НАТО и ЕС.

В тази връзка считаме, че прилагането на цялостна програма за развитие на отбранителните способности „България в НАТО и Европейската отбрана“ ще допринесе за:

  • мащабно превъоръжаване с модерно западно оборудване на основата на портфолио от инвестиционни проекти за трите вида въоръжени сили и осигуряващи военни формирования;
  • Значителен ръст на възнагражденията и разходите за подготовка и осигуряване на въоръжените сили;
  • Своевременно увеличаване на разходите за отбрана до 2% от БВП до 2020 г.
  • Изграждане на българските въоръжени сили като неразделна част от колективната отбрана на НАТО и общата отбрана на Европейския съюз.

Единствено тези действия, координирани на национално ниво, са в състояние да доведат до изграждането на модерна, професионална и високотехнологична редовна армия.

Въвеждането на „доброволна военна служба“ при сегашните проблеми може само да подкопае военния професионализъм, да отклони ограничените финансови средства и да предизвика демотивация в редиците на редовната ни армия.

„Военната служба“ в смисъла на познатите от миналото наборни армии е анахронизъм, съществуващ само в технологично изостанали държави. Тя може да осигури необходимото равнище на подготовка за боравене със съвременно въоръжение и техника само при продължителен период на военна повинност (поне 12-24 месеца) за войнишкия и част от сержантския състав. Такъв срок на доброволна военна служба ще осигури минимален брой кандидати и ще бъде напразна инвестиция. От друга страна, въвеждането на задължителна всеобща военна служба за посочения период ще означава не само коренна промяна на модела на въоръжените сили, но и сериозни промени във функционирането на българското общество като цяло. Подобни идеи към момента и в обозримо бъдеще могат да се квалифицират като „екстравагантни“ и на практика –неосъществими.

Реалистична възможност е въвеждане на доброволна военна подготовка с продължителност 3-6 месеца. Важно е да се има предвид, че военната подготовка не означава военна служба, тъй като за периода на подготовката гражданите не изпълняват пряко задачи по трите мисии на въоръжените сили.

Решението за въвеждане на военна подготовка на гражданите има четири основни аспекта – правен, военен, икономически и политически.

Правен аспект

На първо място е редно да бъдат изяснени понятията. Българската армия е „професионална“ от 1879 г. насам, тъй като през целия този период офицерският корпус и част от подофицерите (сержанти/старшини) са професионалисти – те сами са избрали военната кариера. Т. нар. „професионализация“ на армията, започнала в края на 90-те години, се отнася до набирането на войнишкия и част от сержантския/старшинския състав. Всеобщата наборна военна служба е заменена с доброволна служба по трудов договор и срещу заплащане. Трябва да се обърне внимание на факта, че професия „войник“, разбирана като военна служба за времето на цялата кариера на гражданина, на практика не съществува нито в България, нито в съюзните армии. Войниците, които покажат необходимите качества, могат да изберат военната кариера като сержанти и (при определени обстоятелства) като офицери. Допълнителна категория са „резервистите“, които са сключили договор за служба в резерва срещу заплащане.

В този смисъл „доброволна военна служба“ е твърде спорно и неясно понятие и е по-коректно да бъде заменено от „доброволна военна подготовка на цивилните граждани“.

На второ място стои задължението на всеки български гражданин за участие в отбраната на страната. Това задължение не е отменено нито в българското законодателство, нито като практика в цивилизования свят. Напротив, то се смята за висша форма на изпълнение на граждански дълг. В условията на въоръжен конфликт, всички български граждани са отговорни и могат да бъдат призовани да защитават родината или нейната конституция. В този смисъл на тях може да се предостави възможност или да се изиска да преминат съответната подготовка. Липсата на военна подготовка не е основание за отказ от изпълнение на този граждански дълг.

Военен аспект

Трябва да се има предвид, че т. нар. „доброволна военна служба“, която е по-коректно да се нарича „доброволна военна подготовка на цивилните граждани“ по никакъв начин не може да замени, а само да надгради (и то при определени условия) доброволната военна служба на трудов договор и срещу заплащане.

Основните бойни и поддържащи формирования във въоръжените сили трябва да бъдат изцяло окомплектовани с личен състав (офицери, сержанти и войници) на трудов договор, срещу заплащане. Съвременното оборудване, високите изисквания към подготовката и участието в операции зад граница изисква войници, които са ангажирани във въоръжените сили за продължителен период от време.

Военната подготовка на цивилните граждани, каквито примери се привеждат от държави като Швейцария или Финландия, за да бъде пълноценна, трябва да се провежда активно и да бъде материално осигурена на достатъчно високо равнище. Използването на тези цивилни граждани за поддръжка на войсковите райони или изпълнение на охранителни задачи в голяма степен ще обезсмисли военната подготовка.

Практическото приложение на военната подготовка на цивилните граждани е в два основни аспекта:

На първо място – част от тези цивилни граждани да изберат офицерската професия, кандидатствайки във висшите военни училища или да изберат доброволната военна служба на трудов договор и срещу заплащане, като по-късно поемат към сержантска/ старшинска кариера. Но тази мярка сама по себе си няма да доведе до преодоляване на кадровата криза във въоръжените сили.

На второ място – чрез осигуряване на достатъчно възможности за опресняване и задълбочаване на подготовката през годините, цивилните граждани да бъдат зачислявани като резервисти (сключили договор за служба в резерва) или запасни (активирани по задължение) към редовни военни формирования или да формират военни формирования от резерва. Съответно резервистите могат да бъдат активирани за участие и в трите мисии на въоръжените сили, а запасните – на националната територия, във военно време или в условия на криза.

Но трябва да се подчертае, че резервистите и запасните надграждат, а не заместват формированията на редовната армия. За да имат действителен принос към военните способности (каквито примери имаме от Швейцария, Полша и скандинавските държави), тези резервисти или запасни трябва да бъдат подготвени и оборудвани на относително съвременно равнище. Не е приемливо за оборудването на тези цивилни граждани да се използват остатъчни запаси от времето на Студената война или дори Втората световна война.

Икономически аспект

Формированията от Националната гвардия на САЩ, силите за самоотбрана (Защита на родината) на скандинавски държави или резерва на Финландия и Швейцария по отношение на своето материално осигуряване и технологично равнище се намират на по-високо ниво от редовните сили на Българската армия, като това важи в значителна степен и по отношение на оперативната им съвместимост със силите на НАТО (независимо, че Швейцария, Финландия и Швеция не са страни-членки на Алианса).

За да може военното обучение на цивилните граждани действително да надгради отбранителните способности и да допринесе за националната сигурност, е необходимо:

  • Да се заделят средства за достигане на 2% от БВП за отбрана и да се реализират проектите от основната инвестиционна програма, за да се гарантира, че формированията на редовната армия са в достатъчна степен материално осигурени и технологично превъоръжени;
  • В рамките на тези 2% от БВП да се извърши значително повишение на възнаграждението на всички офицери, сержанти/старшини и войници, сключили договор за доброволна военна служба, за да се осигури окомплектоването с личен състав;
  • Да се направи преглед на Плана за развитие на въоръжените сили, като в него военните формирования се категоризират като „редовни“ (окомплектовани с личен състав на 100% в мирно време с военнослужещи на трудов договор), „редовни с ограничения“ (окомплектовани с личен състав на по-малко от 100% в мирно време, които следва да се попълнят с резервисти/запасни във военно време) и „резервни“ (които в мирно време поддържат 0-20% окомплектоване с личен състав);
  • Тези промени да намерят отражение в приета от Народното събрание „Национална програма „България в НАТО и Европейската отбрана““, съдържаща ясни и стриктни финансови разчети.

Без вземането на тези решения, въвеждането на военна подготовка на гражданите няма да допринесе за повишаването на отбранителните способности на страната и ще има деструктивен ефект, защото ще отклони жизнено важен за армията ресурс.

Политически аспект

Една от главните задачи на отбранителната политика на България след 1990 г., е изграждането на отбранителна институция, която защитава военния професионализъм срещу партийно-политическа намеса и насочва военната експертизата в професионалното, а не в политическото поле.

Въпреки множеството недостатъци на българската политика през последните почти 30 години, българското общество и българските политически елити не допуснаха използването на въоръжено насилие в политическия живот на страната. Българската армия запази своя професионализъм и не се намеси пряко в политическия живот.

Но яркият пример на разрушенията, предизвикани от вътрешно въоръжено насилие в държави от региона избледня в обществото и в същото време вдъхнови някои радикални политически и/или икономически групировки да мислят в тази посока. Такива групировки заплашват живота и собствеността на гражданите и призовават за познатите от мрачното минало „Народен съд“ и „Народна власт“. В своята пропаганда те използват и послания за защита на „националните интереси“ или „националната идентичност“, независимо, че са се поставили в услуга на чужда държава и саботират националната сигурност и просперитета на България. На практика те отричат българската национална идентичност, ако тя не включва „признателност“ или дори „родство“ и „вярност“ към чужда държава. А това е равносилно на национално предателство.

Тези групировки нямаше да представляват интерес, ако не бяха толкова агресивни в пропагандата си, ако не бяха благосклонно пренебрегвани от службите за сигурност, ако нямаха легална политическа подкрепа и най-накрая – ако не създаваха паравоенни структури. Но днес всичко това е налице.

Доброволна военна подготовка на цивилни български граждани и сега се провежда в рамките на неправителствени (нестопански) или частни (стопански) организации. Тази дейност не се наблюдава или регламентира от министерство на отбраната.

Въвеждането на военна подготовка на цивилните граждани създава реална опасност под прикритието на въоръжените сили да бъдат подготвяни политически и/или икономически обвързани паравоенни групи или, от друга страна – политически и/или икономически паравоенни групи да се опитат да получат официален статут под прикритието на „доброволни формирования“.

За да се гарантира, че центровете за подготовка или военните формирования (редовни или резервни) нямат да бъдат използвани за предателска или антиконституционна дейност, е необходимо:

  • За всички кандидати за доброволна военна подготовка да се извърши проверка по условията на ЗЗКИ, и по-специално, че не са осъждани, следствени, психически нездрави и не членуват (или ако са членували, да се извърши задълбочена проверка) в организации, проповядващи омраза или насилствена промяна на конституционния ред;
  • Категорично да се отхвърли възможността за вливане на неправителствени/ частни доброволни военни формирования във въоръжените сили, като минимум старшите офицери във всички военни формирования от резерва/запаса следва да бъдат офицери от кариерата с доказан морал, професионализъм и липса на обвързаност с политически/икономически паравоенни групи;
  • Да бъде създаден публично достъпен електронен регистър, под надзора на министерство на отбраната, в който да бъдат посочени организациите (включително собственици, управители, инструктори, въоръжение и техника), които осигуряват подготовка за боравене с оръжие или други свързани с отбраната умения, както и на лицата, преминали съответните курсове на подготовка.

Подготовката за участие в отбраната на страната и защитата на живота и собствеността на гражданите, независимо дали се провежда по държавна или частна инициатива, заслужава признание и подкрепа от страна на държавата и обществото. В същото време са очевидни признаците на радикализация в Европа и България.

Това ни принуждава да настояваме да бъдат предприети всички необходими действия и превантивни мерки, така че под прикритието на подготовката за защита да не се подготвят групи, които са насочени срещу свободата, демокрацията, правовата държава, националната независимост и сигурността на обществото и на всеки отделен гражданин.

 

АТЛАНТИЧЕСКИ СЪВЕТ НА БЪЛГАРИЯ

Програма „Национална и международна сигурност“

 

 

 

Категории: ,